Изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС и "историческата" дата 14 юни 2013 г. заемат челно място в личната ми класация за политически безобразия през 24-годишния преход; в държава с нормални демократични рефлекси архитектите на назначението (партии плюс политици) щяха да бъдат изхвърлени от сцената поне за 10 години!

Но фокусирането върху името "Пеевски" в известна степен подвежда, защото дори без подобна фасадна табелка, ДАНС "блести" със своята неестественост в една съвременна демократична подредба от институции. Защо мисля така?

Първо, ДАНС бе "родена" механично на 1 януари 2008 г. от няколко "бащи и майки": военно контраразузнаване, цивилно контраразузнаване (бившата НСС към МВР), финансово разузнаване и други по-малки звена. Липсваха: визия за реформи, обществени дебати, политическо и експертно съгласие. Противопоставиха се президент и министър на вътрешните работи. Проектозаконът бе внесен чрез депутати. Резултат - личната приумица на премиера Станишев



бързо се сдоби със скандални назначения и практики:



шефове със съмнителна репутация и подозрения за връзки с престъпността, следене на журналисти и политици, медийни "геройства" заради нескопосани акции и пр.

Второ, през лятото на 2013 г. ДАНС бе "натруфена" с нови и нови мегаправомощия. Възстанови се отнетата в края на 2009 г. възможност ДАНС да задържа граждани, да претърсва помещения и пр. Освен това за първи път се даде правомощие ДАНС да провежда разследване по правилата на НПК. Но - внимание! - без да се посочват съставите на престъпления от Наказателния кодекс, които попадат в "обсега" на ДАНС-овите разследващи агенти (обръщам внимание на понятието "разследващи агенти"!). Суматохата в пленарна зала на юристите сред управляващото мнозинство (Бисеров, Нотев, Казак...) по този повод намери "изход": ДАНС ще разследва всички деяния, които попадат в обсега на правомощията й! С други думи - няма да посочваме престъпни състави от НК, но ще се доверим на "ясното" и "безпротиворечиво" понятие "заплаха за националната сигурност"...

Трето, промяната в ДАНС през м. г. не бе самотно занимание; то бе "пакетирано" с промяна в Закона за СРС. Службата СДОТО бе изведена от МВР и "преля" в новосъздадената ДАТО към правителството. Но защо аналогичната служба ("Технически операции") в ДАНС остана непокътната? До днес никой не е отговорил смислено! Така: ДАНС бе "възнаградена" да притежава собствено звено за подслушване, проследяване, служител под прикритие и др., т.е. ДАНС-аджии ще правят искания за подслушване, шефът на ДАНС ще дава разпореждане след съдийското разрешение и собствено звено на ДАНС ще проведе мероприятието.



Това прави подозрителна реформата на СРС,



защото сегашната ДАНС по нищо не се отличава от МВР, преди да бъде "реформирано" с поправката "Пеевски"...

Четвърто, промяната в начина на избиране на председател на ДАНС е грешка! Парламентът не бива да "поглъща" все повече и повече правомощия по назначения. Защото: процедура, включваща предложение от правителството и избор от НС, е лицемерна фасадност, нищо повече от "подаване на топка" по простата причина, че става дума за едно и също политическо мнозинство. И датата "14 юни" го доказа категорично! Когато президентът назначава, а правителството предлага, се постига балансиращо властово взаимодействие, доказало полезността си през годините на преход. Но това е само етап от "промените". Убеден съм, че става дума за обмислен "поход" срещу президента единствено заради неговото име. В идните седмици ще последват: отнемане на президентски правомощия относно главен секретар на МВР, директор на НРС, директор на НСО и пр. А псевдопрофесионални и псевдонаучни аргументи не могат да замъглят тази простичка истина... Намирам за нередно и служители от ДАНС масово да заемат ръководни постове в МВР; дори да са добри професионалисти, те нямат опит в трите основни приоритета на вътрешното министерство: охрана на обществения ред, разследване по НПК, борба с пожарите и други бедствия.

Пето,



"външният" контрол върху ДАНС е деформиран



На ниво парламент той е претопен в една мегакомисия (в която членувам), а тя контролира също НРС, НСО, ДКСИ, ДАТО, СРС и др. Не бе така в предишното НС, където имаше отделно звено, посветено само на ДАНС, със забрана то да се оглавява от депутат от управляващата партия! Но по-големият проблем е друг: контролиращите (депутати) знаят само това, което им "поднасят" контролираните. Лошите практики остават дълбоко скрити, освен ако не избухне медиен скандал от типа "Галерия", "Бисеров" и др. под.

Към това ще прибавя разширените възможности на ДАНС с подзаконов акт (!) да изгражда собствени фондации, търговски дружества и др. Дори претенциозното наименование - агенция за национална сигурност, е дълбоко, дълбоко погрешно!

Споделям без капка преувеличение: подобно мащабно преплитане на правомощия в лицето на един ведомствен мастодонт е заплаха за демократичния институционален ред! В редица държави със силен исторически усет (например Германия) подобно смесване на контраразузнаване, полицейски правомощия и разследване по НПК е изрично забранено с нормативен акт! Българската ДАНС е мощен боздуган, който може да поразява безпроблемно както политическия опонент, така и икономическия съперник. Нещо повече: ДАНС е заплаха за цялата социална реалност, отделена от държавата, наречена гражданско общество! Дори днешните управляващи ще се превърнат в безпомощна жертва на собственото отроче, което грижливо отгледаха през 2013 г.



Тук аналогията с Държавна сигурност е абсолютно уместна



Намирам дори външните прояви на ДАНС (като показните арести) за по-безопасни от дълбоко вкоренените възможности за скрито "стимулиране" на граждански движения, дискредитиране на прояви на недоволство, активни мероприятия срещу политици, бизнесмени и т. н. Ще направя и една историческа препратка. През 1965 г. Държавна сигурност се отделя от МВР като самостоятелно звено към МС. Но за три години сътворява толкова опасни собствени рецидиви, че се налага дори тогавашната тоталитарна власт през 1968 г. да я "свие" отново под крилото на МВР.

Всичко гореизложено показва, че компромиси по темата ДАНС не трябва да се правят, а поредното й "реформиране" ще бъде безплодно занимание. Изходът е ДАНС да бъде закрита! Липсата на воля това да бъде сторено през 2009 г. е една от големите грешки на ГЕРБ. Но закриването на ДАНС не трябва да бъде проява на реваншизъм, а елемент от цялостна реформа. В моята представа (в най-общ вид) е наложително изграждането на държавна агенция "Контраразузнаване", държавна агенция "Разузнаване" и държавна агенция "Охрана". Така наред с МВР (плюс други по-малки звена) и Съвет по сигурността към МС архитектурата на сектора ще добие разумен европейски вид.