Велизар Димитров е роден в София през 1940 г. Завършил е Художествената академия, специалност графичен и пространствен дизайн. Работи в областта на графичния тотал дизайн, художествено-пространствените оформления, оформлението на градската и промишлената среда и музейните експозиции. В момента е експозиционен дизайнер в Музея на София.





- Г-н Димитров, вече 20 години ремонтът на Централна баня ту започва, ту спира и се смениха поне пет различни концепции за това какво да се помещава вътре. Затова питам: напълно сигурно ли е, че в сградата се нанася Музеят на София?

- Сигурно е. Иначе би станал вече скандал, защото твърде много пари, включително и по европейски програми, се хвърлиха за адаптацията на зданието към нуждите на музея.

- В момента как изглежда вътре?

- Още е строителна площадка, в която се работи изключително интензивно: рушат се стени, зидат се нови, оформят се зали, вътрешни дворове.

- През това време къде съхранявате експонатите?

- Там са. В бившите басейни. Сега те са превърнати в хранилища, но всичко е натрупано в насипно състояние. За момента музейните работници са затруднени в работата си с експонатите, но въпреки това са силно мотивирани.

- Кога се очаква да имаме работещ музей?

- Обявеният срок е 24 май. Но той е нереален. Тепърва предстои обявяването на публичен търг за художествено-пространствено оформление на сградата. Като по-възможна дата да се нанесем виждам 17 септември, Деня на София, и то при положение, че всичко върви по мед и масло. Защото ако търгът по някакви причини закъснее, ако нито една от явилите се фирми не отговори на условията на заданието, ако спечелилият поръчката закъснее с изпълнението... Прекалено много "ако" се събират, което е нормално, когато говорим за музеи и въобще за сгради с такъв характер. Препъникамък може да се окаже качеството на витрините, необходимата влажност на въздуха, специфичното осветление, реквизитът, окачващите елементи... Аз се надявам, че изпълнителят ще се съобрази с всички тези задължителни фактори.

- Но все пак имате някакви опасения, така ли?

- Работата е там, че това е твърде скъпа поръчка и финансовите фактори може да се окажат по-решаващи от естетическите. А да се възложи обектът на онзи с най-ниската оферта би било чудесно, ако ставаше дума за бизнесцентър, мол или кино. Не и за музей. Музеят изисква да създадеш атмосфера. Още повече че става дума за знакова за София сграда, която носи атмосферата от началото на миналия век и самото й пространствено оформление следва да е подчинено на духа на тази епоха и да е съобразено с архитектониката на зданието. Какво обаче се случва, ако творческите сили на оформителя не му позволят да спази всички тези условия? Нали той вече е спечелил конкурса, в който показатели са били цените и сроковете! Мисля си, че формулировката на държавната поръчка за един такъв специфичен обект търпи корекция.

- Кажете какво ще видим в бившата баня наесен?

- Сбирката на музея тепърва ще се обогатява и развива, но и на този етап има уникални експонати. Например мерцедесът на цар Фердинанд. Колата е закупена през 1905 г., след като е взела участие в състезание Берлин - Мюнхен и се е класирала на второ място. Или златната каляска на Мария Антоанета - същинско произведение на изкуството с инкрустации, обвезана със сърма и коприна. Каретата е взета от Версай от майката на Фердинанд, която е дъщеря на последния френски крал. Докарана е през Виена в София специално за сватбата на царя. Пази се реставрираното позлатено писалище, подарено на Фердинанд от германския канцлер Бисмарк. Друг уникат е салонен часовник от периода 1860-1880 г., изпратен от английската кралица Виктория за сватбата на царя, тогава все още княз. Ще бъдат възстановени и старинни, емблематични за София кафенета, някогашни магазини, витрини.

- В съседство е сградата на ЦУМ. Наскоро руснаци поискаха да я купят за православен музей. Мислите ли, че е добра идея?

- Самата сграда - с една модерна реконструкция, която да я осъвремени, но и да запази автентичната й помпозност - е идеална за музей. Но лично аз в нея виждам Националния исторически музей. Защо идва един чуждестранен турист в София? Ами да разгледа тракийските съкровища, римските и византийските артефакти. И трябва да отдели един цял ден от екскурзията си, за да иде до Бояна да ги види, и то в една сграда, бивша соцрезиденция, която нито има вид на музей, нито има атмосфера на такъв, нито е приспособена като вътрешна архитектура за подобно нещо. Не можеш да изложиш тракийско съкровище в каква да е чужда на духа му среда. И не е само недомислието с НИМ. Няма нужда да се строят нови музеи, в столицата има достатъчно сгради, които са перфектни за целта, но просто не се ползват.

- Кои например?

- Да вземем сградата на бившата Дирекция на полицията на Лъвов мост. Тя е с характерна визия и ако се реставрира и се изявят нейните архитектурни достойнства, също става за музей. Пък нека да е музей на МВР. Тъкмо ще се премести от онази дупка зад Съдебната палата. Или бившето Военно НДК на бул. "Скобелев", там се направи една хубава импозантна сграда с авангардна архитектура, която прави впечатление. Обаче ще я дадат на Софийския районен съд и понеже няма достатъчно помещения, ще трябва да ги преграждат, че да направят съдебни зали, ще се дадат луди пари и пак няма да стане съдилище, защото характеристиката на зданието е съвсем друга. А Етнографският музей, който от години няма своя сграда, би бил напълно на мястото си там. За Районния съд пък ще е идеален бившият техникум "Сталин" на "Стамболийски" и "Опълченска". Там сега една трета е заета от гимназия, а останалите две трети пустеят. Чудесна сграда, учрежденски тип, с вече налични учебни зали, стаи за практика, кабинети... перфектен съд. Но се махва с лека ръка: това е сграда на социализма. Да, има сгради, които са грозни, тромави, но те могат да получат с малка реконструкция друго предназначение. Има и старинни постройки - такива, каквито навсякъде по света общините реставрират, поддържат, настаняват в тях някакви локални музеи или просто съхраняват като част от автентичния облик на града.

- Нашата столица има ли такъв "автентичен облик"?

- Имала е. Наричали са я "Малката Виена". Помня уличките от детството ми - на мястото на днешния Партиен дом и Президентството. Да, в тях още витаеше австрийският шик на някогашна София. Днес за жалост този град е пълен с архитектурни недоразумения и не бива вината за тях да прехвърляме изцяло на тоталитарните архитекти, понеже днес продължаваме с недомислиците. Правят впечатление първо нефункционалните решения. Виждаме една прилична на пръв поглед сграда с някакви кули, които нито са украса, нито имат практическо предназначение, нито пък са пропорционални с останалите елементи. Но дори това не е голямата беда. Тя е, че новите сгради в София стоят сами за себе си. В чужбина, за да се свърже една катедрала с околната среда, съседните сгради се правят в същия стил, съчетан с някакви модерни елементи, че да се направи преходът. В скандинавските страни покрай пристанищата има цели фризове от сгради в бароков стил и заедно с тях ултрамодерни комплекси в същата конфигурация. И хем присъства старинната епоха, хем е в унисон с XXI в. У нас общинската дирекция "Архитектура и градоустройство" гледа само дали е спазен законът - отстояние оттук, отстояние оттам. Ако е спазен, всеки може да строи, каквото си иска.