Думам ти, дъще, сещай се, снахо. Това е формула за послание с подтекст.

В "24 часа" открихме текст с такова широко междуредово съдържание: "20-те най-противни неща, които пътниците правят в самолетите".

Прелитащият зачете с повишено внимание, за да не изпусне посланието, предназначено за "снахата". В описанието на противното поведение сред облаците обаче почти липсват чертите на актуалния авиоскандалист Волен Сидеров. Заглавията на 14-а и 15-а точка в текста сякаш насочват към атакиста - "Хиперактивният съсед" и "Ревящи деца". Хиперактивният бил такъв, дето постоянно мърда и си разбутва багажа. А ревящите деца били точно ревящи деца, а не примерно някое "ужасно дете на демокрацията". И въобще никъде не е описано например нападение на френски културен аташе. Ерго - Сидеров не е от най-противните авиопасажери.

В "Труд" е продумал драматургът Христо Бойчев. На нечувания въпрос за мръсотията в политиката той отговаря така: "Дали една работа е мръсна или чиста, зависи от хората, които я правят". Тук с природната си проницателност прелитащият разчита следния подтекст: "Какъвто народът, такива му и политиците, това е материалът, с който сме принудени да работим". Няма такова общество, съставено от умни, способни и морални индивиди, които обаче излъчват за свои представители или умни, но злонамерени, или честни, но глупави, или в крайна сметка и глупави, и злонамерени.

Разбира се, винаги е добре да можеш да се изразяваш и директно - кой ще се занимава в днешно време да дешифрира иносказателен текст. Я си кажи направо като "Стандарт": "Сърбите са по-тъпи от нас". Или като "Телеграф": По-умни сме от съседите". И няколко страници по-нататък авторски коментар приканва читателите: "Бъдете умни, не интелигентни"... (Защото "интеллигенция - это го*но" - В. И. Ленин, що ли?) И още - "Нека направим обективна дисекция на фактите".

"Нека"... Не можем, колеги, не сме толкова умни да дисектираме.