Швеция през 90-те години на ХХ век. "Да живее победата!" (нацистки поздрав) и "Да изгоним чуждестранната измет!" Тези песни ехтят в централния парк на шведската столица Стокхолм. Сценарият винаги е един и същ, независимо от това дали се събират в много студена ноемврийска вечер, за да почетат краля войн Карл ХII, или бродят из улиците в безкрайните, обилно полети с алкохол летни нощи. Очевидците бързо се отдалечават в случай, че младите мъже с бръснати глави и с метални върхове на ботушите решат да излеят яда си върху тях. Никъде не се виждат имигранти, с изключение на няколко заблудени туристи. Мъжете и жените с по-тъмен цвят на кожата са се научили да се прибират по домовете си, когато партия "Шведски демократи" излиза по улиците.

Бързо се пренасяме през октомври 2010 г. Същата тази партия предизвика вълнение много близко до старото си бойно поле, но по съвсем различна причина. 20 новоназначени депутати от "Шведски демократи" се усмихват учтиво, докато позират пред медиите, застанали пред сградата на парламента. За първи път партията има свои представители, които са получили подкрепата на почти 6% от гласоподавателите. Този път тълпа от антирасистки настроени демонстранти крещи и създава шум.



Какво се случи?



Стратегията за успех на крайнодесните в Европа постигна поредна победа. Нека да я наречем "от ботуши към костюми" - промени се всичко, но не и ксенофобските настроения. Това обаче не става само за една нощ.

През 90-те години Швеция е студено място и не само в истинския смисъл на думата. Бежанските лагерите в страната са подпалвани. В Стокхолм сериен убиец, наречен "Мъжът с лазера" преследва имигранти с пушка с лазарен мерник. През 1993 г. лидерът на младежкото крило на "Шведски демократи", който е скинхед, е арестуван със заредена ръчна граната на митинг на Лявата партия. Две години по-късно, през 1995 г., новият лидер на "Шведски демократи" се опитва да се отърве от най-отявлените антидемократични елементи в партията. Той е принуден да забрани униформите през 1996 г., тъй като някои от членовете са склонни да обличат нацистки дрехи - по това време радикализмът на "Шведски демократи" е достигнал до това ниво.

Политическото напрежение в Швеция избухва през 1999 г. В продължение на няколко месеца банкови обирджии убиват двама полицаи със собствените им оръжия; разследващ журналист е мишена на кола бомба (той и малкият му син едва оцеляват), а активист на антирасистка организация е разстрелян пред входната врата на дома му - всички тези престъпления са дело на крайнодесните екстремисти.

Шведите се обединяват в страха и яростта си. За първи път в историята си четирите най-големи национални вестника решават да излязат с еднакви първи страници срещу "крайнодясната заплаха за демокрацията". Само 7 години по-късно, през 2006 г., "Шведските демократи" печелят места в почти половината от ръководните структури на местно ниво в страната, като си проправят път да влязат и в парламента през 2010 г.



Силна омраза към пресата



Настоящият лидер на партията Джими Окесон се присъединява към "Шведски демократи" през 1995 г. - по това време той е недоволен от живота тийнейджър. При други условия в европейската политика това очилато момче, произхождащо от малък град, нямаше да получи шанс за развитие. През 2000 г. Окесон е избран за лидер на младежкото крило на "Шведски демократи", а пет години по-късно, когато е само на 26 г., той застава начело на партията. Фашисткият пламък, използван като партиен символ от десните екстремистки партии на Стария континент, е изоставен и е заменен от безопасно цвете.

От основаването си през 1988 г. "Шведски демократи" привлича неонацисти, привърженици на теорията на конспирацията, и дори шведи, които са се борили на страната на Хитлеристка Германия. Неонацистите може и да са изоставили ботушите си, но шведите с расистки възгледи продължават да се тълпят в партията. Въпреки усилията на ръководството на партията, е трудно да бъдат контролирани местните радикали - особено в държава, където на практика всеки възрастен е активен в социалните мрежи, като "Фейсбук".

Подобно на посестримите си партии в Европа, "Шведски демократи" често разчитат на закодирани послания, за да разпространяват идеите си. Например, "ислям" е кодираната дума за "мюсюлмани", а "ислямизация" е по-елегантният начин да се каже, че "чужденците пристигат". С изключение на самия Окесон, много от "Шведски демократи" - особено известният парламентарист Кент Екерот - не се мъчат да прикриват ксенофобията си с измислени фрази. Имаше временно недоволство, когато Екерот не беше изгонен от "Шведски демократи" през 2012 г., след като на изтекъл видеозапис се виждаше, че той и други известни членове на партията словесно обиждат шведски комик от кюрдски произход, след което се въоръжават с железни прътове.

Политолозите си противоречат в обясненията защо скандали, които биха довели до срив на други партии, не засягат рейтинга на "Шведски демократи", дори понякога водят до повишаването му. Неудобен отговор може да бъде, че избирателите им са наясно с истинските ценности, защитавани от партията, и те всъщност ги защитават.

Историята също така предлага обяснение за силната омраза към пресата. Сред крайнодесните (независимо от националността им) медиите се възприемат с толкова голямо презрение, каквото има и срещу етническите малцинства. Всъщност презрението им към медиите понякога дори е по-силно, тъй като журналистите са възприемани като предатели на нацията или расата, които съзнателно правят това. За "Шведски демократи" тази омраза не е отслабнала с течение на времето.



"Шведски демократи" и френският "Национален фронт"



Първите години от съществуването на "Шведски демократи" обясняват защо Окесон не е толкова склонен да се съюзи с френския "Национален фронт", който го приканва да участва в създаването на крайнодясно обединение в Европейския парламент. След като Марина льо Пен направи умен ход, с който представи агресията към чужденците като "загриженост", "Националният фронт" успя да привлече гласоподаватели, които не са с радикални виждания - нещо, за което баща й Жан-Мари льо Пен само си мечтаеше. Тъй като имат еднакви корени, партията на Окесон трябваше да търпи непрекъснати неласкателни сравнения в шведската преса. И затова той предпочита компанията на партии, които произхождат от популистки, а не от неофашистки движения.

Но "Шведски демократи" са си сътрудничели и в миналото с "Националния фронт". И двете партии бяха част от неофашисткото обединение Euro-Nat през 90-те години. "Шведски демократи" също така участваха в изборите в страната през 1998 г. и спечелиха 20 000 гласа с помощта на финансовата подкрепа на Льо Пен.

"Шведските демократи" продължават опитите си да станат нормална партия. Направени наскоро социологически проучвания показват, че могат да станат третата най-голяма партия в страната на общите избори, които ще се проведат през есента. Остава обаче един неприятен въпрос: защо Акесон се присъединява към "Шведски демократи" през 1995 г., след като твърди, че е станал член, воден от притеснения, свързани с имиграцията, а не от фанатизъм? По онова време партията все още събира военни неонацисти. Това е въпрос, на който Джими Окесон досега никога не е успял да даде задоволителен отговор.