Медицина, военно дело и информатика са най-успешните професии в България за поредна година - завършилите си намират работа по специалността, безработицата клони към нула, а доходите са над 1100 лв. Безработицата при традиционно популярната специалност право вече се изравнява с тази сред химиците. В същото време можем да се похвалим с най-високообразованите продавачи - всеки десети студент, завършил общо инженерство, философия, обществени комуникации и биотехнологии, работи в магазин. Това показва новият рейтинг на висшите училища, който беше представен вчера. Класацията се прави от институт "Отворено общество" и "Сирма груп" по проект, финансиран с европари.
Медицината е безспорен лидер с най-добра реализация на дипломираните и с най-голямо очакване сред работодателите нуждата от кадри да нарасне през следващите 5 г. Данните също така показват, че няма особено значение в кой университет ще се учи тази специалност, тъй като разликите между първия и последния са незначителни. В това направление няма слаби университети, коментира директорът на "Отворено общество" Георги Стойчев. Медицината отстъпва на другите специалности само по показател заплащане. В Топ 20 на най-високия осигурителен доход има само два медицински университета, при това с друго направление - "Обществено здраве", но общата картина само потвърждава изтичането на български кадри в други европейски страни, където заплащането е в пъти по-високо.
19 специалности в различни университети гарантират 100-процентова реализация на възпитаниците си. Тук изненадващо влизат "отвлечени" специалности - философите от Нов български и Пловдивския университет, както и специалистите по теория на изкуствата от НБУ. Любопитен детайл от рейтинга е, че възпитаниците по обществени комуникации на Американския университет в Благоевград влизат с най-висок успех от дипломата от гимназията - 5.93, а машинните инженери от университета "Проф. Асен Златаров" в Бургас с най-нисък - 3.73, но и двата вида специалисти могат да се похвалят с нулева безработица. Инженерите от Шуменския и Минно-геоложкия университет също се реализират на 100%. В групата влизат още възпитаниците по електротехника и електроника от Тракийския и Националния военен университет.
При осигурителния доход прави впечатление, че работодателите започват да ценят високо кадри от по-широк спектър университети. Доскорошната хегемония на СУ и Американския университет в новия рейтинг е нарушена от НБУ, чийто възпитаници по информатика са на шесто място по доход с 1453.37 лв. Най-високоплатени обаче остават колегите им програмисти от СУ - 1775.11 лв. (1641.45 лв. в рейтинг 2012). Военно дело във Военната академия отново е втората по осигурителен доход специалност у нас - 1673.16 лв. Любопитен детайл е, че макар АУБ да запазва лидерските си позиции по отношение на доходите - 5 места в Топ 20, самият доход намалява, макар и незначително. В третото най-добре платено направление - "Администрация и управление" на Американския, например доходът е намалял от 1561.90 на 1521.98 лв. При "Икономика", която е на четвърто място, има спад от 1546.54 на 1472.84 лв. Междувременно същото направление в СУ почти е догонило по доход частния университет.
За разлика от медицината, в икономиката има голямо значение кой ще е университетът. Разликата в доходите на завършилите АУБ и последния в това направление - Висшето училище за агробизнес, е три пъти. 72% от възпитаниците на АУБ се реализират по специалността, а част от тях стават дори шефове на фирми. За сравнение 90 на сто от завършилите Висшето училище по агробизнес работят като продавачи, изтъкна Стойчев.
Любопитните детайли за захранването на молове и др. търговски обекти с дипломирани висшисти идват от новия индикатор в рейтинга - като какви започват работа завършилите дадено направление. С най-висок процент на заетите в търговията са направленията изобразително изкуство и история - над 15%. Над 12% от дипломираните специалисти по материалознание, което се изучава в четири държавни технически университета, също работят като продавачи. Дори част от завършилите (8%) една от най-скъпите специалности, за които плаща държавата - национална сигурност, работят зад щанда. Парадоксална е и реализацията на 6% от дипломираните животновъди - те са заети в сферата на персоналните услуги като фризьори или козметици.
Новият рейтинг потвърждава пренасищането в двете традиционно популярни направления - "Право" и "Икономика". Правото вече се изравнява с химиците по безработица, макар и да е двойно по-ниска от средната за страната - малко над 5%. Дипломата по право дава най-успешна реализация в държавния сектор - като държавни служители работят 30% от висшистите в това направление, но висок остава делът на онези, които се насочват към други професии - 42.73%. При икономиката близо 60% от висшистите работят нещо друго.
Без изненада СУ е лидер в обучението на юристи, следван от УНСС и Пловдивския университет. Юристите от УНСС и СУ изпадат от Топ 50 на заплатите по специалности. Възпитаниците на УНСС взимат повече от правистите на Софийския, макар и с 10 лв. - средната заплата на дипломираните от икономическия ВУЗ е 973.67 лв. месечно, докато колегите им от СУ получават 963.52 лв.
В общата класация по всички използвани индикатори Софийският университет отново е лидер - в 18 от общо 52 професионални направления. В две направление тази година СУ отстъпва челната позиция на АУБ - "Администрация и управление" и "Икономика". "Причината е по-високата акредитационна оценка на университета в Благоевград, а не заради влошаване в представянето на СУ", обясни Георги Стойчев. СУ отстъпва първото място и в още едно направление - "Социални дейности". Там лидер тази година е НБУ. Според Стойчев причината е, че около 73% от завършилите си намират работа в София, където заплатите са по-високи. "Това е най-софийският университет", посочи за НБУ шефът на "Отворено общество". Още два столични университета - Медицинският и Техническият, са на първо място в 5 професионални направления. ХТМУ е на първо място в 4 направления. Други 12 вуза оглавяват класацията само в едно професионално направление или са единствени в него.
