|
По принцип на Острова действат две различни правни системи. Едната се практикува в Англия и Уелс, другата е уникална за Шотландия. Те се различават по структурата, терминологията и начина на действие. Съдебната система на Северна Ирландия също е отделна, но прилича много на тази в Англия. Въпреки това разделение в огромната си част съвременното право се прилага на територията на цяла Великобритания. Актовете на ЕС също важат за цялата страна и имат първенство над местните закони.
Съдиите
Съдиите на Острова са два вида - професионални и непрофесионални. Непрофесионалните правораздават в нисшите съдилища, професионалните - във висшите.
За непрофесионалните съдии не се изисква да имат правно образование. Те минават специални курсове, където ги учат да прилагат законите. Повечето непрофесионални съдии се назначават от председателя на Камарата на лордовете, който е и правосъден министър, по предложение на местни комисии. Самите кандидати се подбират също от местни организации и служби. Целта е в състава на съда да влизат хора от различни поприща.
Любопитното е, че непрофесионалните съдии работят безвъзмездно - те не получават заплати за магистратския си труд.
Затова пък годишните заплати на професионалните съдии варират от 90 000 лири (270 000 лв.) за районен съдия до 185 000 лири (555 000 лв.) за председател на върховно съдилище.
Професионалните (върховни) съдии се назначават от средите на практикуващите юристи - адвокати. Те също са два вида - тези, които могат да пледират пред висшите съдилища, се наричат баристър, останалите са солиситър.
Върховните съдии се назначават от кралицата по предложение на парламента.
Съдиите имат специална защита - могат да бъдат отстранени от постовете само от кралицата, която обяснява мотивите си пред двете камари на парламента. Отстраняването непременно трябва да е свързано с нарушаване на правилата за "добро поведение", задължителни за съдиите.
Отстраняване на съдия е имало само веднъж - през 1830 г.
Как работи системата? В съвременна Англия е характерно строгото делене на висши и нисши съдилища. Нисшите съдилища - те се наричат "магистратски съд" и "съд на графството",
разглеждат по-леките дела и
осигуряват бързо и евтино правосъдие
Използва се опростена процедура без съдебно жури, понякога дори без адвокати.
Магистратските съдилища (произхождащи от някогашните мирови съдии) разглеждат дребните криминални дела по бързата процедура. Повечето граждани на Англия и Уелс попадат именно в някой от 700-те магистратски съда. Те гледат 97% от всички криминални дела - от побой до шофиране без книжка и неплатени такси. Делата се разглеждат от минимум двама и максимум седмина непрофесионални съдии. В момента в Англия и Уелс има около 25 хил. такива съдии. В правните въпроси им помага специален секретар. Има и около 60 платени професионални магистрати, които работят в градските райони с най-голямо натоварване.
Мнозинството обвиняеми в нисшите криминални съдилища се признават за виновни и съдиите трябва само да определят наказанието. Ако обвиняемият твърди, че е невинен, съдът изслушва доводите на двете страни. Максималното наказание, налагано в тези съдилища, е до 6 месеца затвор и глоба до 5000 лири. 80% от признатите за виновни получават глоба.
Ако случаят позволява, обвиняемият може да поиска делото му да се гледа в по-висша инстанция - там има по-голяма възможност да бъде оправдан. Проблемът обаче е, че това производство отнема много повече време, струва по-скъпо и носи риск от по-голяма присъда.
Наказателните дела по бързата процедура в нисшите съдилища не могат да се бавят повече от 56 дни, ако обвиняемият е в затвора. За Шотландия срокът е 40 дни.
Магистратските съдилища поемат и някои граждански дела - например за издаване на лицензи за барове и таксита. С всички останали гражданскоправни искове се занимават съдилищата на графствата. В тях работят само професионални съдии.
С обвинените, които са под 18 г., се занимават специални магистратски съдилища -
младежки съд
Съдиите там се подбират сред хора, работили с деца - учители, психолози и др. Те заседават отделно от обикновения съд. Публичният достъп до заседанията е ограничен, а медиите не могат да разкриват самоличността на обвинените под 16 г. Изключение се прави само при особено тежки случаи.
Децата под 10 г. в Англия и Уелс и под 8 г. в Шотландия не носят криминална отговорност. В Шотландия обаче няма отделни съдилища за деца. Там с тях се занимават специални комисии, чиято цел е не да произнася присъди, а да търси начин да помогне на децата и семействата им.
В Шотландия шерифските (окръжни) съдилища съчетават правомощията на магистратските и графските съдилища. Оглавявани от професионален съдия, те слушат и граждански, и криминални дела на първа инстанция. Районните съдилища в Шотландия имат много по-ограничени правомощия от магистратските в Англия.
Върховният съд от своя страна се състои от Съда на короната, Върховния съд за граждански дела и Апелативния съд.
Съдът на короната е първа инстанция за всички всички сериозни криминални дела, изискващи квалифициран съдия и съдебно жури. В Шотландия такива дела гледат клоновете на Върховния съд. Престъпниците тук са извършили убийство, изнасилване, отвличане, нанесли са сериозни телесни повреди, участвали са в заговор, измама, въоръжен грабеж или са издали държавна тайна.
Най-известният съд на короната е "Олд Бейли" в Лондон -
Централният криминален съд. Освен него още 92 такива съдилища са пръснати в Англия и Уелс.
Съдът на короната е и инстанцията, пред която се обжалват решенията на магистратските съдилища. В такъв случай съдията изслушва всички показания наново, но без съдебно жури, а в присъствието на 2-4 магистрати.
Иначе в съда на короната
делото се решава от 12 съдебни заседатели -
т.нар. съдебно жури. Дванайсетте са местни жители на възраст между 18 и 70 г., подбрани на случаен принцип от избирателните списъци. Решение се взема с 10 гласа "за". Ставащото на заседанията на журито е строга тайна и не може да се обсъжда. Още от 17 век действа принципът, че заседателите се отстраняват от делото, ако са знаели отпреди за случая, който гледат.
В Англия и Уелс обвиняемите чакат средно три месеца преди делото им да бъде разгледано. Ако обаче са арестувани, максималният срок за вкарването на делото им в съда е 112 дни. Веднъж започнал, процесът трае средно седем часа, което прави два и половина съдебни дни.
Една от честите причини за критика на британската съдебна система е, че във върховните съдилища обвиняемите често се срещат със защитника, който ще пледира за тях на делото за 15 минути на сутринта преди заседанието. Понеже пред върховен съд може да пледира само специалният адвокат баристър.
Апелативният съд се състои от гражданско и криминално отделение. В състава му влизат лордове съдии от Камарата на лордовете и специални апелативни съдии. В Англия и Уелс не съществува строга йерархия на обжалването, затова в Апелативния съд постъпват дела от различни инстанции. Обвиненият трябва да получи разрешение от по-долна инстанция да апелира в този съд.
Криминалните процедурни на Острова са в полза на обвиняемия. Прокурорът не може да обжалва оправдателно решение на съдебното жури, освен ако няма данни, че свидетел или заседател не са били подкупени. Ако обвинението смята, че наказанието е прекалено меко, то ходатайства пред главния държавен адвокат наказанието да се преразгледа чрез Върховния съд.
Върховният съд за граждански дела заема централно място в съдебната система на Великобритания. Той се състои от три отделения, които могат да гледат всяко гражданско дело в Англия и Уелс. Седалището му е в Лондон, но той има и 26 представителства в цялата страна.
Камарата на лордовете е висшата съдебна инстанция
Това е горната камара на британския парламент. Именно тя, а по-точно Апелативната й комисия, създава основните прецеденти, на които се подчинява правораздаването на острова. В състава на комисията влизат между 9 и 11 лордове съдии, а също така и действащият и предишният председател на камарата. Лордовете съдии се назначават от най-заслужилите членове на Апелативния съд.
Средно Апелативната комисия слуша само 50 дела годишно. Само пет от тях са по криминални случаи. До момента, в който дадено дело стига до лордовете съдии, всички показания са изслушани и те трябва само да решат как трябва да се приложи законът в конкретния случай.
Прокуратурата съществува едва от 12 г.
в Англия и Уелс. Дотогава обикновено обвинението се е представлявало от полицейската служба, разкрила и задържала престъпника.
Прокурорите са служители на Кралската прокурорска служба - държавна структура, която е независима в решенията си. Директорът й се отчита пред главния държавен адвокат, а той - пред парламента. Главният държавен адвокат е член на Камарата на лордовете и на правителството едновременно.
Главният държавен адвокат се назначава от премиера и се отчита пред парламента. Той на свой ред назначава шефовете на Кралската прокурорска служба (КПС) и на другите големи структури.
Всеки от 42-та клона на прокуратурата се оглавява от главен прокурор, който ръководи свой екип от юристи и надзирава един или два по-малки клона на прокуратурата. Местните прокурори не работят сами, а имат помощници и юристи, които се занимават с отделните случаи. Прокурорът работи заедно с полицията и другите правоохранителни органи.
Повечето случаи се ръководят именно от местните клонове на КПС. Само най-важните дела - например за тероризъм и шпионаж, се препращат в централата в Лондон. За съдебно преследване на едри измами съществува независима прокурорска структура. Тя включва екип от юристи, счетоводители, полицаи и други разследващи специалисти.
Прокуратурата представлява обвинението само в нисшите съдилища. Ако делото е достатъчно сериозно, за да отиде в съд на короната, прокуратурата инструктира и съветва специален адвокат, който води обвинението.
И в Шотландия, и в Англия полицията разследва престъпленията и събира доказателства за прокуратурата, която преценява дали те са достатъчни за започване на съдебно дело. Ако не са, обвиняемият се пуска на свобода до събиране на достатъчно доказателства.
И накрая заслужава да се отбележи как на Острова е решен един от основните въпроси на наказателната репресия, за който толкова се спори у нас. Става дума за задържането.
В Англия и Уелс арестува основно полицията. Тя може да задържи без съдебно разрешение, ако е налице подозрение за извършване на убийство, изнасилване, отвличане и др. тежко престъпление. В Шотландия полицията може да задържи дадено лице без разпореждане от съда само, ако то е видяно да извършва престъплението или престъплението е свързано с наркотици.
Във всички останали случаи полицаите първо трябва да си осигурят
съдебно разрешение за арест,
като посочат пред съдията името на заподозрения, престъплението му и основанието за задържането.
Максималният срок на полицейския арест на Острова е 24 часа. Лицата, заподозрени в тежко престъпление, могат да останат в ареста до 96 часа, без да им бъде предявено обвинение, но за задържане над 36 часа е необходимо постановление на местен магистратски съд. Същият съд разглежда молбите за пускане под гаранция. Ако молбата за промяна на мярката за неотклонение на задържания не бъде одобрена, той може да обжалва пред по-горна инстанция.
Наред с това в кралството са се погрижили и за правата на жертвите на престъпления. В Англия и Уелс всеки, който е станал жертва на престъпление или е пострадал, като е опитал да спре или залови престъпник,
може да кандидатства за компенсация
Служба за компенсиране на пострадалите от криминални престъпления оценява колко струва дадено нараняване. Всяка година тя разпределя около 200 млн. лири като компенсации по 80 000 случая - обикновено нападения и сексуално насилие. Понякога компенсации се изплащат и за палеж, отравяне и заплаха с насилие.
От 1996г. е въведена тарифна система с около 330 различни телесни и психични повреди, които се оценяват между 1000 и 250 000 лири. Например счупено ребро се компенсира с 1000 лири, изгарянията по тялото - 10 000, а сериозните мозъчни травми могат да донесат максималната сума.
|
|