Скандалът с проекта за ваканционен комплекс в Карадере се разрасна, след като стана ясно, че през юни 2013 г. министерството на икономиката е отказало да даде клас А на "Мадара Юръп", защото не отговаря на изискванията по Закона за насърчаване на инвестициите. За това съобщи Би Ти Ви, позовавайки се на документ от ведомството. Според него "Мадара Юръп" не доказва, че има капитал за реализиране на проекта, но представя като инвестиция апартаментите, които ще построи, и твърди, че има за тях купувачи на зелено, които само чакат инвеститорът да получи клас А. По-малко от година по-късно обаче същото министерство сменя позицията си и предлага на кабинета меморандум за разбирателство, който беше одобрен в сряда и предизвика протести.

От МИЕ не отрекоха, че проектът е бил отхвърлен, но обясниха, че сегашният е с различни параметри. Преди "Мадара Юръп" са смятали да правят 1000 къщи, 3 хотелски комплекса, зони за обществено обслужване, плаваща пристанищна структура за общо 315 млн. лв. Сега предлагат 22 имота върху 247 дка, три хотела и зони за обслужване за три пъти по-малко пари според сведенията на зам.-министър Анна Янева. Тя не каза дали сега инвеститорът, който е офшорка, доказва, че има капитал. Янева твърди, че фирмата притежава земите, върху които иска да строи. Според регистрите обаче "Мадара Юръп" не притежава нито декар земя в Карадере, а според финансовите й отчети е на загуба. Първокласният инвеститор се помещава в апартамент във варненска жилищна кооперация и според Би Ти Ви има трима служители. Терените пък, както писа "Сега", са на 4 фирми, свързани с хората от "Мадара".

Според закона за насърчаване на инвестициите, за да получи клас А, инвеститорът трябва да докаже финансовата си възможност да обезпечи инвестицията. Един от ангажиментите на държавата е да изгради необходимата инфраструктура за обекта, тоест пътната и ВиК мрежата. Зам.-министърът Анна Янева обаче заяви, че държавата няма да строи инфраструктура, нито поема финансови ангажименти към инвеститора.

В началото на миналата година Комисията за финансов надзор е забранила на фирмата, която тогава се е казвала "Мейфеър Груп", да сключи редица сделки, включително и за купуване на земи в Карадере и на правата върху проекта на Норман Фостър "Блек Сий Гардънс". Решението бе публикувано от "Бивол". КФН се произнася в случая, защото фирмата се търгува публично на фондовата борса. От решението й става ясно, че правата за проекта се държат от "ББТ Проджектс" АД. В нея участва един от собствениците на "Титан АС" Иво Димитров. И още един документ излезе вчера - писмо с подписа на бившия икономически министър Делян Добрев, в което се заявява подкрепа за проекта и обещание за съдействие на чуждите инвеститори да получат статут на постоянно пребиваване, съобщи БГНЕС.

В тур из медиите англичанинът Тим Чадуик, представящ се за миноритарен собственик в "Мадара Юръп", обясни, че от 8 години водят "дълга битка" с редица министри и чиновници за своя проект. Пред Би Ти Ви той отказа да назове името на министъра, който е бил най-отзивчив, защото щял да изгуби приятел. Чадуик каза, че не познава Сергей Станишев или съпругата му Моника, нито пък брат му Георгий. Той обеща следващата седмица да се покажат всички собственици на фирмата и преведе на публиката, че собствениците са групи от международни инвеститори и поради факта, че не са българи, е нормално да са офшорни компании, т.е. "извън граници".

Лидерът на БСП Сергей Станишев пък посъветва брат си да съди всички, които го свързват с проекта. Той заяви, че брат му няма нищо общо с проекта "Бляк Сий Гардънс Еко Ризорт", но след като репортер му напомни, че сам е признавал тази връзка, добави: "Той е участвал в проектирането като наемен работник. Така че няма нищо общо с този проект". В ролята на адвокат влезе и депутатът Петър Курумбашев, който обясни пред Би Ти Ви, че говорил с Георгий Станишев, и той го уверил, че няма нищо общо с проекта и не притежава "нито грам земя от Дуранкулак до Резово".

ДИАЛОГ

Инвеститорът и държавата едновременно предложиха вчера борд с участието на екологичните организации да следи изпълнението на проекта. "Пълен популизъм. Нямам никакво доверие в гражданските бордове и съвети, които властта създава към ведомствата", коментира пред "Сега" Борислав Сандов, съпредседател на "Зелените".