Някои български политици са страдалци и великомъченици. И на власт, и в опозиция - мъка. Например Цецерон - здраво място не остана по гърбината и суратя му (и по гьона). Докато беше силов министър - по три пъти на ден чупеше гръбнака на октоподи и хидри, натискаше среднощ пухкави рожденици, въргаляше по пода абсолютни престъпници. За награда - злоба и присмех плюс падане от власт. След това - ритайте падналия, слуги на организираната престъпност!

Дърпат го и го разтерзават прокурори и следователи, жадни за медийно внимание. Моралът и имотите топлят, но при такава атака корав става одърът под коя да е стряха, "камен зглаве, търне за постеля" стават и шестте къщички.

Моралът топли Цецо по още една линия - когато декларира семейни ценности, ще спести една графа (стига да е такъв, за какъвто се представя). "Политиците да си декларират любовниците", четем в "24 часа" и се чувстваме безкрайно омърсени. Това било идея на т.нар. БОРКОР - ония, дето по Цецово време възникнаха от хаоса на Големия взрив в борбата за дезорганизиране на престъпността. Харчат колосални средства, нищо не вършат, но пък искат да воайорстват кой какви женски гащи има в спалнята си, под предлог, че търсят конфликт на интереси... Завист и импотенция, маскирани под обществен интерес!

Измъчи се и Контрацептивът на българската политика: "Бареков дал половин милион лични пари за "България без цензура" ("Телеграф"). И за всяко левче по една сълза плюс молитва да стигнат до бедните. Общо взето всичко е наред, ама Агентът на промяната сигур се е дехидратирал от толкоз цивреж.

А ще да е прокапал и от новината - "Заплатите на депутатите скочиха с 561 лв." ("Преса"). Макар че според дописката самите избраници не подозирали, че идва златен дъжд, преди увеличението да ги зачатка по главите. През това време - "БСП: Великденската пенсия не е популизъм" ("Стандарт").

Правилно. Не е популизъм, а подаяние.