Много често и от години в публичното пространство се разтягат едни и същи локуми за българската икономика. Първият е, че България няма икономика, няма индустрия, че нищо не се произвежда. Вторият е, че нямаме конкурентни стоки, които да изнасяме. Третият е, че земеделието загива, а страната ни е нетен вносител на храни. Четвъртото невярно твърдение, което отчасти опровергава предишните, е, че ако нещо все пак пробива на външните пазари, това са основно суровини и земеделска продукция. Във всеки форум ще чуете някой да обяснява, че България произвежда и изнася само стоки с ниска добавена стойност. Сред "обичайните заподозрени" е и плоският данък, който според някои бил несправедлив, задълбочавал социалното неравенство и облагодетелствал богаташите. Има и други митове, но нека



да видим какви са фактите



Според НСИ и всякакви други статистики и наблюдения износът на България расте непрекъснато и значително, само тежката 2009 г. беше изключение (но в тази година даже и износът на Германия спадна). Вярно е, че селското стопанство не е така развито и модерно, както ни се иска. Но истината е, че България никога не е имала дефицит в земеделската търговия. Напротив, дори всяка година ножицата се разтваря в полза на износа ни. Ето още един впечатляващ факт - наскоро председателят на германо-българската стопанска камара съобщи, че през 2013 г. стокооборотът между двете страни е бил 5 млрд. евро и че за първа година износът на нашата страна за Германия е повече от вноса. Това означава, че една от най-конкурентните икономики в света, ако не и най-конкурентната - Германия, купува все повече от "неконкурентоспособната" България. И при това списъкът на индустриалния ни износ е много дълъг.

Тоест въобще не е вярно, че България няма експорт или че изнася само суровини и полуфабрикати. Във връзка с тази заблуда някои се притесняват, че като паднат цените на суровините на световните пазари, примерно на металите, това ще е тежък удар за нашите предприятия износители. Само че трябва да имаме предвид, че голяма част от българския промишлен износ е на стоки, произведени от вносни суровини.

"ЛУКойл" например внася петрол за милиард и нещо, който преработва и след това изнася. Това означава, че като паднат цените на суровия петрол, рафинерията ще си го купува по-евтино. "Алумина" в Шумен внася алуминий, преработва го до краен продукт, много малка част от това производство остава в страната, другото се изнася. Оловно-цинковият завод в Пловдив, понеже вече няма достатъчно оловно-цинкови руди в България, внася концентрати, преработва ги и продава олово и цинк по цял свят. И предприятието на "Аурубис" - бившето МДК Пирдоп, започва да внасят концентрати, защото не му стига местният добив. Тоест нищо страшно няма от спадането на цените на рудите и това, че сме износители на метал. Тук се сещам и за прословутото злато, за което разни политици и най-вече партия "Атака" и Слави Бинев разтягат особено големи локуми. По техните разчети в килограм руда има едва ли не килограм злато. Ясно е, че не е така, а и всъщност целият ни износ на злато годишно е 5 тона. А в рудите в България златото е 2-5 грама на тон.

Друг любим локум на политици и икономисти е, че държавата, правителството, трябва да подкрепя определени отрасли. Не трябва. Това, което държавата може и трябва да прави, е да инвестира в българите -



образование, образование и пак образование.



Това е най-важното нещо. Основният риск в България е, че прекалено малко хора се образоват в професиите на бъдещето. Има прекалено много икономисти, психолози, социолози, маркетолози, пиари и прекалено малко физици, химици, биолози, инженери, програмисти. Икономистите произвеждат анализи и прогнози, но не това увеличава брутния вътрешен продукт и не ни прави богати. Ако аз бях министър на образованието, щях да съкратя субсидиите за икономисти и щях да давам пълни и дори двойни стипендии за студентите по физика, математика, програмиране и инженерни науки, защото това е много важно за бъдещата конкурентоспособност на България.

Да, необходими са и инвестиции в инфраструктура. Но нека първо да видим какво може и иска да изгради частният сектор. И ако частният сектор не може, тогава държавата да го прави. Много политици у нас си въобразяват, че в европейския бюджет има една огромна торба с пари за България и с тях ще можем да построим всичко, което искаме. Кое се строи най-бързо - магистралите, разбира се.

Смятам това за грешка. Според мен торбата с пари трябваше да отиде за пътища от по-нисък клас. Защото там никога няма да има такъв голям трафик, че да представлява интерес за частни инвеститори. А магистралите с голям трафик като "Струма", "Тракия" и "Марица" трябваше да ги построим на концесия без нито лев или евро от бюджета на България и ЕС. В същото време и днес има проекти, които със сигурност могат да привлекат интереса на бизнеса. Няма смисъл



да чакаме ЕС някога да ни даде пари за магистралата от София до Калотина



(в Сърбия се строи на концесия магистралата до Калотина и ще са готови поне една петилетка преди нас). Или за магистрала "Черно море". Не е ли по-логично да опитаме още сега, като дадем възможност на частния сектор да изгради тези магистрали на концесия. Българските фирми едва ли ще имат сили сами, но може да се направят консорциуми с чуждестранни концесионери с опит в Европа.

Същото се отнася и за водния сектор. Там от години се знае, че трябва да се вложат много милиарди - има различни изчисления и най-консервативните са за над 12 милиарда евро. Ако чакаме държавата да ги инвестира, няма как да стане. И вместо да се подкрепя концесионирането, БСП, "Атака" и ВМРО се надпреварват кой ще изрече по-голяма лъжа против световния лидер във водния сектор - "Веолия", компания с инвестиции в над 50 страни по света в това число в 19 в Европа.

Има още един "локум", който не е само български. Той е за финансовата дисциплина, за рязането на разходи, за свиването на дългове и дефицити, за прословутото "остерити" (стягане на бюджетния колан на държавата). Много често в Европа се говори ангро и противно на фактите и на логиката. Има една много добре аргументирана с факти статия, в която немския професор Георг Ербер от Института DIW в Берлин пише за парадокса "остерити", която се казва "Парадоксът "остерити" - виждам го навсякъде, но не и в статистиката" (http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=2226319). Той изследва държавите, в които се говори, че има остерити, и се оказва, че всъщност почти никъде реално не е имало "затягане" и "рязане" до 2012 г. И в България никога не е имало никакво "остерити" - бюджетът става все по-голям и разходите растат всяка година.

Наскоро на международна конференция във Виена някои европейски политици от страни като Гърция, Испания, Италия, Франция се оплакаха, че заплатите в Германия не растели с толкова бързи темпове като при тях и това било проблем, защото техните държави не били конкурентоспособни. Всъщност проблемът не е в Германия, а в онези, които се оплакват - защото при тях заплатите растат по-бързо от производителността. Мисля, че страни като Гърция, Испания, Италия, Франция, Португалия трябва да се поучат от Германия, а не да се оплакват.

И накрая - трябва много да се внимава и с идеята за фискален съюз днес. Ако някой иска да ни натика във фискален съюз, за да ни наложи френската, испанската, гръцката данъчна система или дори германската, България трябва да остане извън еврозоната. Мечтая за деня, в който голяма богата държава ще въведе плоския данък - за да се види, че той ще работи и там, както навсякъде, където вече го има.