Съдебната власт в България има три отделни, самостоятелни и равностойни звена - съд, следствие и прокуратура. Всички работещи в тях юристи се наричат магистрати.

Магистратите се назначават, повишават, понижават и освобождават от Висш съдебен съвет. ВСС се състои от 25 души - 11 от тях се избират от парламента, 11 - от съдебната власт, и трима влизат в съвета по право - председателят на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главният прокурор. Заседанията на ВСС се председателстват от правосъдния министър. Той обаче не е член на съдебния съвет и не участва в гласуванията. По този начин се спазва принципът за независимост на съдебната власт.

За назначаване в системата доскоро се искаше само завършено юридическо образование. Промените в съдебния закон от лятото предвидиха и второ условие - кандидатите за магистрати да са преминали специално обучение в Националния институт по правосъдие, който тепърва ще се създава.

Първоначалното назначение е в низовите звена - районен съд, районна прокуратура, териториално отделение на следствена служба (тези отделения съответстват на полицейските деления по РПУ-та). Преминаването на друго, по-високо ниво става основно в зависимост от натрупания стаж.



Магистратите в България имат имунитет

срещу наказателно преследване



Той прилича на имунитета на депутатите и е регламентиран в конституцията. Имунитетът ще рече, че съдия, прокурор, следовател не може да бъде задържан и разследван без разрешение на Висшия съдебен съвет. И то само за тежко умишлено престъпление, което се наказва с над 5 г. затвор.

ВСС от своя страна също не може произволно да свали имунитета - това става само при представянето на достатъчно данни, че магистратът е извършил престъпление.

Доскоро най-конфликтният въпрос в тази връзка бе, че по закон само главният прокурор можеше да иска сваляне на имунитети. Но нямаше кой да предложи започването на наказателно преследване срещу него. Проблемът бе решен с летния ремонт на Закона за съдебната власт - позволи се и петима членове на ВСС също да могат да искат сваляне на имунитети, включително и за главния прокурор. Тази промяна обаче в момента е оспорена.

Друг актуален проблем в българската съдебна власт е



пред кого се отчитат магистратите



И докато за съда въпросът не е толкова остър - съдийските актове са публични, с прокуратурата и особено с нейния шеф нещата не стоят така. Защото обвинителите имат възможност (и се възползват от нея) да образуват дела, да обвиняват хора, да упражняват наказателна репресия спрямо тях и в крайна сметка да не пратят делото в съда. Т.е. да не се стигне до публична преценка на вината и невинността. Това става в случаите, когато в някакъв момент делото бъде прекратено - например заради недоказаност. Тогава наистина потърпевшият може да заведе гражданско дело за изтърпяното - но като ответник се явява държавата и обезщетението се плаща от нея. Т.е. от всички български данъкоплатци, а не от виновния магистрат.

Най-безконтролен е главният прокурор - докато той може да предложи наказание за подчинен, превишил власт и права, самият обвинител N1 на практика си стои необезпокояван на поста. Защото българската прокуратура е централизирана - всички се подчиняват и отчитат пред главния прокурор. Но той не се отчита пред никого.

Последните промени в съдебния закон донякъде се опитаха да коригират това положение - предвиди се и главният прокурор да пише годишен отчет за работата на обвинението, който се внася от правосъдния министър в парламента. Тази промяна обаче също е атакувана. А и болшинството юристи в страната са категорични, че проблемът с отчетността и безнаказаността може да се реши само с промени в конституцията.

И за да се сравним с британския опит, ще посочим как у нас се решава въпросът с арестите - основната проява на наказателна репресия спрямо личността.



В България арестува съдът



Т.е. той има последната дума за това дали дадено лице трябва да бъде задържано. Позволено е полицай да арестува за 24 ч., прокурор да удължи задържането на 72 ч. Но след изтичането на този срок арестантът задължително се води пред съдия. И задържането става постоянно само на базата на съдебно решение. То може да бъде оспорено пред още една, втора съдебна инстанция. Това правило важи от 1 януари 2000 г. и е в синхрон с евростандартите.

МВР и прокуратурата обаче продължават да настояват, че по този начин съдът прекомерно се меси в техните дела и им забавя работата.