Бернардо Мариани е координатор на проектите за Централна и Източна Европа на британската неправителствена организация "Saferworld", която се занимава с въпроси на сигурността и търговията с оръжие. В последните 3 години организацията работи интензивно със страните-кандидатки за ЕС, включително и България.



- Г-н Мариани, вие работите отдавна с българските институции. Къде са слабите точки в контрола върху производството и търговията с оръжия в България?

- На първо място е важно да се признае, че България постигна значителен напредък по отношение на подобряването на законовата уредба в последните няколко години. Следващата фаза е въвеждането на тази законови постановки на практика. Очевидно у вас има проблем с осигуряването на ресурси - финансови, технически и човешки, и това е посоката, в която ЕС и НАТО могат да помогнат.

- Само липсата на ресурси ли е причината за недостатъчния контрол?

- Процесът е много комплексен и обхваща твърде много участници, за да бъде посочен един виновник. Това, което като цяло липсва, е осъзнаването на самата отбранителна индустрия като основен участник в диалога по тези въпроси. Индустрията не е врагът, има законна търговия с оръжия и в неи интерес е тя да бъде чиста. Вие имате скандали, засягащи една или друга компания. Това вреди изключително много на легитимния бизнес, защото създава лош имидж. Чужди компании, които биха били заинтересувани от установяване на партньорство с България, ще се отдръпнат назад, защото не искат да бъдат свързвани с подобни компании.

--------------

Друг аспект е съществуването на региони, зависими икономически от производството на оръжия. Не можем да игнорираме хилядите работници, зависещи от тази индустрия. Изключително важно е да се създадат дългосрочни алтернативи за износа на малки оръжия. Трябва да се търсят начини за избягване на ситуации, каквито имате вие - оръжеен завод, чиито работници не са получавали с месеци заплатите си. Очевидно в подобна ситуация самата компания е поставена под огромния натиск да продава оръжия на когото и да е било. Когато отчаянието е налице, надали може да се очаква особена загриженост за крайния получател на оръжието.

---------------



- Какви ще са според вас последствията от скандала с износа на редуктори от "Терем?

- В случая става въпрос за форма на незаконен трафик, за който властите не са знаели. Сделката е спряна. Това, което ме притеснява е дали в бъдеще това няма да се повтори. Какви са гаранциите, че няма да се повтори? Това е въпрос, чийто отговор зависи от правителството. Очевидно това събитие е конфузно, но що се отнася до непосредствените резултати от скандала, не мисля, че ще има големи последствия, освен неудобството за имиджа. Скандалът с "Терем" е пример за това как един единичен канал за трафик може да има последствия, които са не толкова политически, колкото икономически.

- Вашата организация извършва проучвания за маршрутите на нелегалния трафик на малки оръжия, какво показват те?

- Основната ни загриженост е тази - където и да имате конфликт в света, винаги е възможно, независимо кой е замесен в него, да получи малки и леки оръжия чрез различни канали. Те дори стартират като легални, но в последствие се превръщат в нелегален трафик. Разбира се, има и незаконно производство, но в голямата си част - може би повече от 95% от всички случаи, производството е в унисон със съответните закони. Износът на част от тези оръжия обаче става незаконно.

- Какъв е процентът на легално произведена продукция, която е предназначена за нелегални пазари?

- За съжаление не разполагам в момента с конкретни данни, но мога да твърдя със сигурност, че ако вземем глобалната продукция на оръжия, една съвсем незначителна част от тях стават в последствие незаконни.

- Кои са основните страни и маршрути за нелегален трансфер на оръжия?

- Много често тази незаконна търговия е организирана чрез така наречените международни оръжейни брокери.

-------------

Те са базирани в различни страни в света, много често и в Западна Европа, и печелят чрез доставяне на оръжия на страни в конфликти. Често западноевропейски компании осигуряват транспорта, който е витално важен за този тип бизнес. Тази система на посредничество и транспорт бе нерегулирана години наред. И едва напоследък правителствата положиха усилия, за да регулират тази дейност. До съвсем скоро нямаше изрично изискване да се регистрираш, ако си дилър на оръжия, което е смехотворно. Вече се въведе и изискване посредниците по подобни сделки да искат разрешение от правителството за всяка една от тях.

----------------

Ако искаш да купиш например оръжия от България и да ги продадеш в друга страна, трябва да имаш лиценз за тази сделка. Българският закон, която бе изменен миналата година, вече контролира дейността на тези оръжейни брокери. Някои други страни също приеха подобни мерки.Ние тепърва трябва да проверим на практика дали този контрол работи. Защото ако България е просто доставчик на оръжия, а сделката се сключва на 2000 км от нея, очевидно има необходимост от стриктно взаимодействие с другата страна.

- Споменахте за дилъри на нелегално оръжие в западноевропейски страни. Доколко публичен е този проблем?

- Има западноевропейски държави, които също са били въвлечени в оръжейни скандали. Ще бъде абсолютно неправилно да се твърди, че се опитваме да "отличим" България в този аспект. В страните в Западна Европа обаче гражданското общество е в различна позиция. Това, разбира се, се дължи на обективни социални, икономически и политически причини, но в тези страни има по-голямо участие на неправителствени организации в този тип контрол. По мое мнение те успяха да породят конструктивен диалог с правителствата, който често е критичен. Аз представям британска организация. Ние си сътрудничим с британското правителство, но понякога сме несъгласни с него. В края на 80-те например във Великобритания имаше сериозен скандал с оръжия, отиващи в Ирак. По случая имаше парламентарно запитване, което завърши с доклад, известен като "Доклада на Скот". Той отправяше редица препоръки за подобряване на норамативната уредба, регулираща износа на оръжия. Част от тези препоръки бяха инкорпорирани в нов закон през 2002 г., който представлява значителен напредък по отношение на контрола.

В България обаче няма такива мощни организации и обществото често е незапознато с тези проблеми. Най-важната задача е тези организации да протегнат ръка към обществото и да генерират повече политическа подкрепа, за да бъдат по-ефективни в диалога си с правителствата.