|
| Бойко Ламбовски |
Нещо като шампион по кръвожадна реторика у нас е Кирил Христов - той в началото на миналия век по време на войните ни бая стихове е написал в този дух:
Идем, идем, сган проклета!
Срещай ни и трепери!
Вярно, патосът му е силен, но самият поет предпочитал да се вдъхновява в механа или гостувайки у някоя шантан мадмоазела, а не в калния окоп... При все това - че е искрен, искрен е. И тогава, когато громи славянофилите, и после - когато се разочарова в германофилите и захваща пък тях. Дори такива негръмки класици на модернизма и противници на ратния патос по темперамент като Т. С. Елиът написаха прости и патриотични неща, щом това го поискаха обстоятелствата:
...за тия, които по стъпките на предците
дойдоха из полетата на Фландрия и Франция; за тия,
неразгромените в деня на разгрома,
за сдържаните в деня на триумфа,
за изменилите на дедите само в избора на оръжие;
и отново за тези, на които пътища на славата
стават пътеките, улиците на Англия:
които ще съобщят на предишните и бъдещите поколения
от нашата кръв и език, че
днес влизаме в строя, изпълнявайки заповед.*
Лично аз не вярвам на войнските закани тези дни; надявам се, че накрая кризата ще се реши в тихи кабинети, при затворени врати, с удовлетворителна подялба на престиж, земи и ценности между заинтересованите. Това не пречи да предположа, че тези с по-силните оръжия и армии ще решат въпроса преди всичко помежду си. Пък другите - с декларациите, ще поопонират или ще се повъзмущават и ще ги приемат. Както ние по санстефанско и пост санстефанско време. Както сърбите по косовско и пост косовско време и т.н.
Един украински журналист, противник на Путин, но с достатъчно здрав разум, така започва своята статия - не ми говорете за война. война е, когато две страни се стрелят. А когато едната прави каквото си е наумила, пък другата се занимава да зове цял свят за справедливост, не е война. Един сегашен украински депутат в телевизионно интервю за обявената по-рано от Украйна мобилизация почна нещо да говори, а после махна с ръка: "Каква мобилизация, бе, та у нас нищо не ще да запали и нищо не може да излети! Каква мобилизация!"
Не че войната е хубаво нещо, пази боже. Искам само да кажа, че светът не е свикнал и още не може да намества ценностите си, без зад дискусиите да се мяркат тежки самолетоносачи или куфарчета с червени копчета. Бих искал, при това искрено, това време да е дошло.
Но не е.
И се чудя друго - при груб и бръснещ полет над света, да предположим, от НЛО някакво, ще се окаже, че богатите части на света са и богато въоръжени, със силни армии и модерно оръжие. Ще кажете - то е следствие на икономическите възможности. Сигурно е така. Мисля си обаче също, че по някакъв начин силното оръжие върви с богатството и в обратна зависимост. Най-малкото го опазва - нефт, газ, диаманти, земя...Идете си купете една пържола и един литър бензин в Сиера Леоне, и идете си купете същото в Ню Джърси, и ще разберете за какво говоря. В Сиера Леоне е по-скъпо. След това сравнете доходите на сиералеонеца и американеца - хем първият не издържа Пентагон и самолетонасочи. 1:30 някъде e съотношението...
Колкото и неприятна да е тази констатация, но светът още се дели на страни, които комшиите им може и да мразят, но не смеят да закачат, и на страни, които комшиите им може и да обичат, но смеят да закачат и закачат, без да им пука особено. Сред вторите в по-новата световна история са такива като Сърбия, Либия, Афганистан, Ирак...Сред вторите са такива като САЩ, Русия, Китай, Израел - че и Северна Корея.
И сега идва ред за един резонен въпрос: къде сме ние? Ма как къде, ще ми опонира вероятно веднага някой чевръст и оптимистичен специалист по скрийнинг: ние сме в златния милиард, член на богат политически и икономически съюз, член на най-могъщия военен съюз. Нас ни пазят най-силните!
Дай боже, ще кажа аз, така с летяща походка да крачнем в светлото бъдеще. Историята обаче, включително днес, е пълна с примери на такива, които трябвало да пази някой друг. И с примери как в онзи единствен, но съдбовен момент, когато тоз другият потрябва, той или зает, или забравил - или менка приоритети.
Тогава може и да се сетиш как те навивал някога: нарежи си ракетите, па купи фрегати.
А може и да не се сетиш.
----
* Отбранявайки островите...1940 г., превод Б. Л.
