Гражданското общество се събуди, стана от леглото, изми си зъбите

и се замисли:

- Какво да правя днес?

Да тръгне да окупира - вече нямаше какво. Всички възможни обекти за окупиране бяха превземани и отстъпвани по няколко пъти.

Протест на улицата? Това отдавна беше ежедневие. Да пише лозунги, транспаранти и позиви - никакъв смисъл. Отдавна никой нищо не четеше на хартия. Всички клечаха в интернет и се чудеха каква по-нова-новеничка новина да съчинят, да напишат, а и после да я коментират.

И докато гражданското общество се чудеше накъде да тръгне и какво да подхване в днешния ден, ние, обикновените гласоподаватели и клиенти на магазините "Всичко по 1 лев", решихме сами да се оправяме - да се стегнем, да станем за пример и лично да павираме пътя към светлото бъдеще. Отидохме в полицията, похлопахме на вратата и заявихме:

- Идваме да ни арестувате!

Полицията се облещи:

- Че защо точно вас да ви арестуваме!

- Защото искаме да дадем пример - пример на достойните граждани пред очите на корумпираното правосъдие и пробитата правоохранителна система.

Дежурните в полицията направиха справка по телефона, после бодро завиха:

- Моля, напуснете района на районното. Няма никаква причина да ви арестуваме.

- Настояваме! - рекохме настоятелно ние. - Искаме да бъдем арестувани, разследвани и, ако се докаже вината ни, осъдени и затворени. Ще си излежим присъдата напълно почтено. Няма да сме като всички в тази страна, които се крият и бягат от правосъдието, лъжат и мажат, в болница или в друга държава отиват, само и само да не получат справедливото наказание. Някой трябва да прояви уважение! Искаме да дадем пример!

Полицията ни изгледа тежко:

- Я си покажете личните документи, ако обичате!

Това ни ядоса:

- Никакви документи! Това е насилие! Кой ви дава право да ни искате документите! Произвол!

Полицията кротко попита:

- Вие изобщо знаете ли какво искате?

Отговорихме внимателно:

- Ние искаме да дадем пример! Никой в тази държава не уважава никого! Всеки подритва институциите, показва им кукиш и се хили в очите им! Искаме да сложим край на това! И се предаваме доброволно. Нека всички направят като нас. Който е невинен - да е свободен, който е виновен, моля, да лежи наказанието си!

Полицията мрачно мълчеше, а ние продължихме да говорим:

- С примера на всеки един от нас, основата на гражданското общество, да тръгнем по пътя към светлото бъдеще.

Полицията рече:

- Вървете където искате, но не и тука, имам по-важна работа!

Тръгнахме си, но пътят ни беше преграден от гражданското общество.

- Вие - рече обществото, - какви си ги мислите! Кой ви организира вас? Ние ли? Или интернет? Или друг?

Най-честно си признахме:

- Днес сами си се организирахме, докато вие още спехте. Защото все някой трябва да стане положителен пример в тази страна. Аман от отрицателни герои и лоши приказки. Ние сами решихме това! Трябва да тръгнем по нов път.

Гражданското общество се ядоса и ни рече:

- Селяни!

Гледай ти работа - колкото и да се пънеш да си положителен пример, нищо не става. Полицията ти се хили и те подритва, а гражданското общество ти държи сметка и те обижда.

Ако ни бяха попитали, веднага щяхме да им кажем, че бяхме готови да помогнем и на самата полиция, като започнем самички да се бием, ама йок!

Оставихме напъните си да бъдем светъл пример на човечеството и пак отидохме в кварталния "Всичко по 1 лев", ама там бяха разграбили всички ментета.

Късно вечерта, след като изгледа всички възможни телевизионни новини и легна в леглото си, гражданското общество си рече:

- Нашите грешки се повтарят, но все по-качествени. Наистина ще трябва да измислим нещо по-най така!

После, за разлика от нас, заспа дълбоко.