Държавните служители сами да си плащат здравните вноски - законови промени в тази посока ще бъдат внесени до края на годината, съобщи здравният министър Таня Андреева вчера. Не виждам причина те да не заплащат своите здравни вноски, посочи тя пред БНР. Андреева допълни, че промените ще са част от втория пакет законодателни мерки, които ще са свързани с преструктуриране на болниците и поемането на здравните вноски от държавните служители. Предложенията ще бъдат внесени в парламента до края на годината. Освен на държавните служители, държавата плаща осигуровките и на деца, пенсионери, ученици, безработни и студенти. Според оценки на лекарския съюз става дума за 4.5 млн. българи.
"Държавата би било добре да поема ангажимента си за всички групи, но това не зависи само от желанието на здравния министър или от желанието на министъра на финансите. Това е въпрос на едни много по-сложни анализи и на възможностите на финансовата ни система да издържи, ако това се случи", каза Андреева. Предишните опити държавните служители да започнат сами да плащат личната част от осигуровките обаче удряха на камък още в зародиш. Последен такава реформа се опита да направи Симеон Дянков като финансов министър на Бойко Борисов, но идеите му бяха парирани още преди да стигнат до парламента.
Бизнесът отдавна иска държавните служители да поемат сами личния дял от осигуровките си. Преди седмица Българската стопанска камара огласи свое изследване, според което за 6 години разходите за здравни дейности на едно лице са се увеличили с 58%, а в същото време публичните разходи са нараснали с 23%. Бизнес организацията направи извода, че държавата постепенно се оттегля от здравното осигуряване, тъй като трансферите за поетите от нея осигуровки на деца, пенсионери, ученици, безработни и студенти не се увеличават въпреки редица промени, например по-високи пенсии. Средната здравна вноска за осигурен от държавата е 19.60 лв., докато средната здравна вноска за осигурените от реалния бизнес е 60.10 лв., сочат изчисленията на БСК. При тази ситуация бизнесът осигурява 64 на сто от бюджета на НЗОК, въпреки че реално прави вноски за 33.4% от всички осигурени.
Според Андреева влизането на частните здравни фондове у нас е въпрос "на консенсус между правителството, съсловните организации, синдикатите и работодателите". Труден ще бъде този процес, посочи министърът. Тя добави, че доплащанията ще бъдат сведени до минимум, ако всички си плащат здравните вноски или ако се въведе допълнително доброволно здравно осигуряване за всички дейности извън основния пакет на касата. Не може хората, които добросъвестно внасят своите вноски, да поемат лечението на всички останали на свой гръб, смята Андреева. В последните дни тя лансира редица мерки за спиране на течовете в системата, включително по-високи суми за връщане в системата на здравно неосигурени.
ОТЛАГАНЕ
Назначаването на нов шеф на фонда за лечение на деца се отлага, стана ясно от интервюто на Андреева. Според първоначално зададения от нея срок новият директор на фонда трябваше да бъде обявен вчера, когато приключиха и задълженията на досегашния шеф на институцията Ива Станкова. Към момента има двама кандидати - икономист и доцент по педиатрия от специализираната болница за детски болести, съобщи здравният министър. Докато се разгледат концепциите на двамата кандидати, управлението ще бъде поверено на временно изпълняващ длъжността. Напрежението около фонда създава несигурност и истината е, че капацитетите в тази сфера се пазят от това имената им да бъдат забърквани по този начин, коментира здравният министър.
Според Андреева влизането на частните здравни фондове у нас е въпрос "на консенсус между правителството, съсловните организации, синдикатите и работодателите".
А осигуряващите се, кучета ги яли! Ако гражданите не са съпричастни към здравеопазването, то най-добрият модел е "Семашко".