Рекордните 87 души, които са били погрешно осъдени за извършването на престъпления, са освободени през 2013 г. от затворите в САЩ, показват данните в доклад, изготвен от Националния регистър на освободените от затвора - съвместен проект на Юридическия факултет в Мичиганския университет и Центъра на осъдените погрешка към Юридическия факултет в университета Нортуестърн. Предишният рекорд за най-много освободени, които са били неправомерно осъдени, е поставен през 2009 г. - тогава на свобода излизат 83-ма души. От 1989 г. насам са били освободени от американски затвори 1300 погрешно осъдени, като най-често са наказани за убийства, изнасилвания или други сексуални престъпления.

"Рекордният брой на хора, които са оневинени, след като са били осъдени, е добра новина, защото имаме по-голям шанс да разкрием



причините за съдебните грешки",



коментира преподавателят по право от Мичиганския университет Самюъл Грос, под чието ръководство е изготвен докладът. "Случаите, с които сме се сблъсквали, са само малка част от грешките, които доста често никога не се разкриват", допълва той.

Една пета от освободените през 2013 г. първоначално са се признали за виновни за извършването на престъпление, в което ги обвиняват - обикновено това се случва, тъй като на подсъдимия е обещана сделка с прокуратурата, гарантираща му по-малка присъда. "Пледират виновни, защото се страхуват, че при процес могат да получат много по-тежка присъда и дори да бъдат осъдени на смърт", обяснява Грос. Той подчертава, че 95% от осъдителните присъди в САЩ са резултат от самопризнания, направени от подсъдимите.

Противно на очакванията ДНК анализите не са изиграли голяма роля при оневиняването и освобождаването на 87-те затворници през миналата година, сочи докладът. В 38% от случаите неправомерно лишените от свобода са били оневинени по инициативата или чрез съдействието на органите на реда. Това потвърждава тенденцията за по-активна роля на полицията и прокуратурата при повторното разглеждане на случаите с цел откриване на възможни съдебни грешки. Броят на оневинените благодарение на ДНК анализи започва сериозно да намалява след 2005 г., се казва още в доклада на Националния регистър на освободените от затвора.

Почти половината от освободените през миналата година или 40 души са били изпратени зад решетките, след като са



признати за виновни за убийство



Един от тях е и Реджиналд Грифин от щата Мисури, който първоначално е осъден за убийство, а докато излежава наказанието си, получава и смъртна присъда за второ убийството - на негов съкилийник. Грифин е посочен за извършител на престъплението от други затворници и на базата на показанията им получава най-тежкото наказание. През 2011 г. Върховният съд в щата преразглежда делото му, а прокуратурата изтегля доказателствата, което първоначално е представила. Така Реджиналд Грифин е освободен, след като прекарва 25 г. в затвора. В този случай, както и при 56% от оневинените през 2013 г. затворници, лъжесвидетелстването е било в основата на арестуването и осъждането им. Грешките при очни ставки са отговорни за 38% за осъдителните присъди, а в 46% поведението на следователите е довело до грешка, макар че често това не е единственият фактор според авторите на доклада.

В тазгодишния доклад е описан и случаят на Никол Харис - 23-годишна майка на две малки деца. През 2005 г. съдебно жури в щата Илинойс я признава за виновна по обвинение, че е убила 4-годишния си син, след като детето се е удушило с ластична лента, която се скъсала от чаршафа на леглото му. Според Националния регистър на освободените полицията в Чикаго е принудила Харис да признае деянието чрез насилие, заплахи,



не са й давали храна и вода,



както и не са й позволявали да ходи до тоалетната. След разпити, продължили 27 часа, Никол Харис прави самопризнания, записани с камера, в които казва, че е обесила сина си, тъй като той не спирал да плаче. Жената е осъдена за убийство първа степен и е осъдена на 30 години затвор.

Организацията установява, че по случая са допуснати изключително много пропуски, като се цитира решението на съдията по делото, който не приема показанията на другия син на Харис, който е на 6 години, когато умира брат му. Детето заявява, че брат му обичал да си играе на Спайдърмен, увивал ластика от чаршафа на врата си и скачал от леглото.

Никол Харис обжалва и настоява да се проведе нов процес, а мотивът й е, че адвокатът й не я е представлявал добре в съдебната зала. През 2012 г. Апелативен съд в САЩ анулира присъдата й и нарежда да се проведе нов съдебен процес - това се случва въпреки възраженията на щата Илинойс, който обжалват решението пред Върховния съд. През юни 2013 г., след като американските върховни магистрати отхвърлят жалбата на щата Илинойс, прокурорите по делото оттеглят обвиненията в убийство. Никол Харис, която сега е на 32 г., е освободена.





СТАТИСТИКА



През 2013 г. най-много затворници, които са оневинени и освободени заради погрешно издадени присъди, има в щата Тексас -13, в Илинойс - 9, Ню Йорк -8, Вашингтон - 7, Калифорния - 6, Мичиган - 5, Мисури - 5, Кънектикът - 4, Джорджия - 4, и Вирджиния - 4. В доклада изрично се подчертава, че не е задължително в щатите, освободили най-голям брой неправомерно осъдени, да са издадени най-много погрешни присъди.