|
| Бойко Ламбовски |
С неприятно чувство съпругата открива след време две-три свои изработки на витрина в магазин в близкия голям град, горе-долу два и половина пъти по-скъпи, отколкото ги е дала на приятелката си. "Че аз се снабдявам сама с всички материали, аз правя кройките, аз шия от начало до край всичко, а ти само за това, че ги носиш от мен до магазина, печелиш горе-долу толкова, колкото и аз!" - огорчава се младата. На другата не й мигва окото. И обяснява откровено, че това е то азбуката на съвременния живот. АБВ-то на капитализма, тоест.
Младата приема обясненията. Запазва отношения с приятелката. Макар че решава сама да си търси магазини в бъдеще.
Това го бях чел отдавна, отдавна, във времена, когато такива проблеми ми се струваха чуждоземна екзотика. У нас стоките в магазина имаха желязна и недискусионна цена; тя се решаваше някъде там, в кабинети, от високи специалисти, вярвах аз. А тези неща - оцеляване, изхранване на семейство, продажби на труд, на продукт, оборот? - хе-хе. Безработица? - хе-хе.
Държавата беше монополист.
Патерналистичен колективен субект
с почти неограничена власт. Наричаше себе си и територията свободна страна в идеологическите си самовнушения. Само глупакът може да твърди, че не се грижеше за хората си - грижеше се. Да няма гладни, да има спокойствие. Да има празнични манифестации, да няма публично недоволни... А ако случайно има - шамарчета и в ъгъла. Днешната ни държава, който и да управлява, има носталгия по онова време. Държавата като институция се променя най-бавно от всичко.
Една общност би могла да съществува хилядолетия в такъв вид, ако наблизо нямаше друг свят, който произвежда по-лъскаво, по-разнообразно, по-изкушаващо. Свободна страна от свободния свят се нарича държавата в такъв свят - в своите пък идеологически самовнушения. (Забелязал съм, че тази дума свобода хората за нищо я нямат. И си я връткат като плетена шапчица на темето. Смятам, че свободата добива яснота за индивида само когато губи елементи от нея. Които в глупостта си е смятал за природна даденост - но то е друга тема.)
И двата примера за държавно устройство по-горе имат своите идейни привърженици и противници, имат и своите жертви, и своите велможи; имат своите дворци и своите клоаки. (Моите лични пристрастия съм ги споделял нееднократно, та не смятам тук да ви занимавам с тях - аз съм за общество, в което можеш да говориш публично, което смяташ за право и криво, и не те затварят за това, а само те мразят, примерно. Но не съм представителна извадка.)
Сетих се за Джек Лондон във връзка с днешната ситуация у нас и с припламващата от време на време дискусия що е ляво, що е дясно и каква почва сме им наторили тук. Дали сме свободни, дали сме демократични и т.н - очевидно въпроси, на които някак не си отговаряме истински, защото смятаме да минем с готови идеологеми, както много пъти досега.
Каква свобода, когато нямаш пари, заяви наскоро виден публицист. Каква е тази държава, извайкаха се тютюнопроизводителите, като не ни изкупуват тютюна на добри цени, а на безценица. Каква демокрация, като аз - човек с научна степен и титли, едва свързвам двата края и печеля хиляда пъти по-малко от един футболист, ожали ми се виден възрастен хуманитар.
Само тук, в тези три примера, има десетки остро дискусионни противоречия, има стотици хиляди драматични съдби. Който е умен, сам ще види противоречията, който е чувствителен, ще се изпълни със състрадание към съдбите... А който е жив, независимо дали умен или чувствителен, бездруго изпитва всичко на гърба си.
Тук му е мястото, чисто стилистично погледнато, да опитам да синтезирам бегла представа за пътечка, извеждаща многострадалното ни общество към социално-икономически обетовани земи. Но няма да го направя, защото
светът е по-малък от човека
Пътечка? Сендеро луминосо? Предпочитам да спомена папа Бенедикт, който наскоро клеймеше капитализма, и Маркс, който пише какъв опиум за народите е религията, и Айн Ранд, която хвали свободата да продаваш и произвеждаш добър продукт. И която все пак пуши непрекъснато най-добрите цигари - така и умира, от рак на белите дробове. Всъщност възрастната и разтропана госпожа, която учи на капитализъм младата си приятелка, я учи и на други мъдри работи - примерно как да се харесва на мъжа си, за да не му омръзне и онзи да кръшне. У лево, както му думаме днес.
Нека все пак ви кажа накрая за какво така находчиво трупа пари импровизираната леля капиталистка, продавайки плетките. Жената веднъж видяла какво правят с бедните в моргата - използвали телата им за разни работи. А тя страстно искала всичко да й е наред в гроба - брокати, нейните си украшения в пълен комплект, първа класа да е и церемонията, и оборудването. Затова и спестява зверски.
Това имам предвид, като ви казвам, че светът е по-малък от човека. А ако стана малко неясно... ми прощавай, драги читателю. Да беше спрял на заглавието.
----
*"Лунната долина".
и пушачката Алиса Зиновиевна е на почит, макар оттам именно да тръгна лютата битка с тютюнопушенето 
.
Трябва само да се измислят "справедливи" причини за такова неравенство. Половината от нямащите трябва да се изправят срещу другата половина от тях и да ги заставят да произвеждат блага за 85-те. Накрая ще останат само те, ще ядат пари, а другите ще измрат.
А бе ителигенция и като такъв, хоп с леви убеждения. Като гледам не само той, ами почти 60-70 процента от ителигенцията май клони у лево. Само този факт е достатъчен за да се замисли човек, а бе дали не са прави тези хора бе. В далечната 1949 година Monthly review побликува есе написано от Айнщайн със заглавие "Защо социализъм ?". Айде още един. Някой върли привърженици на "капитализъмъ" ще кажат "А бе аман от заблудени теоретици !!!". Към тези заблудените май спада и още един велик писател - Толстой. Могат да се дават още много примери. "Капитализъмъ" действа на принципа разделяй и владей - стара римска максима, действаща изключително добре. Ние приятели сме като прасета гледани в една кочина и настройвани един срещу друг, за да може една клика, наречена елит да си живее охолно и самодоволно. Все пак както казваше един от най - добрите ми приятели всички не може да сме вождове, трябва да има и индианци. Та честито на индианците.
