В края на седмицата всички от „Меча и ралото" се събраха у Елена Станиславовна.

- Трябва да се действа! - крещеше Полесов.

- Че трябва - трябва, но да се крещи е излишно. Аз, г-да, ето как си представям всичко. Щом веднъж Иполит Матвеевич е казал - работата е свята. Как ще стане всичко това, не е необходимо да знаем: за тази работа си има военни. А ние сме от гражданската част - градската интелигенция и търговското съсловие. Какво е важното за нас? Да бъдем готови. Имаме ли нещо? Център? Нямаме. Кой ще стане кмет? А това, г-да, е най-главното. Англичаните, г-да, май няма повече да се церемонят с болшевиките

- В това не се съмняваме - каза важно Чарушников.

С целия си вид младежта изрази увереност в бързата промяна. А Кислярски, разбрал, че не ще се наложи да взема непосредствено участие във въоръжени стълкновения, се съгласи зарадван.

- Сега ще чакаме - каза Дядев, - спътникът на г-н Воробянинов как бързо обърна работата за помощ на безпризорните! Така трябва и ние. Само помагаме на децата. Да набележим кандидатурите!

- Предводител на дворянството Иполит Матвеевич Воробянинов!

- Ама че го казахте! Най-малко министър. А може и да го издигнем за диктатор!

- За губернатор да помислим, а не за предводител. Аз мисля…

- Г-н Дядев! - възторжено извика Полесов. - Та кой друг може да поеме кормилото на цялата губерния?

- Много съм поласкан от доверието… - започна Дядев.

- Този въпрос, г-да - каза почервенелият Чарушников, - би трябвало да се поизясни.

- Не възразявам - промълви Дядев, - да балотираме. Тайно или явно гласуване?

- По съветски не ни трябва - обидено каза Чарушников, - нека честно, по европейски - тайно.

За Дядев бяха подадени 4 бележки. За Чарушников - 2. Някой се бе въздържал. По лицето на Кислярски се виждаше, че е той.

Треперещият от вълнение Полесов оповести резултатите от честното европейско балотиране. Настъпи тягостно мълчание. Избягваха да гледат Чарушников. Провалилият се седеше като оплют.

Добрата Елена Станиславовна тутакси каза:

- А за кмет предлагам все пак да бъде избран мосю Чарушников.

- Защо все пак? - обади се великодушният губернатор. - Именно него и никого другиго. Обществената дейност на г-н Чарушников ни е добре известна.

Опозореният Чарушников се оживи и запротестира:

- Не, не, г-да, моля да се гласува. За кмет дори по е необходимо да се гласува. Щом искате да ми окажете доверие, то много ви моля, гласувайте!

В празната захарница се изсипаха листчета.

- Шест гласа „за" - каза Полесов - и един въздържал се.

- Поздравявам ви, г-н кмете! - каза Кислярски, по чието лице бе изписано, че и този път пак той се е въздържал.

Чарушников цъфна.

- Остава да се освежим, ваше превъзходителство - каза той на Дядев. - Полесов, я изтичай в „Октябрь". Пари имаш ли?

Полесов направи тайнствен жест и изчезна. Временно преустановиха изборите и ги продължиха по време на вечерята.

За окръжен училищен инспектор набелязаха бившия директор на дворянската гимназия, сега букинист, Распопов. Много го хвалеха. Само Владя, изпил три чаши водка, запротестира:

- Не бива да го избираме. На матурата ми писа двойка по логика.

- В такъв решителен момент - викнаха му, - не бива да се мисли за собственото благо! Помислете за отечеството.

Тъй бързо проагитираха Владя, че и сам гласува за своя мъчител. За поста председател на борсовия комитет предложиха Кислярски. Той не възрази, но за всеки случай се въздържа.

Прехвърляйки роднини и познати, избраха: полицейски началник; управител на Палатата за благородни метали; акцизен, данъчен и фабричен инспектор; попълниха ваканциите за окръжен прокурор, председател, секретар и членове на съда; набелязаха председатели на земската и търговска управа, попечителство за децата и управа на еснафското сдружение. Елена Станиславовна бе избрана за попечителка на дружествата „Капка мляко" и „Бялото цвете". Поради младостта им Никеша и Владя - за чиновници за спецпоръчения при губернатора.

- Из-звинете! - извика неочаквано Чарушников. - На губернатора цели два чиновника! А на мен? Поне секретар.

Поокопити се и Елена Станиславовна.

- Не може ли - започна тя плахо, - имам един млад човек, много мил и възпитан момък. Син на мадам Черкесова… Много, много мил, много способен… Сега е безработен. Записан е в трудови резерви. Дори карта има. Не може ли да го вземете при себе си? Майка му ще бъде много благодарна.

- Вярвам, ще може да се нареди - каза снизходително Чарушников, - как гледате вие на това, г-да? Добре. Изобщо мисля, че ще се нагласи.

- Е, какво - обади се Дядев, - май, общо взето... всичко е в ред!