Поредната легенда, разпространявана от лидера на "България без цензура" Николай Бареков - че се е отказал от данъчната и банковата тайна и финансите му са публични, бе опровергана. На въпрос на в. "Сега" дали наистина има постъпил документ от Бареков в Националната агенция по приходите за това и дали данъчните му декларации и банкови сметки вече са публични, от пресцентъра на приходната агенция отговориха: "Към момента няма депозиран писмен документ в НАП от Николай Бареков, с който да изразява съгласие за разкриване на данъчно-осигурителна информация". От НАП отказаха повече данни, тъй като по нареждане на прокуратурата тече пълна данъчна ревизия срещу Бареков, депутата от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев.

От няколко месеца Бареков не спира да се изтъква, че е първият политик, отказал се от банкова и данъчна тайна, за да е всичко на показ. Но категорично отказа да предостави на "Сега" документи за произхода на средствата, с които издържа партията си, гражданските си сдружения, офисите и турнетата си, както и за данъците, които твърди, че е платил.

Бареков твърди, че е дарил на сдружението си "България без цензура" 480 хил. лв. от една от личните си сметки. Той обяви, че е платил половин милион лева данък общ доход. Това означава, че доходите му би трябвало да са 5 млн. лв. за една година. Според Бареков парите са от заплатата му като висш мениджър в 3 телевизии - 8 хил. лв. чисто на месец, както и от продажба на акции на компания, на която твърди, че е основател. В Търговския регистър обаче липсват документи за подобни сделки. Няма ги и задължителните годишни отчети на компаниите, в които съдружник или акционер е съпругата му, както и отчетите на неправителствените му организации "България без цензура" и "План БГ". Неясно е кой плаща за десетките офиси на партията на Бареков, както и за предизборното му турне, което тече в момента из цялата страна.



РЕД

Според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс всеки има право данъчната и осигурителната информация за него да бъде пазена в тайна. Предоставянето на такива данни се допуска по искане на ДАНС, НОИ, агенция "Митници" и др. Извън тези случаи данъчна и осигурителна информация може да се разкрива само с писмено съгласие на лицето или въз основа на съдебен акт. Предоставяне на данъчна и осигурителна информация, но след преценка на конкретния административен съд, се допуска и при направени искания по повод образувана проверка или наказателно производство.