Кризата в Турция била просто битка за власт и пари между ислямисти, писа наскоро "Шпигел", а ние препечатахме. Теза, с която съм горе-долу съгласен, имам само допълнение към термина "ислямисти". Не защото не е верен, а защото на онези, устремените към властта, ислямизмът им не е детски копнеж по духовно съвършенство, а са ислямисти главно поради факта, че в битката за власт



ислямът днес осигурява



преднина с едни гърди. Къде ли не - включително в Турция.

Няма да забравя как на среща в Истанбул с литератори от различни страни, повечето арабски, стана дума за Кемал Ататюрк. Не официално, а така - в неформален моабет. "Той е голяма турска грешка и напразно са му дигнали паметник", каза един от тези хора. А друг допълни, че голяма турска грешка била и загдето комшиите са се отказали от арабското писмо и пишат на латиница.

Точно по неотдавна отминалите празници ми се обади рецепционистката на един столичен хотел; двама турски гости искали спешно да се видят с мен. Изненадан узнах, че са от турския ПЕН-клуб, искат да си говорим за свободата на словото и Назъм Хикмет. Когато отидох до хотела, се оказа, че носят камера и желаят непременно да запишат разговора. Проблемът беше къде да направим това - в хотела се оказа шумно. "Да идем в офиса на българския ПЕН, тъкмо и за историята му ще кажем няколко думи" - възторжено предложи по-възрастният.

За секунди се спекох, защото съм от малкото хора, които знаят - българският ПЕН няма офис. Все още, въпреки че разни институции дават възторжени обещания да помогнат. Да призная, този печален детайл обаче би било известна излагация. И за българския ПЕН, и за страната. Почнах да мотолевя нещо, когато ми хрумна достойното: "Че днес е празник, рекох, никакви офиси не са отворени, не може да се влиза. Я да идем в едно кафене наблизо, вътре е тихо."

В кафенето истанбулският писател ми разказа, че турският ПЕН имал към 500 членове, като няколко десетки от тях са все по арести и затвори... Не пропусна, че министър-председателят бил bad man.

Аз обаче не пиша този текст заради министър-председателите. А заради поучителната



актуалност на Хикмет



Малцина знаят, че Блага Димитрова има книга "Назъм Хикмет в България". Издадена преди повече от половин век. Тогавашното ни правителство къде нарочно, къде неволно пак организирало нещо като изселническа кампания на българските турци за Турция. И турците ни поели с денкове към границата - пак така масово, както по-после. Но правителството се сепнало: първо, не е хуманно това. А второ - пъдиш работно население, което донася за просперитета на страната. Наложило се да спасява положението на турския писател емигрант Назъм Хикмет. Той пристигнал в България и с Блага Димитрова обиколили Лудогорието и други краища. В книгата Блага разказва как се обръщал Назъм към българските турци:

"Братя и сестри! Избягах от собствената си родина. Моята родна страна Турция е поробена от американците. В продължение на седемнадесет години гледах небето на родината си измежду решетките на затвора. В свободна България, в щастливата родина на Димитров вдишвам въздуха на свободата. Но аз не съм спокоен. Защото тука има хора, които искат да оставят свободата, щастието на децата си, щастието, което създава социалистическият труд, и искат да влязат в затвора, от който аз трудно се спасих."

Това говорил комунистът Хикмет през далечната 1951 г. Прав-неправ, сега не става дума за това. Пиша го за друг урок. Урок какво значат думите свобода, власт, робство, ислямизъм, комунизъм и т.н. Какви сложни истини и неистини има зад тези привидно прости идеологеми и понятия. Да реши, че всичко му е ясно веднъж и завинаги може само глупакът. Преди няколко дни един млад глупак например заяви, че марширува всеки ден пред нашето Народно събрание, защото така борел комунизма и доближавал свободата. Малко след това добави, че лошата потисническа власт му дирела компромати, за да го злепостави. Той все пак - самият борец, не бил светец; обикновено пътувал, без да дупчи билетче в градския транспорт, гратис демек. Борецът очевидно смяташе това от прегрешенията си за хиперневинно, затова го споделяше така - с лек опит за хуморче. Което още веднъж ни убеди: воистина край нас гъмжи от лява енергия, вееща десни пряпорци с излиняла бродерия.

Не става дума да хрумне на такъв момък, че краде от транспортната компания. Ще ми се да се повози в Лондон или Виена гратис и внимателно да проследи последствията, но нейсе. Става дума всъщност, че го тегли вътрешно



към комунистическа икономика -



при нея общественият транспорт е евтин, защото е дотиран от държавата. Дори безплатен може да е. Да се присети подобен младеж, че има разлика между потисническа власт, която за политическо несъгласие те тиква в затвора като Назъм Хикмет (той е полежал по пандизи 18 години), и потисническа власт, която е изкарала диван чапраз полиция, за да охранява Народното събрание, не очаквам. Твърде надценяващо е. Затова измъкнах думата дармадан: турска е, но ни е близка.