Класиранията и оценяванията, даването на бележки и правенето на таблици са едно от любимите занимания на американците. Те са винаги на върха - според спортни статистики, тестове за самооценка и скали, в които се сравняват политици и народи. Особено показателни обаче са класациите на печелившите и губещите за 2013 г. на престижното списание "Американ интерест", което се опитва да направи и прогноза за близкото бъдеще.

В групата на победителите за изминалата година неоспорвано са Владимир Путин, Хасан Рохани и Башар Асад. Русия отново се е превърнала във водеща политическа сила: заради изявите на Едуард Сноудън в Москва, цинично-рафинирания подход към политиката в Сирия и успешния опит да се блокира присъединяването на Украйна към Европейския съюз.

Ислямската република Иран успя да се маскира като умерена и способна на компромиси страна по време на преговорите за ядрената си програма. В същото време чрез пари и доставка на оръжия, особено за "Хизбула", засили влиянието си в Ирак, Сирия и Ливан. И накрая, Иран затвърди позицията на Башар Асад, същия, когото американският президент Барак Обама искаше да бомбардира въпреки гражданската война в страната.



Отслабеният Барак Обама



Според класацията е малко вероятно нещата да се променят през 2014 г. Путин отново ще може да използва потенциала си, Рохани ще продължи да издържа "Хизбула" с вече отблокираните си милиони, а Асад ще успее да оцелее и без употребата на химически оръжия, тъй като сирийската опозиция става все по-разделена.

И тримата победители трябва да благодарят за челните си места на един от губещите през изминалите 12 месеца - Барак Обама. Влиянието на САЩ в световен мащаб намаля и тепърва ще започне да изчезва. Причина за това ще е най-вече предвиденото за 2014 г. оттегляне на западните войски от Афганистан. От мемоарите на бившия министър на отбраната Робърт Гейтс става ясно, че дори самият американски президент повече не вярва в успеха на мисията - ако изобщо някога го е мислил.

Един от оптимистичните варианти за бъдещето е, че до 2015 г. Афганистан ще е разделян от въоръжените отряди на различни военачалници. Не може да се изключи и връщането на талибаните в страната. Тогава западното, особено американското, участие би било напълно дискредитирано и би довело САЩ до нова изолация.



Радикалите от движението "Чаено парти"



Ясно е, че за "Американ интерест" губещо през 2013 г. е управлението на Обама, а не самите САЩ. Но погрешните преценки и лошите решения на американския президент са причинени не на последно място и от лошото функциониране на самата политическа система във Вашингтон.

Радикалите от движението "Чаено парти" се насочват към Обама - и се сблъскват с Америка. Вътрешнополитическите блокади възпрепятстват и външната политика на страната. Нарастващата дистанция на републиканците от радикалите в собствените им редици ще съживи традиционната двупартийност на двете политически групи по въпросите от национално значение, а това ще подсили външната политика на Америка. Това едва ли ще стане по време на мандата на Обама, не и преди изборите през 2016 г. И най-вероятно ще е възможно при управлението на президент като Хилари Клинтън. Едва след като това стане, САЩ ще могат да се причислят отново към групата на политическите победители.

С тиха радост, но не и без основание, "Америкън интерест" добавят и ЕС в групата на губещите през 2013 г. Америка и Евросъюзът заедно трябва да оплачат отслабването на демокрацията в световен мащаб. Към неуспелите през изминалата година се причислява Западът - демокрацията, върховенството на закона, пазарната икономика, равенството между половете и разделянето на държавата и религията губят своята атрактивност и ефективност.



Забравената Африка



Желанието за един светски ислям все повече се превръща в химера. Турците се отдалечават от идеите на Кемал Ататюрк, а в Египет само военен преврат успя да предотврати подготвяната от "Мюсюлманско братство" ислямизация на страната. В същото време "Ал Кайда" можа отново да си стъпи на краката, а САЩ не успяха да попречат на своя съюзник Саудитска Арабия да финансира разпространилия се в Близкия изток и Африка сунитски джихад. Половината от населението на Земята обаче не се появява в списъка с печелившите и губещите на "Америкън интерест" - става въпрос за Азия, Индия и Африка.

Причината за това е, че напредъкът в трите региона може да се нарече "противоречив" и е трудно да бъде определен като печеливш или губещ. Нещо свързва Азия, Африка и Индия - това е, че въпреки отслабените им показатели те остават региони на растежа. Навсякъде обаче икономическият напредък води бавно до подобряване на доходите и условията на живот, от които могат да се възползват големи части от населението.

Нито САЩ, нито ЕС ще могат да повлияят ефективно на положителното развитие на Индия и Китай. Нещата обаче са по-различни в Африка. В ерата на масовата глобализация липсата на дългосрочна политика по отношение на Черния континент е един от най-големите недостатъци на Евросъюза и Щатите. Ресурсите му масово се изкупуват от Китай, но континентът е прекалено голям, за да бъде изцяло доминиран от далекоизточната държава. Все повече страни в Африка се намират във възход, за какъвто американците и европейците могат само да мечтаят. Китай обаче се интересува от използването на ресурси, не от развитието на демокрацията на континента.

Това, което е важно за Африка, е да успее да засили своите икономически връзки със Запада, който деликатно, без вмешателства, трябва да заздрави политическите й структури, които ще служат не на корумпирания елит, а на населението. Китайската политика за Африка беше успешна, защото обвърза различни авторитарни режими с обща кауза. Тези коалиции обаче неминуемо ще доведат до конфликти. Именно тук се открива шанс за Запада. Чрез Африка той може да се превърне от губещ отново в победител в световната политика.