Война до война бушуват на територия колкото една човешка длан (или една поетична педя). Най-новата война не е за някоя засукана Елена, а за баба! Баба Марта. "Война за мартеници пламна край морето", четем със свити души "Телеграф". Сергиджии с висок боен дух "се хванаха гуша за гуша в грозен екшън на пъпа на морския град", с омерзение долага вестникът. Бойците били готови да се борят до смърт за добро място, на което да продадат най-много китайски мартенички. Обходи за разкъсване на веригата (опашката) се редували с контраофанзиви и здраво окопаване на заетите позиции. Канонадата от словесни и ръкопашни удари се чувала и по съседните улици. Но точно в разгара на битката настъпило примирие - сигнал за бомба в сградата на общината обърнал в бяг вси ратници и те се пръснали като при команда "свободни сте!". И, нали, воистина доблестни воини - в почивката седнали дружно да пушат тютюн.

Тираджийската война с комшиите от Босфора засега е тип Студена, съответно заради блокадата на границата там и полско фиатче не може да прехвръкне. И макар да няма настъпления и контраатаки, военните действия носят нерадостни последствия: "Блокадата вдигна цените на зеленчуците", бърше сълзи "Преса", изроявайки детайли за пазарните позиции на краставици, чушки и прочие. "Телеграф" следи същия конфликт: "Тираджиите вдигнаха домата". Изданието поменува мандарините, които се развалят, и розите, които удрят 10 лв. за Свети Валентин.

А как върви извечната бран срещу битовата престъпност? На третия ден от последната атака - "Жандармерията окошари подпалвач и крадци на нафта", отрапортува "Монитор".

Нашата борба - за повече логика и мишление в журнализма, е тотално обречена. Но пак ни правят впечатление дописки като "Психиатър е най-младият професор в България" - съдържа много и полезна информация; но не и данна за първите 2 цифри от ЕГН-то на младока.