Не бях виждал комшията така радостно развълнуван, откакто някой издраска с пирон колата на Петров от съседния вход:

- Кажи, че ще стане, и ще черпя!

- Ще стане! - казах убедено.

Комшията застана нащрек:

- Не ме попита какво ще стане!

- Ще стане! - повторих. - В България, щом ще черпиш, всичко може да стане!

Той се поотпусна, дори сложи бутилка на масата. Реагирах с кисели краставички и зелени доматчета с доста оливийка. Сетне сипах по чашите, отпих и зачаках. Думите му не закъсняха:

- Измислих как да не плащаме за нищо!

- След измислянето на колелото и тирбушона крайно време беше за трети пробив - отбелязах. - Как да стане това обаче?

- Има как! - той се огледа. - Ти чете ли във вестника какво е измислила Столичната община? За да не издава касови бонове при всяка продажба на билети за транспорта, тя ще им смени името и вече ще ги нарича "карта".

- Ловко - оцених.

- Ще постъпим по същия начин! - знаменателно вдигна пръст комшията.

- Тоест? - подканих го.

- Обяснявам - той си пое дъх като гмуркач преди покоряване на рекордна дълбочина. - Нашето тук живот ли е? Не, то си е живо наказание! Кой плаща за наказание?! Значи от днес животът ни се нарича "наказание" и спираме да плащаме всякакви данъци и осигуровки. Който ни е наказал, да се оправя!

Обмислих три секунди, произнесох се:

- Желязна логика!

Той сдържано кимна и продължи:

- Същото е и с храната. Менте! Пълна е с отрови! На практика не е храна!

- Как ще я наричаме - "боклук" ли?

- Стига за тези депутати! - избухна комшията, но бързо се успокои. - "Нехрана" ще я наричаме, защото с такава храна човек на практика е ненахранен! Кой нормален човек плаща за нехрана?!

- Никой! - съгласих се. После се усмихнах диаболично. - Най-малкото ние с теб, комши!

Чукнахме се съзаклятнически, отпихме организирано, замезихме синхронно.

- Сега внимавай, нещата се усложняват - каза комшията. - По водоснабдителните тръбопроводи колко вода се губи?

- Шейсет процента! - доложих прочетеното във вестника.

- Кой плаща за недоставена вода?

- Бунаците! Сиреч не ние с теб! - сепнах се. - Ами останалите 40 процента вода?!

Комшията бе спокоен като Мадарския конник призори:

- Тях платиш ли ги, все едно порой те е залял! Кой плаща за порой?! За порой на теб трябва да ти плащат застрахователи, ама от нас да мине!

- Съгласен! Ние няма да искаме от застрахователите, но и от нас да не искат!

Комшията някак улегна, успокои се:

- За тока да ти казвам ли?

Почти се обидих:

- Комши! Имам вишо!

- Бях забравил...

Той леко отдръпна стола си от мен, замези.

- За парното наясно ли си? - попита.

Изрецитирах:

- На практика парното е изнудване, а за изнудване редно ли е да се плаща? Европа ще реагира остро спрямо България, не можем да допуснем това!

Комшията кимна, пък се умисли по класическия патешки начин. Погледах го, погледах го, пък попитах:

- Какво си се умислил така сърцераздирателно, комши?

- Чудя се дали това може да стане? - въздъхна той.

- Ще стане! - казах убедено. - В България, щом ще черпиш, всичко може да стане!

Комшията се сепна, пресметна нещо на пръсти и се олюля на стола:

- Ма то ще ни излезе даже по-скъпо!

- Нали искаш да стане?

Не бях виждал комшията така сломен, откакто му бомбираха бурканите.