|
| *** |
Българите сме най-нещастните хора в света. За това учените мълчат, но вероятно и във Вселената сме най-нещастни. Защо? Едгар Алън По ли много четем, или имаме само един пищимал около слабините като стотина милиона индийци, дето са много по-щастливи от нас? Не! Да беше мор, да беше чума, а то - свобода!
Кога сме били най-щастливи? Под игото. По липса на живи свидетели от онова време търсим доказателства в писмени източници - наши и чужди.
"Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива; той яде, пие и прави деца. Той се весели." (Иван Вазов, "Под игото")
"Изведнъж видяхме прелестните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, раждаща богато и пребогато, и, за капак на всичко, по три православни църкви на всяка джамия..." (Ф. М. Достоевски, "Дневник на писателя"; за първите впечатления на солдатите освободители.)
Кога бяхме най-щастливи? При Бай Тошо. Пълно е с живи свидетели, могат да разказват и те разказват, пък и ние самите можем да си спомним.
Позволят ти да си купиш автомобил след десет години чакане - щастлив си.
Позволят ти да си купиш апартамент след двайсет години чакане - щастлив си.
Позволят ти да отидеш на едноседмична екскурзия до Чехословашката народна република с 30 лева джобна пара - щастлив си.
Пуснат тока в режим "три часа няма - един час има" - щастлив си.
Купиш си дънки от "Кореком" по втория начин, щото по първия не ти позволяват - щастлив си.
Щастие! А това, че някого са претрепали с тояги в Белене или е умрял немил-недраг в Диарбекир не може да смути харашото на раята.
Извод: Колкото по-скоро някой ни зароби, толкова по-скоро пак ще сме щастливи.
Лирическо отклонение: Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя таз пуста демокрация!
Сега за най-важното - кой да ни зароби? Сред потенциалните кандидати лидер си е Русия. Руснаците сега дрънкат оръжие край Крим - защо им е това главоболие?! В Крим има татари, в Крим има украинци, в Крим дебнат опасности, да свърнат крайцерите няма и петстотин километра на запад - ще ги посрещнем с хляб и сол и росни китки, не с коктейли молотов, както в Прага, или с американски реактивни снаряди, както в Афганистан. Пък и няма да дойдат хората на голо поле, хиляди имоти са закупени от руснаци в България, има къде да се разквартируват войските. И Кобилкина е тук, няма да скучаят.
Може би се плашат какво ще ни правят. Разбираемо, патили са с афганистанците най-малкото. Спокойно, ние не сме афганистанци. Ние имаме богат опит в робството. Да ни пускат веднъж годишно банани за Нова година, както правеше Бай Тодор, и стой, та гледай какво се вика щастие. Е, мърморене ще има, това си е нашият национален спорт, но пък досега няма случай да сме се освободили сами, надали ще тръгнем да нарушаваме традицията, на която много държим, най-много да се включим в опълчението, ако руснаците тръгнат срещу себе си да ни освобождават от себе си.
Говори се за референдум, пак ще ни задават всякакви излишни въпроси, а не питат най-важното - свобода или робство. Това да определим. Тогава ще станат ясни много неща.
Мойсей е водил евреите 40 години из пустинята, за да забравят робството и виждате какви резултати постигнаха тези хора. Ние избързваме, ние все още сме на 25-ата година. Търпение!
Следващият понеделник: Те и ние.
