|
| Димитри Иванов |
"Не му викай дърво", сопна ми се единият сеирджия. "Право казва господин Иванов", защити ме другият сеирджия. "Ще заиграе дървеният господ по БСП-то и по ДПС-то, когато Бойко... "Не чух какво щяло да стане, когато Бойко вземе дървото, понеже заобяснявах: "Ама аз не за него, аз гласувах в интернета европейското дърво на годината да е старият бряст в Сливен, щото старата унгарска круша гони бряста по броя на гласувалите за нея и унгарската круша да не изпревари сливенския бряст за европейско дърво на годината." "В Сливен са цигани", каза вторият сеирджия. "Цигани-мигани, щом казва господин Иванов, трябва заедно да гласуваме за сливенското дърво. Трябва да се обединим българи, цигани, помаци, турци. Като се обединим, ще им е... мамата на другите, дето са за крушата."
Измъкнах се от дискусията, която ставаше политическа. Експремиерът Бойко Борисов не го познавам, честна дума. Запознах се с него само веднаж, когато на Миряна Башева й честваха не знам какво и не помня къде, но той беше на честването, подари на Миряна съветски часовник, на циферблата имаше някаква сталинска емблема, не помня каква, но помня, че беше джумбуш и сеир.
А сега на мен двама сеирджии ми вдигнаха кръвното. Няма лошо, размишлявах, прибирайки се с цигарите; кардиологът каза, че ми е ниско кръвното - 110 на 55, при пулс 55, от брадикардия съм бил страдал. Не страдам. Пуша и пия на поразия и неусетно оглупявам, но то си е в реда на нещата. И като си по начало глупав, оглупяването по не прогресира. Имаше грипна епидемия, когато бях в БТА, всички се изпотръшкаха, останахме в голямата зала само Гошо Трифонов и аз. Любо Стоилов казваше: Джимо знам защо не го лови грип, бацилите бягат, щото той смърди на цигари и алкохол. За Гошо нямам обяснение, той нито пие, нито пуши. Кръстан Дянков каза: Те са толкова глупави, че не знаят как да боледуват.
В България брястове не останаха; Сливенският бряст го знам открай време, той е дърво на хиляда и сто години. Байкушевата мура е на хиляда и триста, заведе ме в Банско навремето Кръстан, който беше по планинар от мен. Сега банскалии настъпват срещу планината, режат борове, черни мури, бели мури, режат клона, на който седят. Онзи ден Томски каза "Хайде в Банско", ама благодаря, там стана калабалък да ти вдигне кръвното. Вдигат ми го и тук. Като си купих цигари и се прибрах, чух по радиото някакви политолози или социолози, във всеки случай сбърканяци. Аз разбирам, че те са сбърканяци, щом кажат ляво и дясно. В колежа в Пловдив казвахме на джебчиите лява ръка десен джоб или дясна ръка ляв джоб, забравил съм, ще сбъркам. Политолог или социолог, който каже "леви" и "десни", е сбърканяк.
На военните историци им съобщавам да го знаят: или ако го знаят, да не го крият.
Не всички български селянчета новобранчета реагирали на командите "леви-десни" при маршировка, затова в навущето над левия цървул втъкната стиска сено, над десния стиска слама и при маршировка "сено-слама" вместо "леви-десни". Селянчетата умеели да се грижат за впрегатните животни в обоза, както ние не умеем, читателю драги. Велик бил нашият войник, както се пее в стария боен марш, читателю мой. От страшния му вик "Напред на нож!" се посирали от страх от Тимок до Охрид, от Силистра до Одрин казаци, сърби, турци, англичани, французи, сенегалци и други африканци.
Майтап: вуйчо Иван бил кавалерист. Българската кавалерия отнесла казаците. Но при челния сблъсък казашка сабя отнесла малкото пръстче на лявата ръка на вуйчо. Нищо сериозно. След боя намерили вуйчо да си търси пръстчето, понеже на пръстчето си бил нанизал златното годежно пръстенче от Лили. После вуйчо Иван и Лили се ожениха и живееха в Брюксел на номер 80 "Авеню дьо Каревелд". Не го зная кой е тоя Дьо Каревелд и не искам да го зная, ужасно тъпо е в Брюксел. Аз си знаех "Китка, китка магданоз, кой излезе първи - тоз." Или "Ала бала ница, турска паница". Кратко и ясно. Пък те - да ти призлее: "Oh, mon Guillaume (О, мой Гийом) Avez vous dejeune (Закусихте ли вие) Mais oui, Madame (Но да, мадам) J'ai mange du pate (Ядох пастет), Du pate a l'alouette (Пастет от яребица), Guillaume, Guillaume, Guillaumette (Гийом, Гийом, Гийомет), Celui qui m'attrapera (Който ме хване) Il mangera le reste (той ще изяде остатъка). И ако ти гониш, не можеш като нормално дете да прескачаш огради, да влизаш в едно мазе и да излизаш през друго, щото всичко преградено, заключено, залостено. Отвратително. То никъде сегашните деца май не играят свободни улични игри, но Брюксел е столицата на скования брюкселски език и скованите мозъци. Май се увлякох и прекалих. Сори.
Сега има и по магазините у нас всевъзможни джаджи за баня, кухня и тоалетна. Сифони, душове смесители, тоалетни казанчета, бидета. Много са по-хубави от едновремешните. Едно време казанчето в тоалетната ни в България беше с поплавък и беше от лят чугун с релефен надпис на завода производител - "Георги Димитров" - и от казанчето до тоалетната чиния дълга оловна тръба. Смешно, макар и в Лондон ми бяха смешни умивалниците без смесител - отделно кранче за студената вода, отделно за топлата, смесваш ги в мивката и си плискаш лицето. В Париж стаите в евтините хотели бяха без баня и тоалетна, но насред стаята досами леглото, нито единично, нито двойно, а легло персон-е-деми, се мъдреше биде. Брюкселската ми леля Лили, жената на вуйчо Иван, ми беше дала самостоятелна стая, в апартамента имаше две бани с тоалетни, едната за мен. Учудих се на джаджите в персоналната си баня с тоалетна. Златни. То и сегашните джаджи, дето ги продават в магазините, изглеждат като да са от хром-никелова стомана или от неръждавейка, както й казвам, вероятно неправилно, но не са, повечето е пластмаса, което не е лошо, пластмасата е по-устойчива на корозията. Но тогава пластмасите не бяха навлезли в бита както сега. Джаджите в обширния апартамент не бяха пластмасови, а метални. Леля Лили ми обясни, че джаджите са ан-ор-америкен, от американско злато. Не знам съставките на тази сплав, тя съдържа мед и други метали, не е бронз, изглежда като злато.
Във Форт Нокс (Fort Knox) се съхранява златният резерв на САЩ. 191.3 тона. Било изчезнало златото. Не било изчезнало, било подменено с американско злато. Ето ти, Пено, още една от несериозните, фантастични теории на конспирациите. Сериозни хора сме, Пенке. Ние не вярваме във фантасмагории. Ангела Меркел не са я подслушвали; тя си измисля. "Уикилийс", Асандж, Сноудън са комунистически измислици. И Барак Обама е комунист, понеже не нападна Сирия. Руснаците си въобразяват, че US искат да ги прецакат, че не ги обкръжават военно, за да ги предпазват, ами с друга, по-задна цел. Толкова са мнителни, че Путин направи на US финансов въртел - Русия да изнася, вместо да внася от US зърнени и някои други храни. "Halliburton" чрез Дик Чейни, военен министър и вицепрезидент на САЩ при Джордж Буш-син, спечели милиарди, пък сега ядец. Ние живеем в най-добрия от всичките възможни светове. Това ти го казвам не аз, Пенке ле, казал го немският философ Лайбниц. Волтер го осмял в "Кандид". Нарекъл Шекспир "английски варварин". И с право; ревнивецът Отело е черен мавър, венецианският търговец Шайлок е евреин, което говори, че Шекспир е расист и антисемит. Това е положението, Пено. И да знаеш, Пенке ле, оня Ди-Ес-Кей ли му викаха, Dominique Strauss-Kahn ли му викаха, дето беше началник на МВФ, на международнио валутен фонд в САЩ, Це-Ре-У-то го опандизи баш преди да стане началник на Франция. Опандизи го не, щото знаел, че златото го нема и щял да каже на другите франсета, че златото го нема. Опандизи го, щото он искал да оноди онаа църна, грозна камериерка, щото немал пари да си плати за нещо по като теб, Пенке ле, бяло гърло, Яне ли бело гърло, нема значение, сипи ми още едно, па си оди да гледаш талавизия, они че ти обяснят.
DI copyright
Благодаря!
