Сашо Дикoff: Предполагам, ще признаеш, че едва ли Станишев е лидерът, който в тия времена, през всичките тези години ръководи партията по най-добрия начин!

Георги Гергов, червен капиталист: Сложна партия е БСП. Но едно мога да кажа - Сергей е фактор не само в България, а и в Европа. Това не можеш да го отречеш. Той е фактор!

СД: ...А всъщност този фактор не го ли ръководи Моника?

ГГ: Не, остави Моника сега. Това са ваши журналистически истории. Какво значи?... И мен жена ми ме командва. Какво си мислиш, че не слушам жена ми в определени посоки? Кой мъж не слуша жена си? Който не я слуша, се развежда, нали така? Как няма да се съобразяваш с жена си?! Трябва да живееш 20 години, за да разбереш, че трябва да се съобразяваш с жена си ли?... Сергей е труден характер. Аз го познавам Сергей от много години. Това вие можете да си го говорите по медиите. Сергей е труден характер, той не може така да се управлява, както вие си го мислите, дистанционно. Не го подценявайте. Той го доказа. Той го доказа. Сергей...

СД: Какво доказа? Че се огъна: "Ако не гласувате за Пеевски, пада правителството". Това ли му е характерът?

ГГ: Остави това. Има грешки, но ние си ги признаваме грешките. Докато другите не си ги признават. И веднага се коригираме. Не можеш да отречеш, че ние веднага се коригираме и носим отговорност. Колко пъти от тази демокрация ние поемаме отговорност? И то във върхови моменти!

СД: Били сте като циганите. Казват, че сте били като циганите - вътре се карате и се биете, ама като някой ви нападне, се обединявате. Нещо такова. Не звучи сериозно.

ГГ: Ами по-добре като циганите вътре, отколкото да си показваме кирливите ризи отвън. Това е нормално, ние сме партия, там всички сме дошли доброволно. Никой не ни е закарал насила.

СД: Сергей Станишев обаче... си даваш сметка, че дава впечатление, че е зависим в някои случаи.

ГГ: А ти мислиш ли, че не е зависим? Аз мисля, че всички сме зависими. В момент, в който управляваме и ни подкрепят. Ние сме мандатоносители, но ние имаме хора, които ни подкрепят. Нали разбираш, че всичко това, колкото и да говорим, се сяда на масата и се договарят определени неща. И трябва да се отстъпва в определени посоки. Лесно ли ми е, че трябва да търпя редица назначения, за които моите хора ме изправят на събранието и ми казват: другарю Гергов, защо така бе?

СД: И ти какво?

ГГ: Ами нищо.

СД: Гънеш се.

ГГ: Ами гънеш се, как ще управляваш? Така са решили избирателите.

СД: Не, не, така са решили ДПС. Ви се гънете, включително, както каза ти, натрапиха ви и областен управител.

ГГ: Така са решили избирателите. Следващия път трябва да внимаваме и да търсим такъв вариант, при който да имаме 120 гласа. И тогава няма да зависим от никого.

СД: Дай да отидем към бизнеса.

ГГ: Давай. Не го хулете бизнеса!

СД: Не, не.

ГГ: Бизнесът е на изчезване. Значи, минавам тези дни из едни затънтени селца, райони, региони, в които гледам фабрики от едно време изпокъртени, изпотрошени. А в тия фабрики е имало шивачници, имало е различни бизнеси, които са давали работни места. Разбирате ли, че бизнесът от 24 години, когато винаги го сочехме, че е виновен, е на изчезване в България? И ще се случат лоши неща, ако бизнесът не стои здраво на краката си. Не може той да е изкупната жертва. Други са виновни за това нещо. Нито бизнесът е разпродал държавата, нито бизнесът е виновен за това, което се случва в държавата, защото законите се приемат от други. Бизнесът трябва да се гледа като рохко яйце! (...)

СД: Последно изречение. Като го видиш Сергей, ще му кажеш: абе, Сергей, моето момче, еди-какво си.

ГГ: На другаря Станишев аз мога да кажа, че от година и половина, което го казах, той няма грешен ход. Да направи следващия ход правилен.

СД: А именно?

ГГ: Именно, той знае!