Европейският парламент препоръча вчера с голямо мнозинство да се спрат европейските фондове за България поради корупция и неспособност да се управляват коректно. С 496 гласа, 72 "против" и 44 "въздържал се" бе приета резолюция за освобождаване от отговорност на Еврокомисията за изпълнение на бюджета през 2012 г., в която чл. 296 е обособен като самостоятелен раздел под заглавие "Липса на напредък в България". Всички присъствали в залата български евродепутати с изключение на Антония Първанова от НДСВ се обявиха против този текст, въпреки че той няма законодателни последици и не означава, че европарите за България ще секнат, както стана през лятото на 2008 г.

"Няма да спрат парите", коментира пред "Сега" от Брюксел вицепремиерът по еврофондовете Зинаида Златанова. Тя изрази възмущение, че резолюцията се тълкува като оценка за работата на сегашното правителство, което според нея се опитва да поправи визираното в документа наследство от лошото управление на ГЕРБ. "Приемам резолюцията като оценка на управлението на ГЕРБ, което обхващаше 4 от изтеклите 7 години", каза Златанова.

Документът не задължава Еврокомисията да предприеме финансови мерки срещу България, но има политическо значение, защото за първи път Европарламентът изразява толкова остра позиция. Въпреки че след изборите през май предстои смяна и на ЕП, и на Еврокомисията, текстът ще остане като сигнал за повече внимание към България при следващите проверки за правилното изразходване на бюджета на ЕС.

Заплашителният параграф "приветства ясните изявления на Комисията в доклада за напредъка от 22 януари 2014 г. относно събитията в България; изразява дълбока загриженост относно липсата на напредък съгласно датиращия вече от седем години Механизъм за сътрудничество и проверка, продължаващото силно разпространение на корупцията и наблюдаваното в страната принципно затруднение за разпределяне на отговорности и коригиране на грешки; призовава Комисията да възприеме решителна позиция по отношение на България и сериозно да разгледа въпроса дали при тези обстоятелства изобщо е възможно използването на средства на Съюза съгласно правилата." Подобен параграф, но в смекчен вариант, има и за Румъния под заглавие "Бавен напредък в Румъния".

Леви евродепутати обвиниха колегите си от ГЕРБ, че са внушили на докладчика, германския християндемократ Маркус Пипер да включи този текст за България, за да компрометира правителството на Пламен Орешарски. Затова според тях той се позовава на документ от 2014 г., макар че резолюцията се отнася само до бюджета през 2012 г., когато у нас бе на власт правителството на Бойко Борисов. Андрей Ковачев от ГЕРБ отхвърли пред в. "Сега" тази хипотеза, защото според него позоваването е за целия 7-годишен период на членството на България в ЕС и представлява "важен политически сигнал за недоверие към страната". "Вярно е, че внушението идва от България, но е от управлението на страната, а не от ГЕРБ", каза той.

"Сякаш има повече желание за политика, отколкото за съдържание на документа. Не се ли проявяват двойни стандарти? Нито една страна в ЕС не се е преборила окончателно с корупцията, злоупотребите и цялостното усвояване на еврофондовете", заяви Илияна Йотова от БСП по време на дебата. Единствено тя от българските евродепутати поиска реплика в пленарната зала срещу резолюцията.

Германската християндемократка Ингеборг Гресле, която е координатор на групата на ЕНП в Комисията за бюджетен контрол, каза на пресконференция, че след промените в Закона за Сметната палата е възможен "гръцки сценарий" за България. "Сметната палата трябва да създава доверие във финансовата система на страната. След промените няма доверие. Така България сама отслабва. Основният проблем в Гърция, който породи кризата, бе, че дълги години финансовият министър сам произвеждаше цифрите и ги пращаше в Брюксел", заяви тя, цитирана от БНР.