Една от новостите, въведени в парламентарната практика от настоящото 42-ро НС, е активният диалог с гражданското общество. Под напора на протеста, отприщил се след скандалното назначаване на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, управляващите сформираха специална постоянна комисия за взаимодействие с граждански организации и движения, за да покажат, че за тях мнението на обикновените хора е важно. Ежеседмично на нейните заседания се изслушва становището на различни организации по една или друга тема. Другото нововъведение бе създаването на обществени съвети към някои комисии, като най-голяма популярност доби този към временната комисия за Изборния кодекс. Настоящата временна комисия е втора и тя има за задача да подготви окончателен проект за изборен кодекс, докато първата имаше по-скоро съвещателен характер. И към двата органа бяха създадени обществени съвети.

Намеренията на управляващите с тази изненадваща добронамереност към гражданите бяха повече от ясни -



да уталожат огнената страст на протеста



чрез безкрайни дебати и говорилни. И трябва да се признае, че в голяма степен те успяха да постигнат своите цели. Защото в началото протестите имаха за цел не само оставката на правителството, а и приемане на изборно законодателство, което да гарантира по-добра представителност на гражданите в парламента и останалите органи на властта. Постепенно обаче тези искания заглъхнаха. И в крайна сметка основното, за което настояваше обществото по отношение на изборното законодателство - мажоритарен вот или поне силен мажоритарен елемент във вота, не намери място в проекта за нов Изборен кодекс. Въпреки че той бе изготвен като резултат от работата на първата временна комисия, където също имаше протяжни дебати. Управляващите се престрашиха само да въведат преференциално гласуване, което да не е задължително, и го обезсмислиха допълнително чрез непосилно високия праг от 7% за разместване на кандидатите в листата.

Въпреки всичко обаче активният диалог на властта с гражданите, колкото и да е симулативен, започна да дава и резултати. На последното си заседание общественият съвет към настоящата временна комисия за изборния кодекс направи сериозен пробив и даде заявка, че ще се опита да бъде нещо повече от параван на властта. След оживени дебати по темата за въвеждането на задължителна преференция с нулев праг за разместване на листата се проведе гласуване и се оказа, че 2/3 от представителите на граждански организации в съвета са именно за такава преференция. Факт е, че този тип преференциално гласуване ще бъде доста солиден мажоритарен елемент, който ще даде реална власт в ръцете на гражданите да изберат кои точно да са депутатите, представляващи ги в парламента. При този вид гласуване всеки избирател е длъжен да отбележи предпочитан от него кандидат, а подреждането на листата впоследствие се прави според броя на преференциите, които всеки претендент е събрал.

Досега



становищата на обществения съвет бяха твърде общи



и в тях просто се споменаваше, че е имало изказвания за задължителна преференция с нулев праг. Сега обаче е ясно, че това становище се подкрепя от 2/3 от членовете на съвета. И пред управляващите има два пътя. Единият - и по-добрият - е да се съобразят с искането на гражданите. Вторият е да не се съобразят и открито да признаят, че създават подобни съвети, без да имат намерение да се вслушват в техните препоръки. Засега властта смята да се прави на недоразбрала становището на обществения съвет. Но ще има и втори шанс - все още има време до второто четене на текстовете от кодекса. Освен ако отново коалиционната политика не отстъпи пред реалностите и нагласите у хората.

От управляващите партии БСП е далеч по-благоразположена към преференциите, докато ДПС не дава и дума да се издума за тях. Нищо не пречи обаче на социалистите специално по този въпрос да потърсят подкрепа дори от ГЕРБ. Нито една от двете партии няма да загуби, напротив - ще спечели допълнително обществено доверие, ако покаже, че действително се вслушва в гласа на гражданите. Е, вярно, за БСП движението на Ахмед Доган е необходимо като слънцето и въздуха за всяко живо същество, както би казал един виден предшественик на Сергей Станишев. Но в крайна сметка е ясно, че столетницата няма друг избор, освен да започне лека-полека да се откъсва от тази задушаваща я зависимост. Изборното законодателство е един добър повод за евентуално начало на този процес.