Софийското метро впечатли английска делегация с достъпността си, похвали се столичният кмет Йорданка Фандъкова. "В лондонското метро само 10% от спирките са достъпни за хора с увреждания", самокритично казали гостите от Англия. Кметицата обаче пропусна удобно факта, че то е строено преди 150 г., най-старото в Европа е и е от времето, в което хората с увреждания наистина не са излизали от къщите си.

След като миналата пролет бяха пуснати в експлоатация асансьорите на метростанциите "Константин Величков", "Западен парк" и "Сливница", шефът на метрополитена Стоян Братоев се похвали, че родното метро вече попада сред 5-те процента в света, които имат пълна достъпност. И отчете, че 70% от метрополитените изобщо нямат такава, а при останалите е частична. "Ако вземете картата на лондонското или на парижкото метро, там са обозначени станциите, които имат подобно обслужване, и са някъде между само 15-20%", казва Братоев.



И точно това е огромната разлика - в Париж и Лондон има карта,



от която ясно личи къде и как хората с колички могат да влязат и да излязат от метрото. Който се е возил в лондонското метро, няма как да не е забелязал двата вида знаци за инвалидна количка - бяла на син фон и синя на бял фон. Единият показва, че на спирката няма никакво препятствие до улицата, т.е. няма дупка между вагона и перона. Другият, че има такава. Дори на самите врати на вагоните има знаци, от които хората разбират в кой вагон да се качат според спирката си, за да слязат после безпроблемно. Така в един и същ влак човек се качва за едната спирка в един вагон, за другата - в друг, и се избягва струпването на колички. При нас, когато човек с количка слезе от влакчето, не знае накъде да тръгне, за да използва асансьор, защото няма указателни табели към кой изход да се насочи, откъде да мине. А по новите спирки половината асансьори са скрити под стълбите.

Ваня Пандиева е в инвалидна количка и може да се нарече "щастлива българка с увреждане". Количката й е акумулаторна, т.е. може и сама да се придвижва. Живее по линията на метрото. Активна е, има работа, макар и почасова - като психолог в дом за възрастни хора. Когато през септември 2012 г. за първи път стига до метростанция "Обеля" след пускането на втория метролъч, се оказва в капан, защото там вече има два коловоза с два перона. От единия се излиза с катерене по стръмни стълби. "Останахме с майка ми като в капан. И няма кого да питаш. Викахме през линиите на полицай, който беше на другия перон. Човекът дойде и ни преведе през някакви катакомби до асансьора. Оказа се, че такъв има, но не и указателни табели до него", разказва Ваня.

Преди години Пандиева участвала в преговорите със Стоян Братоев и със Столичната община, на които са обсъждани точно къде и как трябва да са разположени асансьорите в метрото. Още не е установила, че някой ги е чул. По старата линия вече се е сблъскала с безумието асансьорите да са там, където няма никаква полза от тях. На метростанция "Опълченска" например много години имаше асансьор само към "Пиротска". "Когато излезеш от него, стигаш до нищото - до парапета, който огражда ъгъла на бул. "Тодор Александров" и "Опълченска", защото там няма пешеходен светофар", разказва Ваня за безумното организиране на достъпността за хора с увреждания. Чак през октомври 2012 г. е сложен асансьор от страната на НОИ - една от най-важните институции за тях.

За никъде води и асансьорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той извежда трудноподвижните хора от перона до касите и те остават там. Очаква се, да излязат от него по рампата на подлеза. Но тя е прекалено стръмна, за да се справят сами. Иронията е, че за този напълно негоден асансьор са пръснати пари, след като се е знаело, че има проблем с рампата. А това става ясно покрай дело на фондация "Център за надежда" срещу Столичната община, "Метрополитен" и Дирекцията за национален строителен контрол за дискриминация срещу хората с увреждания, задето не са се погрижили да им се осигури достъпност. Делото започва в края на 2009 г., когато асансьор няма, и покрай него още тогава се разбира, че рампата е неизползваема. Т.е. било е ясно, че монтирането на лифта няма да реши проблема.



Едва в началото на 2013 г. делото приключва и решението е,



че хората с увреждания са подложени на дискриминация от общината, "Метрополитен" и контролният орган, който е приел обекта въпреки изискването всички обекти, строени с евросредства, да осигуряват достъпност. Делото е прецедент, защото за първи път санкция отнася и контролен орган. Година по-късно обаче промяна в достъпността там няма. "Затова сега ще заведем дело в съда за правата на човека в Страсбург", категорична е шефката на "Център за независим живот" Капка Панайотова. Но дали някой от шефовете на общината или "Метрополитен" ще отнесе санкция за неефективно пръснатите пари? Наскоро човек с увреждане влезе в новините, понеже се оказа, че асансьорът на "Орлов мост" не работи. А майсторът, който го поддържа, си тръгвал, защото свършило работното му време. На обаждането отсякъл - утре ще го оправя. Хората се оказват в капан, понеже няма дублиращ асансьор, който да ги поеме при повреда.

На метростанция "Сердика 1" и след разширяването на метрото изходът за хора с увреждания си остава само към "Княз Борис I". И то от страната на синагогата. А на хората им трябва да стигат до здравното министерство. За тях все още недостъпно е и социалното, освен ако не преминат през топлата връзка между линия 1 и линия 2, за да използват асансьорите на втория лъч. И ако успеят да се ориентират къде са лифтовете, защото и те са скрити под стълбите, а указателни табели няма.



Законът обаче е спазен - достъпност в метрото има.



"Когато зам.-кметицата на София Албена Атанасова направи проверки по сигнали за липсата на достъпност, това е нейната констатация. Може ли да се ползва тази достъпност, има ли начин хората да разберат за съществуването й, не я интересува", разказва Ваня Пандиева. Атанасова също е в инвалидна количка, но естествено ползва и служебна кола, затова може да си позволява да приема за достатъчна и частичната достъпност. Но когато зам.-кметицата отиде в парламента и установи, че не може да стигне до залите на втория етаж, отказа физическа помощ и вдигна луд скандал, в резултат на който се наложи 100 души, гости на социалната комисия, да се поберат в зала за 20 на първия етаж. "Когато през 2009 г. ние водихме в парламента делегация от хора с увреждания от чужбина да го разгледат, но не успяха, защото нямаше как да стигнат навсякъде. Кой ни чу тогава? Никой", пита Пандиева.

Народното събрание е типичен пример за отношението на държавата към хората с увреждания. Там има рампа за тях само до тоалетната и стола, но не и до втория етаж, където са големите заседателни зали, нито до библиотеката. Парламентът дори е осъден за липсата на достъпност, но с години това не се променя. А от липса на средства не може да се оплаче, и за 2013 г. отчете спестени милиони. Очевидно става въпрос за отношение.

Големи са проблемите и на децата с увреждания заради решението на Столичната община с ограничения си ресурс да направи частична достъпност в повече училища вместо пълна в няколко. Проблемът е, че повечето училища в София, а и в страната, са избрали по-удобната за учителите кабинетна система, при която учениците обикалят от стая на стая вместо преподавателите. Така идеята за много училища с частична достъпност се обезсмисля, защото те пак стават недостъпни за учениците с увреждания.

Но парите са изхарчени. Всъщност, ако те не се пръскаха престъпно неефективно за асансьори и рампи, които не вършат работа, вероятно финансовият ресурс за осигуряване на достъпна среда нямаше да бъде чак толкова ограничен. А да лъжеш хората, че могат да стигнат до някъде, те да тръгнат и да стигнат до никъде, е дори по-голямо престъпление към тях, отколкото да знаят, че не могат да разчитат на никаква достъпност. Тогава поне ще си правят сметката как да пътуват дотам.