Изданието "Нешънъл ривю" публикува твърде емоционална статия, в която има доста забавна фраза: "Русия е Съветският съюз в по-качествен костюм". Идеята, че Русия е все още Съветският съюз е доста популярна, особено сред десните. Не минава и ден, без някой да се оплаче от "съветския" характер на "неосъветската" политика на Путин, която Русия преследва в своята част на света.

Това мнение обаче е дълбоко погрешно и е твърде измамно. Докато съсредоточаваме вниманието си върху незначителни външни сходства между съвременна Русия и СССР, ние пренебрегваме множество факти, които правят Русия една наистина необикновена държава.

Нямам никакви илюзии, че ще успея да накарам хората да се откажат от навика си да слагат знак на равенство между Русия и СССР, но си мисля, че бих могъл да привлека вниманието на читателите към най-значителните различия между тях. В никакъв случай не искам да твърдя, че моят списък от различия е пълен и изчерпателен, но има седем важни причини, поради които не може да наречем Руската федерация Съветски съюз.

Първо, отделни части от бившия Съветски съюз в момента членуват в НАТО и в Евросъюза. Очевидно Русия безвъзвратно е загубила всичките свои "държави сателити" в Централна Европа, но



за Москва най-тежката загуба на влияние бе,



че днес част от западните блокове са някои държави, които бяха част от СССР. Балтийските държави може да не са били нещо съкровено за съветската власт, но те са били важни промишлени, технологични и военни центрове, в които днес входът за Москва е строго забранен. Някои други постсъветски държави (Азербайджан и Грузия) в момента сътрудничат със Запада по въпросите на сигурността, което е било напълно немислимо по времето, когато са били републики на СССР.

Второ, Руската федерация е много "по-руска" от Съветския съюз. Жителите на Запада имат навика да заменят думата "руски" с думата "съветски" и обратно - като че ли тези две думи са едно и също нещо. Но това не е така. В края на 80-те години етническите руснаци сред гражданите на СССР са били под 50 процента. В Руската империя до болшевишката революция е бил регистриран почти същият процентен дял етнически руснаци. От друга страна, етническите руснаци в днешната Руска федерация са около 80 на сто. Разбира се, малцинствата играят важна и все по-голяма роля в съвременна Русия и числеността им продължава да нараства. В същото време в културно, религиозно, езиково и числено отношение етническите руснаци играят в днешна Русия много по-голяма роля, отколкото са играли в Съветския съюз. Това не може по някакъв магически начин да разреши онези многобройни проблеми, които преследват Русия заради неруските й малцинства, но това доказва, че междуетническите конфликти днес силно се различават от аналогичните конфликти от времето на СССР.

Трето, нито една политическа партия в съвременна Русия няма монопол върху властта. По време на почти цялата съветска история съветската компартия е била единствената законна политическа партия. Всички останали политически формации и всяка друга политическа дейност, извършвана извън тази партия, автоматично са били смятани за незаконни. Затова не е изненадващо, че цялата система рухна отведнъж, след като Горбачов лиши партията от нейния монопол. СССР бе създаден и трябваше да функционира като еднопартийна държава. Влиянието на партия "Единна Русия" е значително, но не може по никакъв начин да се сравни с влиянието на съветската компартия.

Четвърто, Русия не е държава казарма. Съветският съюз е бил една от най-милитаризираните държави в историята на човечеството: властите му са харчили около 20-30% от брутния вътрешен продукт (БВП) за въоръжените сили. До ден днешен никой не знае какви са били истинските военни разходи на Съветския съюз, дори най-точните разчети допускат грешка от 1-2% от БВП. Но така или иначе, цялата съветска икономика в много отношения е трябвало да служи на въоръжените сили. Примерно предприятията, произвеждащи потребителски стоки, винаги е трябвало да бъдат с "двойно предназначение" - да имат техническата възможност във всеки момент да започнат производство на военно оборудване. На практика това винаги е оказвало отрицателно влияние върху качеството на продукцията. По данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI) Руската федерация



харчи за отбрана примерно 4-5% от своя БВП



Според международните стандарти това е малко над нормата, но това равнище изобщо не може да се сравнява с разходите за отбрана на Съветския съюз, а и руският военен бюджет е по-малък от разходите за отбрана на съвременна Америка.

Пето, Русия има конвертируема валута. Този аргумент е в основата на различията между Руската федерация и Съветския съюз. Властите в СССР контролираха изключително строго и изкъсо външната търговия и оборота на чуждестранна валута. Освен високопоставените партийни чиновници никой не можеше да влезе в чейндж бюро и да продаде рубли срещу долари. Това е било забранено. И макар курсът на рублата да бе твърде висок, което на пръв поглед правеше рублата силна, на практика процъфтяваше черен пазар, при който "реалната" цена на рублата бе нищожна част от официалния курс. Днес положението е съвсем друго. Курсът на рублата може и да се колебае, в момента дори тя отслабва, но хората могат да купуват и продават рубли по своя преценка.

Шесто, в по-голямата си част руската икономика е свободен пазар и това е едно от най-фундаменталните различия между СССР и Руската федерация. Икономическата система на Русия е несъвършена до голяма степен, което се дължи на слабостта на правните институции, корупцията, недостатъчно развития финансов сектор, а също на много други недостатъци. Но Русия не страда от това, от което е страдал Съветският съюз - от мащабната деформация на икономиката, породена от държавните субсидии и управление с укази. За да укротява инфлацията, съветското правителство не се е опитвало да вдига основната лихва или да ограничи банковото кредитиране - то просто бе обявило инфлацията за незаконна. Инфлацията бе забранена, а цените на повечето важни стоки бяха замразени. Отношението на Съветите към безработицата бе същото. Властите се опитваха да съкратят равнището на безработица не чрез данъчни облекчения или мека парично-кредитна политика - те просто бяха обявили безработицата за незаконна и накараха предприятията да повишат разходите за персонала. Може да се припомнят историите за съветските магазини, в които действаха четири различни вида купони и до 10 касиерки. Подобна несъстоятелност изобщо не беше някакво загадъчно въплъщение на източното варварство, тя бе предвидим резултат от съветската икономическа политика. Русия в никакъв случай не е рай, но спрямо равнището на държавна намеса в икономиката тя изобщо не може да се сравнява със Съветския съюз.



Цените на потребителските стоки са либерализирани,



пазарът на работната сила е либерализиран и много сектори на икономиката работят според принципите на свободния пазар.

Седмо, руските граници са отворени. "Желязната завеса" изобщо не беше някаква поетична измислица, а напълно реален начин да се ограничи свободата на движение на съветските хора. "Желязната завеса" бе необходима, защото комунистическите системи не можеха да предложат на своите народи онова равнище на живот, което преобладаваше на Запад. Ако на хората на Изток бе дадено правото на избор, те щяха да отидат на Запад, а това не само би унизило комунистическите правителства в Източна Европа, но и би застрашило самото им съществуване. Стотици, ако не и хиляди хора загинаха, опитвайки се да се измъкнат от страните на комунистическия блок и да заминат на Запад. Десетки хиляди все пак успяха да заминат, промъквайки се през телени огради, ровове, гранични кучета и снайперистите.

За да напуснеш днес Русия, не трябва да правиш нищо подобно. Всяка година хиляди граждани напускат Русия без никакви драми - те просто получават виза, купуват си билет за самолета и заминават. В Съветския съюз са действали извънредно строги ограничения за пътувания в чужбина, защото властите добре са разбирали, че отворените граници биха застрашили съществуването на цялата система. Русия с отворените граници далеч не е идеална, но различията й от Съветския съюз са повече от очевидни.

Разбира се, това, че Русия се различава от Съветския съюз, не я прави идеално място. Но между Руската федерация и Съветския съюз има много фундаментални различия. Русия не е СССР и всеки, който твърди обратното, или нищо не знае за СССР, или преследва някакви користни цели.



-----------------------------

* Авторът е получил образованието си в Харвард и Оксфорд, където е специализирал руска икономика и история. Дисертацията му е посветена на реформата в съветското и руското здравеопазване през 1985-2008 г. 30-годишният политолог работи като консултант във Вашингтон по управление на малки фирми и пише за "Форбс" и други издания.