Новият Наказателен кодекс (НК), който правосъдното министерство представи за обществено обсъждане малко преди Нова година, струва почти 60 хил. лв. Това става ясно от отговори на ведомството до в. "Сега" по Закона за достъп до обществена информация.

Работата по новия НК започна още в края на мандата на тройната коалиция през 2008 г. От справката става ясно, че за близо 5 години до края на май 2013 г. правосъдното министерство е платило по граждански договори на десетки експерти общо 43 хил. лв. За периода от края на май до 21 декември м.г., когато проектът бе представен за обществено обслужване, са платени още 8 хил. лв. Отделно от това са похарчени още 4 хил. евро за двама международни експерти. Тези пари са по линия на Норвежкия финансов механизъм, а всички останали суми идват от бюджета на правосъдното министерство.

По съставянето на закона са работили 73-ма души. Според справката на правосъдното министерство техните длъжности са от ниво експерт до ниво директор на дирекция във ведомството. Участие са взели и членове на политическия кабинет - заместник-министри и министър. Не става ясно обаче кои точно са те и какви хонорари са им били платени.

"Освен тях са участвали още 9 представители на академичната общност, 21 са представители на магистратската общност, 39 са експертите от съответните ведомства и 4 са взелите участие от неправителствените организации. Успоредно към тяхната работа са изразили своята експертиза от следните държави: Италия, Испания, Холандия, Германия, Англия, както и други експерти от Съвета на Европа", съобщиха от правосъдното министерство.

Всички суми са платени по граждански договори, но не става ясно какви пари е получил всеки един участник. Не се знае и по колко време са работили експертите. "Всеки член е участвал в отделните заседания на работната група съобразно своите професионални ангажименти и експертиза по съответната тематика и съобразно определените срокове в гражданските договори", обясниха от ведомството.

Наскоро от министерството отказаха да предоставят имената на експертите, изготвили новите текстове. Аргументът им бе, че имената и длъжностите са защитени лични данни, тъй като пряко идентифицират хората. От отговорите на министерството стана ясно и че по време на заседанията на работната група не са водени протоколи.

Още при представянето си новият НК предизвика бурна обществена реакция заради някои от текстовете си. Така например текстовете предвиждаха забрана за снимане, ако няма изрично съгласие. След сериозен натиск от медии и неправителствени организации министър Зинаида Златанова обяви, че този текст ще отпадне. Не бе редактирана обаче другата разпоредба, предвиждаща затвор за български гражданин, който се постави в услуга на чужда държава или организация с цел нанасяне на вреди на България. Министърът твърдеше, че тази разпоредба важи само във военно време, но текстът дава възможност за по-широко тълкуване и прилагане на разпоредбата и в мирно време. Проектът за НК бе сериозно критикуван и от наказателната колегия на Върховния касационен съд. В момента правосъдното министерство организира серия обществени обсъждания на проекта. Той вече бе приет от правителството.