---

Иван Голев е на 63 години, автор е на близо двайсет книги с поезия и проза, на 6 театрални пиеси, на сценарии за филми. Бил е редактор и главен редактор на периодични издания. Между произведенията му са романите "Роботът", "Ох, лю(бо)в", "Дани", "Брокат и парцали", наскоро излезе "Без милост". Син е на писателя Владимир Голев.







- Унаследява ли се талантът?

- Навярно да. Както доброто зрение, острият слух, чувството за хумор или добре подредените зъби. Но е въпрос на труд, шанс и съдба той да се прояви и развие. И публиката да го оцени.

- А каква е привилегията да сте син на известен писател?

- В моя случай - да живея шейсет години близо до интелигентен, широко скроен, добър човек. Да наблюдавам отблизо постъпките му и от едни от тях да се уча, а други да избягвам. Да се опитвам вътрешно да се състезавам с него по любов към думите и познанието, които са същността на литературата.

- Да ви попитам и за днешното писателско битие. Нямате ли чувството, че писателите като че ли повече се оплакват от това, че са неразбрани, отколкото да работят?

- Не бих сложил всичките в един кюп. Има писатели и писатели. Едни се трудят съвестно, изправяйки се сами пред съда на читателите. Други, търговци в храма, ловко си правят пиар или се ограждат с кръжци от пауни, с които взаимно се възхваляват. В България писателството не може да бъде професия в истинския смисъл на думата, за всички ни тя е хоби. Ето, и вие навярно няма да ми платите и лев за това интервю. Тъй че да се оплакваш от хобито си е глупаво.

- Всъщност какво не достига на писателите?

- На едни не достига талант. На други - познаване на живота. На трети - реклама. На четвърти - заслужена оценка. На пети - характер. И да не забравяме все пак, че никой не е пророк в собственото си село.

- Дали обаче не се промени и профилът на читателите, защото колкото и да не ни се ще да го признаем, и читателят се възпитава от добрата литература.

- Днешният читател има възможност за огромен избор и е нормално да е все по-взискателен. Мнозина четат определен вид литература - кримки, езотерика, документалистика, научна фантастика, фентъзи и какво ли още не. Тъй че писателят в стария си вариант на енциклопедист, който да ти разкрие тайните на целия свят, вече не съществува. Читателят черпи информация от множество източници и това, което, предполагам, очаква от писателя, е не толкова зашеметяващи разкрития за битието, а просто един добър разказ, в който да съзре и част от себе си. Като в кръчмата.

- Творите в различни литературни жанрове, а прочетох, че сте рекордьор с цели 5 пъти по номинации за наградата "Хеликон" за роман. Ако не се лъжа, последната е за романа Ви "Без милост". Не ви ли подсказва това да се ограничите само в този вид литература?

- Да се огранича в романа ли? Че аз поне от десет години друго не пиша, с изключение на редакторските ми текстчета, докато работех в GEO. Но не с някаква специална цел, а просто защото романът ме държи пo задълго при себе си. Обичам методичния продължителен труд, мъчителното извайване на художествената тъкан. Понеже смисълът от писането е много спорен, то поне ми създава известно самоуважение - ето, ден след ден мачкам и слепвам думи. Демек не съм мързеливец. Всичко друго - номинации, награди - е ала-бала. Погалва ти за миг егото и отшумява.

- Оптимист ли сте за бъдещето не само на писателския труд, а и на обществото ни?

- Не.

- Известно е, че ние, българите, все се целим във високото и все не го достигаме. На какво го отдавате?

- Не мисля, че е така. Просто сме много малък народ и нямаме физическия потенциал да го правим в големи и забележими количества. Имаме певци, художници, учени, спортисти, които ни прославят по целия свят. С писателите е по-сложно, защото езикът ни е малък. Но и сред тях има много добри. Александър Геров е световен поет. Днес обаче всичко е търговия, реклама. Как да опаковаш стоката и да я представиш на щанда - в това е майсторлъкът. А ние точно това не го умеем много.

- Какво се промени в съвременния българин спрямо предните поколения?

- Случвало ви се е навярно да видите край шосето някакъв, край колата си, да си го е извадил и да пикае насреща ви. Спомням си в детството как баща ми се възмущаваше - през войната виждал да го правят немски войници. Казваше: "За тях ние явно сме били някаква по-нисша раса, нищо, че им бяхме съюзници." Мисля си, кое кара днешните говеда да вършат същото? Да, сред тях има лумпени, слезли от таратайките си, за които е речено: "Прости им, Господи, те не знаят що вършат!" Но има и уриниращи до лъскавите си джипове. Тях, струва ми се, ги ръководи друго усещане, по-близко до онова на немските войници: "Кои сте вие, бе, нещастници, че да не пикая пред очите ви. Нито сте ми на парите, нито на възможностите! Дреме ми на... за вас!" Привърженик съм на добрата старомодна почтеност и на доброто възпитание. Наглостта, незачитането на другия ме вбесяват. Затова приемам като отрезвяващи историческите хепънинги, подобни на Френската и Октомврийската революция. Да се отнема имането на самозабравилите се и да бъдат пускани те по едни скъсани гащи да пасат сред околния пейзаж. Нека тогава пикаят, където искат, но вече като клошари, не като притежатели на България. Друг е въпросът, че след време със санкюлотите и новите простаци, които са ги заменили и на свой ред са се ояли, трябва да се повтори същото.

- Защо българинът губи изконните си морални ценности? Нямат ли в това пръст и политиците?

- Причините не са една и две. Бедност, ниска битова култура, залиняващо в духовния си аспект образование, лоши образци за следване в медиите и масовото изкуство като агресивността и грубата сила, слабото или направо отсъстващо домашно възпитание, криворазбраната демокрация, присъствието на църквата главно със скандалите си, не и с изконното си предназначение да е всекидневно до хората... Къде се моли днешната младеж? В мола. Какви реклами дават по телевизията? Някакъв льольо си купува вафла или енергийна напитка, или телефон, или бира - и всичко, което се случва после, е един безкраен безсмислен купон. Давам безплатна идея на рекламистите - защо героят ви, след като е изял примерно вафлата, вместо да се заклати като паралитик, не яхне трактора и не ожъне нивата за нула време? Не е ли хем възпитателно, хем забавно? Но не, всичко трябва е купон. А кой ще работи? Колкото до морала на политиците, това е оксиморон. Инак всички сме виновни за тях. Първо ги избираме, а после търчим подире им с ибриците и дитирамбите. Че какви са те, че да го заслужават? Какво създават, че да се отнасяме с тях като със звезди? От тях трябва само да се изисква, не да се възвеличават. Извинявайте, но огромен грях има и българската журналистика. Тя непрекъснато търчи подире им с камери и микрофони, тиражира взаимните им одобрения и оплювки, дребнавите им до безумие задявки, но не прави единствено важното - ежедневно, ежечасно да ги пита: ти свърши ли това и онова, заради което те избрахме, защо не го свърши, лъжец такъв? И друго: откъде имаш тоя ролекс, тоя джип, тоя дворец, тая къща в чужбина, тая банкова сметка? Отговаряй директно, не ми усуквай по килифарски за ценности и приоритети. От политиците не трябва да се иска акъл, защото не са нито философи, нито учени. Те са вид чиновници, чиято задача е разумно и почтено да организират взаимоотношенията в държавата. Те не са нейни собственици, а в най-добрия случай временно назначени управители. От управителя се иска да управлява добре, да не краде и да се отчита пред хората. А то не са интервюта, портрети, биографии, анализи, какъв им бил личният живот, как добре се отнасяли с кученцето си! Кого го брига?! Оня бил най-големият политик на прехода, на друг трябвало да целуваме краката, че не позволил да се пролее кръв! Ай сиктир! Не стига, че не е пребит с камъни, ами и метани да му правим! Една пасмина от петстотин или хиляда човека е обсебила политическото пространство от двайсет години, а още петстотин или хиляда други, техни ортаци, окрадоха половинвековния труд на милиони българи! Едните и другите заедно, облечени с власт, пари, подчинили банки, медии, оградили се със съдебна и правоохранителна система като в крепост с ровове! Нагли, самодоволни, задкулисни, презиращи народа си типове. А ние, бунаците, ги гледаме, сякаш са икони.

- Не откривате ли като обяснение за краха на морала т. нар. глобализация?

- И тя има отношение. По-точно все по-засилващото се преселение на хора, което впрочем не е непознато в историята. Идват, да речем, някакви навлеци с по-диви нрави от местните и започват да ги упражняват. Не срещнат ли отпор, не бъдат ли принудени да се държат като домакините си, ще стане обратното - те ще прихванат от дивотията им. Преди да падне Берлинската стена, в някои страни на Европа битовата престъпност беше съвсем ниска. Но бариерите се вдигнаха, наред с читавите граждани се юрнаха и варвари и пренесоха различни обществени зарази. Няма как да е иначе - днес в света живеят хора, намиращи се в развитието си от ХVI до ХХI век. Един целува ръка на дамата, друг й я отрязва заради пръстена или защото е помахала на друг мъж. Тепърва ще се берат горчиви плодове. Ала погледнато отвисоко, и това е в реда на нещата. Повтарящо се за кой ли път през вековете.