Аз, разбира се, преувеличавам, като бързам да обявя смъртта на баш националиста в държавата. Възможно е той отново да възкръсне като след съглашателството с Борисов. А и сигурно вече загрява за ролята на Георги Димитров пред Лайпцигския съд. Но просто искам да ви успокоя, че дори да се срине скоропостижно, вече му е намерен верният заместник на политическата арена. Казва се Николай Бареков, има същия боен потенциал и втренчен поглед, изглежда пригоден да посрещне всеки "фекаломет", както казва Сидеров. И двамата са журналисти от ранния седесарски набор, колеги са и по линия на бокса. Разбира се, по националистическия патос на Бареков има какво да се доработва. На Сидеров му идваше по-отръки, пък и що книги написа срещу световните колонизатори и заговора на евреите, докато Бареков възпяваше европейската интеграция, членството в НАТО и възшествието на чуждестранния инвеститор по нашите земи от телевизора. Но за човек, който в рамките на 24 часа е способен да преживее такъв катарзис, че от пръв бойковист да стане радикален хулител на ГЕРБ, това не е сложно упражнение. А и професионалните патриотари от ВМРО ще му помагат.

Та в случай, че националистическият ореол на Волен Сидеров все пак помръкне след поредицата от изцепки на един самозабравил се кворумокрепител,



за лумпенизираните му следовници е подготвен спасителен сал



Чувам, че част от атакистите вече минавали на прибежки към структурите на "България без цензура". Но не са само тези от "Атака". Левицата също дава свидни жертви пред олтара на новия националист. Ето, депутатът от "Коалиция за България" Румен Йончев обяви, че се присъединява символично към партията на Бареков и щял да бъде нейният глас в парламента. Не е ясно как ще пее едновременно на два гласа, тъй като се предполага, че и социалистите, излъгали се да гласуват за него, също разчитат на неговия глас. Този Йончев така и влезе в листите на БСП - през двойното дъно. Човекът се води лидер на партия "Земеделски народен съюз" (ЗНС), сбрала отцепниците на Мозер, която е най-старият член на дясната Европейска народна партия. В същото време лидерът му в нашия парламент е председател на европейската левица. Но червените бабички нали гласуват на гюме, никой не се впечатли от тая работа. По-лошото е, че не се впечатлява и лидерът на БСП Сергей Станишев, който не видя нищо нередно в решението на своя депутат да работи за друга партия. Все пак става въпрос за нарушение на устава. Колегите му го изкоментираха съвсем нехайно. Било "интересна политическа екзотика", според Атанас Мерджанов.

Тъкмо тази съмнителна снизходителност от страна на лявата върхушка към предателя е най-сигурното доказателство, че БСП не чувства Бареков като заплаха, конкурент. Напротив, издава съавторство при сглобяването на новия политически субект. Насмешливото пренебрежение към перебежчика потвърждава по сигурен начин съмненията, че "България без цензура" е съюзник, бъдеща патерица на БСП и ДПС при евентуални нови избори. Поредният инженерен политически проект, подобно на "Атака", РЗС, НФСБ и разните му там камерни състави от типа ГОРД. Как иначе да си обясним нежното отношение на БСП към популистките изцепки на Бареков?

За тези, които "измислиха" Сидеров като политик, а сега упорито ни пробутват Бареков, е важно да съхранят лоста си на влияние.



Трябва им малка, стегната фракция в парламента,



чрез която да съставят променливи мнозинства в зависимост от личния интерес на инженерите. Ще ме попитате кои са те ли? Ами тия, които "блажат" при всяка власт и държат медиите. Трикът е стар - обират "протестния" вот на първосигналните патриотари и оскотелите от мизерия избиратели, което си е значим електорат. Облъчват ги по собствените си медии с картинки на горди лъвове, трикольори и възгласи "България на българите", размахат им по някой фес и работата е в кърпа вързана.

Така че спете спокойно, българи юнаци! Дори Сидеров да погине, вече има кой да го смени! Вярно, че епигонът, подобно на идола ви, е склонен към пълно самозабравяне и арогантни изцепки, но, изглежда, това е неизменна част от националистическата "харизма". Бареков вече пусна в обращение високооктанови думички като "национализация", "държавни предприятия","долу монополите", които разпалват електорално значима носталгия по соца и вкарват в кошарата му немалко наивници, които все още вярват на политически шарлатани.

Впрочем проблемът не е в "лидерите", а в техните избиратели. Докато се намират хора, които да вярват, че "политикът" Бареков ще работи за тях, а не за тоя, дето му плаща турнетата, още много унижения ще трябва да изсърбаме.