:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,185,762
Активни 226
Страници 15,096
За един ден 1,302,066
Разпиляване

По-добре никаква достъпност за хората с увреждания, отколкото безсмислена

Милионите левове, дадени за асансьори в метрото, които не могат да се ползват, са по-голямо престъпление към затруднените в предвижването си, отколкото изобщо да ги няма
снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Майка с количка се опитва да пребори стълбите, за да стигне до перона на 100% достъпното софийско метро, в което асансьори има, но някои са не където трябва и не рядко изненадват с повреди.


Софийското метро впечатли английска делегация с достъпността си, похвали се столичният кмет Йорданка Фандъкова. "В лондонското метро само 10% от спирките са достъпни за хора с увреждания", самокритично казали гостите от Англия. Кметицата обаче пропусна удобно факта, че то е строено преди 150 г., най-старото в Европа е и е от времето, в което хората с увреждания наистина не са излизали от къщите си.

След като миналата пролет бяха пуснати в експлоатация асансьорите на метростанциите "Константин Величков", "Западен парк" и "Сливница", шефът на метрополитена Стоян Братоев се похвали, че родното метро вече попада сред 5-те процента в света, които имат пълна достъпност. И отчете, че 70% от метрополитените изобщо нямат такава, а при останалите е частична. "Ако вземете картата на лондонското или на парижкото метро, там са обозначени станциите, които имат подобно обслужване, и са някъде между само 15-20%", казва Братоев.



И точно това е огромната разлика - в Париж и Лондон има карта,



от която ясно личи къде и как хората с колички могат да влязат и да излязат от метрото. Който се е возил в лондонското метро, няма как да не е забелязал двата вида знаци за инвалидна количка - бяла на син фон и синя на бял фон. Единият показва, че на спирката няма никакво препятствие до улицата, т.е. няма дупка между вагона и перона. Другият, че има такава. Дори на самите врати на вагоните има знаци, от които хората разбират в кой вагон да се качат според спирката си, за да слязат после безпроблемно. Така в един и същ влак човек се качва за едната спирка в един вагон, за другата - в друг, и се избягва струпването на колички. При нас, когато човек с количка слезе от влакчето, не знае накъде да тръгне, за да използва асансьор, защото няма указателни табели към кой изход да се насочи, откъде да мине. А по новите спирки половината асансьори са скрити под стълбите.

Ваня Пандиева е в инвалидна количка и може да се нарече "щастлива българка с увреждане". Количката й е акумулаторна, т.е. може и сама да се придвижва. Живее по линията на метрото. Активна е, има работа, макар и почасова - като психолог в дом за възрастни хора. Когато през септември 2012 г. за първи път стига до метростанция "Обеля" след пускането на втория метролъч, се оказва в капан, защото там вече има два коловоза с два перона. От единия се излиза с катерене по стръмни стълби. "Останахме с майка ми като в капан. И няма кого да питаш. Викахме през линиите на полицай, който беше на другия перон. Човекът дойде и ни преведе през някакви катакомби до асансьора. Оказа се, че такъв има, но не и указателни табели до него", разказва Ваня.

Преди години Пандиева участвала в преговорите със Стоян Братоев и със Столичната община, на които са обсъждани точно къде и как трябва да са разположени асансьорите в метрото. Още не е установила, че някой ги е чул. По старата линия вече се е сблъскала с безумието асансьорите да са там, където няма никаква полза от тях. На метростанция "Опълченска" например много години имаше асансьор само към "Пиротска". "Когато излезеш от него, стигаш до нищото - до парапета, който огражда ъгъла на бул. "Тодор Александров" и "Опълченска", защото там няма пешеходен светофар", разказва Ваня за безумното организиране на достъпността за хора с увреждания. Чак през октомври 2012 г. е сложен асансьор от страната на НОИ - една от най-важните институции за тях.

За никъде води и асансьорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той извежда трудноподвижните хора от перона до касите и те остават там. Очаква се, да излязат от него по рампата на подлеза. Но тя е прекалено стръмна, за да се справят сами. Иронията е, че за този напълно негоден асансьор са пръснати пари, след като се е знаело, че има проблем с рампата. А това става ясно покрай дело на фондация "Център за надежда" срещу Столичната община, "Метрополитен" и Дирекцията за национален строителен контрол за дискриминация срещу хората с увреждания, задето не са се погрижили да им се осигури достъпност. Делото започва в края на 2009 г., когато асансьор няма, и покрай него още тогава се разбира, че рампата е неизползваема. Т.е. било е ясно, че монтирането на лифта няма да реши проблема.



Едва в началото на 2013 г. делото приключва и решението е,



че хората с увреждания са подложени на дискриминация от общината, "Метрополитен" и контролният орган, който е приел обекта въпреки изискването всички обекти, строени с евросредства, да осигуряват достъпност. Делото е прецедент, защото за първи път санкция отнася и контролен орган. Година по-късно обаче промяна в достъпността там няма. "Затова сега ще заведем дело в съда за правата на човека в Страсбург", категорична е шефката на "Център за независим живот" Капка Панайотова. Но дали някой от шефовете на общината или "Метрополитен" ще отнесе санкция за неефективно пръснатите пари? Наскоро човек с увреждане влезе в новините, понеже се оказа, че асансьорът на "Орлов мост" не работи. А майсторът, който го поддържа, си тръгвал, защото свършило работното му време. На обаждането отсякъл - утре ще го оправя. Хората се оказват в капан, понеже няма дублиращ асансьор, който да ги поеме при повреда.

На метростанция "Сердика 1" и след разширяването на метрото изходът за хора с увреждания си остава само към "Княз Борис I". И то от страната на синагогата. А на хората им трябва да стигат до здравното министерство. За тях все още недостъпно е и социалното, освен ако не преминат през топлата връзка между линия 1 и линия 2, за да използват асансьорите на втория лъч. И ако успеят да се ориентират къде са лифтовете, защото и те са скрити под стълбите, а указателни табели няма.



Законът обаче е спазен - достъпност в метрото има.



"Когато зам.-кметицата на София Албена Атанасова направи проверки по сигнали за липсата на достъпност, това е нейната констатация. Може ли да се ползва тази достъпност, има ли начин хората да разберат за съществуването й, не я интересува", разказва Ваня Пандиева. Атанасова също е в инвалидна количка, но естествено ползва и служебна кола, затова може да си позволява да приема за достатъчна и частичната достъпност. Но когато зам.-кметицата отиде в парламента и установи, че не може да стигне до залите на втория етаж, отказа физическа помощ и вдигна луд скандал, в резултат на който се наложи 100 души, гости на социалната комисия, да се поберат в зала за 20 на първия етаж. "Когато през 2009 г. ние водихме в парламента делегация от хора с увреждания от чужбина да го разгледат, но не успяха, защото нямаше как да стигнат навсякъде. Кой ни чу тогава? Никой", пита Пандиева.

Народното събрание е типичен пример за отношението на държавата към хората с увреждания. Там има рампа за тях само до тоалетната и стола, но не и до втория етаж, където са големите заседателни зали, нито до библиотеката. Парламентът дори е осъден за липсата на достъпност, но с години това не се променя. А от липса на средства не може да се оплаче, и за 2013 г. отчете спестени милиони. Очевидно става въпрос за отношение.

Големи са проблемите и на децата с увреждания заради решението на Столичната община с ограничения си ресурс да направи частична достъпност в повече училища вместо пълна в няколко. Проблемът е, че повечето училища в София, а и в страната, са избрали по-удобната за учителите кабинетна система, при която учениците обикалят от стая на стая вместо преподавателите. Така идеята за много училища с частична достъпност се обезсмисля, защото те пак стават недостъпни за учениците с увреждания.

Но парите са изхарчени. Всъщност, ако те не се пръскаха престъпно неефективно за асансьори и рампи, които не вършат работа, вероятно финансовият ресурс за осигуряване на достъпна среда нямаше да бъде чак толкова ограничен. А да лъжеш хората, че могат да стигнат до някъде, те да тръгнат и да стигнат до никъде, е дори по-голямо престъпление към тях, отколкото да знаят, че не могат да разчитат на никаква достъпност. Тогава поне ще си правят сметката как да пътуват дотам.

снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Едва ли може да има по-ненужна рампа от тази в подлеза на НДК, по която би трябвало да се стигне до метрото от градския транспорт. Ако някой все пак успее да преодолее наклона, а количката му пасне на размерите, стига между стълби, по които излизане няма.
5
3844
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
23 Март 2014 22:10
майсторът, който го поддържа, си тръгвал, защото свършило работното му време. На обаждането отсякъл - утре ще го оправя.

ЕМи правилно. Няккой плаща ли му извънредни??
В нормалните държави хората и една минута няма да останат на работа ако не им се плати. Особено в САЩ.
Само ние тука си мислим, че сиренето е безплатно.
24 Март 2014 09:05
Тъй като съм пътувал с много метра по света - Софийското си остава едно от най-красивите и най-удобните. Голям успех ще е когато го свържат с летището, така, че посетителите на София ще имат достъп до 3-те най-важни транспортни центрове- летище-ЖП гара и автобусна гара. Миналата година видях какви трудности създава в Прага липсата на директна връзка между летището и центъра на Прага. Смяна автобус след това метро. Няма ръчна продажба на билети, слизаш от самолета нямаш монети да купиш билети от автоматите.
24 Март 2014 11:03
Глупава статия, да ме извинявате за определението. Глупава е в основната теза, че по-добре никаква достъпност за хората с увреждания, отколкото такава. Бих казала, че по достъпността има доста да се поработи, но първите стъпки са направени-нека да си представим какво беше през 90те у нас. Втората линия на метрото е построена с изцяло достъпни места (дори на спирките, на които няма асансьори на всеки изход, има къде да се премине отгоре. Не е уреден в това отношение преходът между двете линии, но и това има как да се избегне). Почнаха да сменят трамваите с нископодови и автобусите също. Има все повече светофари за слепи. (в статията нищо не казва за незрящите и нечуващите, да не би пък за тях проблемите в градската среда да са решени?). Да, проблемите не са решени напълно. Да, може да се преговаря с МОН да се върне системата, в която учителите се местят (но пък ако има учители с увреждания?? изобщо нещата трябва да се съобразяват от всички посоки), в университетите няма надписи на брайл-това е евтино и може да се направи, но не се прави. А тротоарите в София продължават да се строят невъобразимо високи и няма обяснение защо това продължава. Т.е. нека да се съсредоточим върху нещата, по които нищо не се прави, защото те доста повече от другите.
24 Март 2014 14:12
Глупава статия, да ме извинявате за определението. Глупава е в основната теза, че по-добре никаква достъпност за хората с увреждания, отколкото такава. Бих казала, че по достъпността има доста да се поработи, но първите стъпки са направени-нека да си представим какво беше през 90те у нас. Втората линия на метрото е построена с изцяло достъпни места (дори на спирките, на които няма асансьори на всеки изход, има къде да се премине отгоре. Не е уреден в това отношение преходът между двете линии, но и това има как да се избегне). Почнаха да сменят трамваите с нископодови и автобусите също. Има все повече светофари за слепи. (в статията нищо не казва за незрящите и нечуващите, да не би пък за тях проблемите в градската среда да са решени?). Да, проблемите не са решени напълно. Да, може да се преговаря с МОН да се върне системата, в която учителите се местят (но пък ако има учители с увреждания?? изобщо нещата трябва да се съобразяват от всички посоки), в университетите няма надписи на брайл-това е евтино и може да се направи, но не се прави. А тротоарите в София продължават да се строят невъобразимо високи и няма обяснение защо това продължава. Т.е. нека да се съсредоточим върху нещата, по които нищо не се прави, защото те доста повече от другите.

Изключително неадекватно. Идеята на статията очевидно е, че не трябва половинчато свършена работа (която с половинчатостта си се обезсмисля) да се маскира като нещо полезно, че тя може да бъде и по-вредна от нищо, защото достъп отново няма, но има претенция, която може да е заблуждаваща. Действително да бъдеш подведен по този начин е некоректно.
24 Март 2014 15:40
Парите са усвоени от правилните мафиоти, полза няма, а кметицата се бие в гърдите, колко много неща била направила.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД