Дълги години по време на Студената война Финландия желаеше да бъде част от ЕС и да бъде приемана като истински западна страна. Предизвикателството СССР да й бъде съсед обаче възпрепятстваше присъединяването й към ЕС до референдума, проведен през 1994 г. Сега северната страна процъфтява в съюза и играе роля на арбитър в него, твърдят експерти.

Преди двадесет години 56.9% от финландските граждани гласуваха "за" присъединяването на Финландия към ЕС и това стана на 1 януари 1995 г.

Въпреки че и преди това финландците искаха да бъдат в центъра на западната политика и европейските институции, това бе немислимо заради Студената война и отношенията на Финландия със СССР, включително



близката им икономическа връзка



Тейя Тийликайнен, директорът на Института за международна дейност в Хелзинки, твърди, че Студената война е поставила в много неприятна и трудна ситуация малката държава от близо 5.5 милиона души, заклещена между Изтока и Запада и принудена на върви на пръсти, за да не разстрои огромния си съветски съсед.

Когато желязната завеса падна, Финландия сграбчва възможността за огромна промяна. "Финландия се смяташе за малък играч и затова искахме да бъдем част от нещо по-голямо. Затова членството в ЕС, когато се оказа възможно, бе желано от значителна част от населението", казва Тийликайнен. Министърът по европейските въпроси и чуждестранната търговия Александър Стуб подчертава, че Швеция, която кандидатства за членство по същото време, е повлияла на решението на Хелзинки.

"Всъщност шведите ни изненадаха, когато тогавашният премиер Ингвар Карлсон обяви кандидатурата им. Обикновено се консултираме по подобни въпроси, но точно тогава по една или друга причина те не го направиха", казва Стуб пред "ЮрАктив". Той добавя, че в крайна сметка финландското членство в ЕС



не е повлияло на връзките на страната с Русия



Стуб подчертава, че страната му е извлякла огромни ползи от участието си в ЕС (при това не само икономически) и действително надминава себе си. Комбинацията от членството в съюза и дълбоката рецесия в началото на 90-те г. помогна на финландската икономика да се засили. Сега Финландия има и по-голям международен авторитет. Тя е видим член на ЕС, казва Тийликайнен, и играе типичната роля на арбитъра, който предпочита общите решения.

"ЕС има нужда от този тип арбитри и медиатори, които са конструктивни и уважават общите решения. Мисля, че страна като Финландия е ценена от другите в това отношение и става все по-видима, защото е необходима за системата. Без страни като нея ЕС не би имал общи политики в много отношения", казва директорът.

Както много други държави в последните години, евроскептицизмът във Финландия нарасна заедно с кризата в еврозоната. Финландската евродепутатка Сату Хасси заяви, че кризата е имала по-голям и по-траен ефект върху икономиката на страната, отколкото върху еврозоната като цяло. Внезапно протестната



партия "Истински финландци",



сега позната като "Финландците", получи 19.1% от вота на парламентарните избори през 2011 г.

Според Тийликайнен преди това не е съществувала истинска евроскептична партия и дотогава мислещите по този начин са били идеологически фрагментирани. Другите партии са били изненадани и са реагирали, ставайки по-малко проевропейски, поне на думи.

"Станаха малко по-внимателни. Но не мисля, че сега е останало много от това", казва експертът по международни отношения.

Хасси подчертава, че днес целите на "Истински финландци" са неясни, при положение че партията не иска страната да излезе от еврозоната или от съюза. "Те твърдят, че ЕС взима парите от бедните и ги дава на богатите, но в гласуванията на ЕП те не подкрепят систематично по-строги правила за финансовия сектор."

Тийликайнен обяснява, че евроскептицизмът в еврозоната има поне две общи черти - първо, мнението, че европейските политици не са направили достатъчно, за да спрат кризата в еврозоната, и второ, че гражданите са недоволни навсякъде - и в страните, които са били принудени да подкрепят други държави, и в тези, които са получавали подкрепата. Недоволството е идвало от липсата на демокрация в процеса.

В бъдеще ЕС може да очаква, че Финландия ще продължи да подчертава важната роля на нормите и правилата, твърдят местните експерти. Според Тийликайнен за финландците е важно общите решения да бъдат уважавани. Хелзинки се опитва да дава добър пример в това. Стуб добавя, че



Финландия вярва в силните институции



и в ЕС, основан на строги правила. "Не бива да виниш машината, ако не си прочел инструкциите й, както може да се каже. Много е важно да се придържаме към правилата и регулациите, които сами сме създали в ЕС".

Въпреки очевидното, че ключовите области за дейност на Финландия в последните години са икономиката, вътрешният пазар, особено дигиталният, и търговията, Тийликайнен казва, че много от хората не са наясно колко важна е Службата за външни отношения на ЕС за тях.

"Ние сме малка северна страна и обкръжението ни е доста турбулентно. Арктическият дневен ред става все по-важен, Русия е много непредсказуема, политиката на САЩ в посока от Европа към азиатското тихоокеанско крайбрежие се променя... Финландия е изправена пред предизвикателства. Бихме искали ЕС да поеме сериозна отговорност за сигурността и да имаме обща политика за нея", казва тя.



-----------

* Преди двадесет години, през 1994 г., четири европейски страни - Австрия, Финландия, Норвегия и Швеция проведоха референдуми за членство в ЕС. "ЮрАктив" отбелязва годишнината от тях със серия статии, фокусирани върху отношенията на тези държави с ЕС.