Националната агенция за приходите ще може да получава данни за авоарите на българи в банки в Австрия и Люксембург, известни с непроницаемата си дискретност. Това произлиза от последното заседание на Европейския съвет, на което всички страни - членки на ЕС, най-сетне постигнаха съгласие за обмен на информация за вложителите и техните спестявания. Така банките в 28-те държави членки ще бъдат задължени да подават данни за сметките на чужденци, които са граждани на друга страна от ЕС.

"Банковата тайна е обречена на смърт. Тази стъпка е неизбежна и необходима, за да може страните от ЕС да предприемат по-решителни мерки срещу данъчните измами и неплащането на данъци", обяви след срещата на върха председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. На заседанието френският президент Франсоа Оланд е припомнил, че за тези мерки се говори от 15 години, но сега вече всички са разбрали, че без тях няма как да се спре укриването на доходи.

До историческото споразумение се стигна, след като и последната държава, която досега бе против - Австрия, най-сетне склони. Доскоро тя и Люксембург блокираха приемането на мярката, насочена срещу укриване на доходи и данъци, като обясняваха, че споразумението няма особен смисъл, ако към него не се присъединят Швейцария, Монако, Андора, Лихтенщайн и Сан Марино, които не са в ЕС, но са европейски съседи и са известни като данъчни убежища и стражи на банковата тайна.

Амбициите са новите правила трябва да влязат в сила от 2016 г., осигурявайки по-висока степен на обмен на данни между държавите членки за депозити и спестовни сметки на техните граждани в банките в ЕС. Всъщност и сега повечето страни в Евросъюза си подават информация за целите на данъчното облагане - по силата на директива от 2005 г. Данните обаче са обобщени, не персонални.

Остава неясно кога ще заработи на пълни обороти системата за обмен на данни и как точно ще действа тя. В момента към приемане вървят две евродирективи, които третират отпадането на банковата тайна и предвиждат осветяване на собствеността на офшорки, тръстове, холдинги и фондации чрез създаване на електронни регистри. Те са част от законодателството срещу прането на мръсни пари и укриването на данъци. В тази сфера обаче нещата напредват много бавно. Показателно е, че току-що постигнатото споразумение се готви от 2008 г.

Анализатори припомнят също, че има много други офшорни зони - извън ЕС, и просто парите, търсещи сянка, ще се преместят там.



БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА

В края на 2012 г. се разбра, че българи държат в швейцарски банки суми, равни на повече от 1 млрд. лева. Тогава НАП съобщи, че Берн е превел около 757 хил. лева - приходи от облагане на лихвите по спестяванията на наши сънародници там за предната година. По силата на двустранни спогодби с България, Австрия, Швейцария и други държави не дават конкретна информация за банковите клиенти, но налагат данък върху доходите от лихви на чуждите граждани и изпращат сумите в съответната държава. Преди няколко години служител на швейцарска банка открадна данни и продаде дискове с тайни сметки на Германия. По времето на вицепремиера Симеон Дянков България поиска от Берлин данните за българските спестовници и тогавашният шеф на НАП Красимир Стефанов получи диск, но така и не се разбра какъв е резултатът от този "обмен" на информация.