През юли 2012 г., няколко месеца преди официално да поеме президентския пост на Колидж Борд, Дейвид Коулмън кани на среща Лес Перелмън от програмата по писане в MIT. Колидж Борд прави много неща в образованието, но най-известното от тях е администрирането на SAT, изпитът, който е универсален вход за американските висши училища и който познават отлично и много деца в България. Перелмън е един от най-отявлените критици на теста.
Откакто през 2005 г. към него се прибавя есе, с което максималният брой точки се увеличи от 1600 на 2400, Перелмън провежда собствено проучване как въпросите в есето са формулирани и оценявани по абсурден начин. Един от първите му изводи е, че точките зависят най-вече от дължината на есето. Перелмън подготвя 16 студенти с посредствени резултати на есето за повторно явяване на изпита. Обяснява им, че подробностите имат значение, но не и тяхната достоверност. "Спокойно можете да напишете, че войната от 1812 г. започва през 1945 г.", казва преподавателят. Съветва студентите си да нахвърлят в текста няколко фамозни думички с гръцки или латински корен и да с възползват от 2-3 предварително набелязани цитата от известни фигури като Рузвелт, без значение дали имат отношение към зададената тема. 15 деца получават далеч по-високи резултати на есето и влизат в групата на най-добре представилите се 10%.
Коулмън е запознат с тези изследвания на Перелмън и решава да направи нещо. "Никога в университета и в живота не ти се налага да пишеш по поръчка за нещо, за което никога не си разсъждавал - започва да му обяснява преподавателят. - Но точно това искате от децата на SAT. На мен никога шефът не ми е пращал имейл, в който пита: "Нужен ли е провалът, за да успееш? Чакам отговор до 25 минути." Но точно това прави SAT." Естествено, преподавателите масово карат младежите да си подготвят едно универсално есе и да го наизустят. На самия изпит това есе се наглася според темата. Но
някой научава ли нещо за писането?
Колидж Борд е огромна организация, оперираща със стотици милиони долари, идващи отчасти от 3-те млн. кандидат-студенти, които се явяват всяка година на теста. Всеки би си помислил, че да се наложи промяна в тази организация ще е невъзможно - все едно да обърнеш курса на "Титаник". В същото време никой не харесва SAT. Децата го мразят заради изненадите, поднасяни в последния момент и въпросите, непознати от училище. Учителите не го харесват, защото няма много общо с това, което правят в час, а в същото време много щати публикуват средните резултати на теста по училища и вината неминуемо пада върху тях. Сред най-сериозните критики е, че тестът поставя в привилегировано положение децата на по-заможни семейства, които могат да си позволят скъпите подготвителни курсове. Преди няколко години виден представител на Силиконовата долина написа изнервен коментар, в който настояваше да се въведе задължителна декларация от ученици и родители за всяка форма на платена помощ, която са получили при подготовката си за теста.
Създаден през 1926 г., Тестът за образователна пригодност първоначално се промотира като инструмент за създаване на безкласова меритокрация. Първият му вариант е адаптиран от тестовете за интелигентност на армията преди Първата световна война. Между войните го ползват десетина елитни университета в Америка. Още от 1938 г. се пръкват помагалата за подготовка, които обещават по-висок резултат, макар че се е смятало, че не може да има подготовка за тест, насочен към вродената интелигентност. Първите частни уроци за SAT са предлагани от Стенли Каплан, чието име вероятно знаят и днешните български деца, които се готвят за изпита. Днес компанията "Каплан" и конкурентите й са част от индустрия за 4.5 млрд. долара само в Америка.
Още в началото на мандата си Коулмън съзнава, че неравният достъп до подготовка е проблем, че неизвестността също е проблем, че оценяването е твърде сложно, макар зад него да стои висока наука. Но оплакванията на засегнатите нямаше да представляват сериозен интерес, ако не беше дискредитирането на теста пред университетите. Все повече висши училища започват да елиминират теста от приемните си кампании след проучване на Калифорнийския университет, което показа, че SAT е
лош предсказател за постиженията
на студента, и препоръча да не се разчита много на теста. Първият университет от елитните, който го отменя - "Уейк Форест", с изненада открива, че първокурсниците му са с по-висок среден успех от дипломата.
И все пак 80% от висшите училища в Америка продължават да искат SAT или неговия конкурент A.C.T. А нещо трябва да се промени. Когато покриваш твърде много неща, системата за оценяването им неизменно разчита на твърде повърхностни стандарти, обяснява Коулмън. Страните с високи постижения на децата по математика например преподават далеч по-малко неща, но много по-задълбочено. Обратното е в Америка - там "програмата е дълга една миля, но е дълбока само един инч". Коулмън се заема да върне теста към първоначалния му замисъл за меритокрацията, като едновременно с това изпълни заръката на Калифорнийския университет да се оценяват натрупаните през средното образование знания, а не да се позволява постигането на висок резултат на базата на подготвителен курс.
Първият въпрос пред новото ръководство е какво всъщност трябва да измерва SAT. Екипът решава, че изпитът трябва да отразява най-важните умения, преподавани от най-добрите учители. Когато учиш "Имам една мечта" на Мартин Лутър Кинг, да коментираш текста и какво го прави толкова убедителен - обратното на това да питаш коя година е произнесена речта. Така Колидж Борд се заема да направи въпроси, които ще отговарят на този смислен подход. Дотогава въпросите се пресяват по технически критерии - на колко деца са били трудни, универсални ли са сред широк кръг от групи и пр. Целта е да се усили диференциацията между децата - да се намери въпрос, на който отличниците ще знаят отговора, а по-слабите - не. Това е причината за легендарната слабост на SAT към непознатите думички. Но тя не отговаря на образователните ценности на Коулмън. В новия изпит авторите променят фокуса. На преден план излиза съдържанието и всеки въпрос минава оценяване по система от критерии, които показват какво отношение ще има тестваното от него в университета и по-късно в живота.
От пролетта на 2016 г. кандидат-студентите ще държат нов SAT - тричасов изпит, оценяван по старата система от 1600 точки, с есе по избор, което ще се оценява отделно. Сегашните раздели по четене и писане ще бъдат променени. Ще се ползват текстове от научни публикации, исторически документи, литературни откъси, които според изследвания всеки образован американец трябва да познава и разбира дълбоко.
Декларацията за независимост,
конституцията, хартата по правата на човека са документи, които продължават да вдъхновяват дебат за свободата, справедливостта, човешкото достойнство в тази страна и по света и SAТ ще съдържа такива откъси, казва Коулмън. Да речем: пада се откъс от реч на депутатката Барбара Джордън от 1974 г., в която тя заявява, че импийчмънт на Никсън ще раздели нацията на две партии. Един възможен въпрос ще бъде: "Какво има предвид Джордън под "партия". Възможните отговори ще са посочени. Този тип езиков въпрос ще замени сегашните далеч по-отвлечени въпроси в теста. Идеята е тестът да акцентира върху думи с няколко значения според контекста, вместо да се карат децата да зубрят сложни термини, които никога не са чували. И още един въпрос за Барбара Джордън - "Откъде знаете, че отговорът ви е верен?". На което децата трябва да отговорят чрез посочване на изречения в откъса, които подкрепят техния отговор.
Нова формулировка ще има и въпросът за есето. Той винаги ще бъде един и същ, версия на: "Прочетете откъса пред вас и разсъждавайте как авторът използва факти и примери за развиване на своите тези и идеи, какви стилистични и реторични похвати прилага. Напишете есе, в което да обясните как авторът построява своята аргументация".
Децата с фобия от математиката може би ще си отдъхнат - идеята е тя да се сведе до фундамента, необходим за повечето университетски курсове, а не да бяга по всякакви мъгляви ъгли. Тук веднага се появиха опасения, че SAT ще стане съвсем фасулски, но авторите твърдят, че това не е така. Областите ще бъдат три: решаване на задачи и анализ на данни, включително дроби и проценти; "сърцето на алгебрата", което трябва да покаже колко добре работят децата с линейни уравнения; и нещо, което ще се нарича "паспорт за математика за напреднали" и ще се фокусира върху познанията на кандидата за сложните уравнения и тяхното приложение в науката.
