В ловната дружинка "Вълшебният стрелец" преследваме късмета си по европейски програми.
Отпървом маркирахме отредената ни територия с табели "Стреляй тихо! Не плаши дивеча!" Комисия ни одобри, раздаде листовки, но за пари рече - ще чакате. Били похарчени за реклама на самата програма.
Сменяме програмата. Ще приобщаваме хора в неравностойно положение. Предлагаме инвалид един брой. Изхвърчи пъдпъдък, той забие патерицата, прикладва отгоре, вади "Теория на ловната стрелба" от Зброский, джобното издание, изчислява траекторията и пляк! - перва заек между ушите.
Комисия ни одобри, в предварителен списък ни включи, а за пари същото - ще чакате. Докато ние се наканим, половин България се освидетелствала като невалидна.
Вадим пред строя Сали-Сергей. Остана ни от десетилетието на ромското включване. Пълни самодейни патрони, калайдисва цеви, такива работи. Пазим го по-зорко от Хелзинкския комитет!
Обаче снощи в кръчмата един да се изцепи: "Сали-Сергей, я ми поръчай голям ром с манго!" Че като побесня Пешо Пора, нашият предводител: "Ние пари чакаме за него, бе! Ти акъл имаш ли? Сега ще ни съди за етническа обида!"
И го прати с мене на най-далечната позиция, като заръча: "Да изплези език, по-дълъг от твоя!"
Понеже пък аз съм куче по директива за запазване на биологичното разнообразие. Български барак от Делиормана!
Подбрах, значи, провинения, а той един трътляк, само грухти и се поти. Лани му диво прасе отнесе пушката. Клекнал по някаква си нужда в шумака, прасето претърчало по пътеката, мушнало се през ремъка и беж през баира. Че и гръмна два пъти, преди да прескочи хоризонта.
"Ще лаете на ум", посочи табелите бай Йордан Шикалката. Той е нашият флейтист, фигуративно казано. От протестите в столицата се учим, впечатление как да правим. Та бай Йордан с едно дудуче, наместо флейта, подканя глигана към пусията. И за бай Йордана пари чакаме, но не знаем от кого.
Както и за един с въдица, гражданска квота в ловната ни дружинка.
Пусиите са ни нарядко, прасе си минава спокойно като имигрант през турската граница. Половината от нашите още лятос се изнесоха на жълтите павета в София - едни протестират, други са контра, обаче ни пари пращат, ни се връщат. "Като моята у Гърция", онагледява ситуацията бай Йордан.
Добре, че съм аз, та "Вълшебният стрелец" си плаща ловните такси. Принуден съм да меня породите като политик партии, да ме прощавате, ама нали субсидията следва породата. За свинския лов съм български барак от Делиормана, но за диви патици ставам две в едно - ирландски и английски сетер едновременно, пък за който каквото дадат.
Вече разбрахте защо късметът ни не се показа и този ден. На последната позиция Пешо Пора ни очакваше подобно цар Самуил разбитата си армия, само дето инфаркт не получи.
Гузни се свлякохме до кръчмата, ама там, като пихме по едно по няколко пъти, дойде ни просветление. Ще пишем до руския президент! Така и така, наближава 3 март, та по тоя повод и по традиция да помогнете с освобождението ни от тая пуста криза и т.н.
Обещаваме да се превъоръжим с продукцията на тулския завод за чайници. И тръбата на "Южен поток" през България ще пазим. И на хор "Пятницки" ще се прекръстим. И помислете, в края на краищата, че четете това писмо, защото азбука сме ви дали!...
Мене Пешо Пора заръча да усвоявам навиците на сибирската лайка. Дали руснаците ще ме пратят в Космоса?
|
|