Наскоро прочетох новата книга на Джеймс Рикардс "Смъртта на парите", в която авторът размишлява за възможните промени, които в бъдеще може да претърпи международната валутна система. Днес американският долар е основната световна резервна валута, използвана в международната търговия за купуване и продаване на енергийни източници, ресурси и други стоки, а освен това е и средство за спестяване, предпочитано от правителства, корпорации и международни институции. Над 60% от валутните резерви на държавите са в американски долари. В резултат на това международната валутна система дава изключителни преимущества на САЩ. Какви всъщност са те?

Първо, тъй като доларите се използват при разплащанията на международния енергиен пазар, то валутната система, базирана на американските долари, гарантира на САЩ лесен достъп на международните пазари до ресурси като петрол. За разлика от държави като Аржентина в САЩ доларите никога няма да свършат.

Второ, на всички държави са им необходими долари, за да могат да участват в международната търговия, а освен това американската валута трябва за експорта на стоки и услуги в САЩ. Печатането на долари не излиза скъпо на САЩ. Америка получава "безплатен обяд" заедно с вносните стоки.

И трето, тази валутна система създава стабилен пазар за американския дълг. Световното търсене на долари позволява на американското правителство, както и на американските компании и граждани да вземат заеми при по-ниски лихви и това им дава



предимство, което се оценява на повече от 100 млрд. долара годишно



Няма международен закон, който изрично да постановява, че доларът трябва да бъде използван като световна резервна валута. Той се превръща в такава, защото САЩ са най-голямата икономика в света и през по-голямата част от ХХ век са световен лидер в търговията и военна суперсила. Всъщност много държави, сред които Китай, Бразилия и Русия, изразяват недоволство от статуквото и не са съгласни с предимствата, които Америка получава от международната валутна система. Китай дори предложи създаването на напълно независима международна резервна валута, която да не е контролирана от нито една държава и като глобална резервна валута да замени долара.

В последните 500 години са се променяли държавите, чиято валута е използвана като основната световна резервна валута. Преди САЩ това са били Великобритания, Франция, Испания, Холандия и Португалия. Дори и в последните 100 години финансовата система не успява напълно да се стабилизира. Както пише Рикардс, "международната валутна система се е сривала три пъти в последния век - през 1914 г., 1939 г. и 1971 г.".

И така, какво следва? Според Рикардс



бъдещето е доста апокалиптично



Той смята, че настоящата валутна политика на Федералния резерв е неконвенционална. Тя включва покупката на ценни книжа на стойност трилиони долари в рамките на програмата за т.нар. количествени улеснения (отпечатване на големи количества нови американски долари). По този начин Федералният резерв оказва подкрепа на паразитния финансов сектор, който в резултат на финансовата криза от 2008 г. трябваше частично да бъде национализиран и частично да бъде ликвидиран.

"Паразитното поведение на банкерите е напълно характерно за общество, което е близо до крах", казва Рикардс. Според него накрая това ще срине долара: "Федералният резерв не разбира, че печатането на пари може да бъде обратим процес. В определен момент доверието във валутата може да бъде изгубено и няма да има начин да се върне обратно; а на нейно място трябва да бъде създадена съвсем нова система".

Ситуацията в момента е почти толкова лоша, колкото я описва Рикардс. Бившият шеф на Федералния резерв Пол Волкър казал на Рикардс, че доверието в американския долар е изключително важно и заради това той си остава водещата резервна валута в света. Това е неоспоримо. Рикардс смята, че това доверие опасно намалява заради печатането на пари от Федералния резерв. Доверието в долара обаче не се крепи само на общото количество на банкнотите, които са пуснати в обращение, а и на много други фактори.

Печатането на пари от Федералния резерв е реакция към силната дефлация и голямата безработица, които са резултат от финансовата криза от 2008 г. Целта на т.нар. програма за количествени улеснения не е да се подкрепи финансовият сектор - това до голяма степен е страничен ефект. Целта е да се насърчат инвестициите в производствения сектор, вместо да се разчита на пари в брой или на ценни книжа. Някои държави, сред които важни търговски партньори на Америка като Китай, заявиха, че са притеснени от т.нар. количествени улеснения - политика, която стабилизира долара и американската икономика, избягвайки от капана на дълговата дефлация (тя е опасна, тъй като затруднява изплащането на дълговете и води до фалити) и намалявайки безработицата.

Да, съществуват рискове - като образуването на балон на фондовата борса или пък шефовете на провалилите се банки да продължават да получават възнаграждения за неуспехите си. Но ако Федералният резерв не успее да стабилизира долара и не спре свободното падане на икономиката, то рисковете са много по-големи.

Тези рискове са илюстрирани от



проблемите, пред които е изправена еврозоната



Европейската система много се различава от американската, тъй като всяка държава се е отказала от валутния си суверенитет и е делегирала права на една обща централна банка. Страните не контролират собствената си валута и това създава опасност да останат без пари; да се окажат принудени да орежат бюджетите си, за да избегнат фалита. Такива мерки (които са подобни на златните стандарти, които Рикардс хвали) са привлекателни за тези, които са притеснени за прекалено големите държавни харчове, и затова се налага въвеждането на много строга бюджетна дисциплина. Това от своя страна създава други проблеми.

Европейската централна банка за разлика от Федералния резерв използва съвсем друг подход: тя наложи строги бюджетни ограничения, вместо да приложи програма за т.нар. количествени улеснения. Рикардс хвали европейския модел, като казва, че "(еврото) е устойчиво заради няколко благоприятни фактора като ниска инфлация, стабилна валута и положителни лихвени проценти. Новият Берлински консенсус може да повтори германското "икономическо чудо" - възстановяването на страната след Втората световна война. Засега обаче еврозоната е затънала в проблеми, сред които са доста по-ниският ръст на икономиката и по-голямата безработица, отколкото в САЩ. (Нивото на безработицата надхвърли 25% в държави като Испания и Гърция.) Тези проблеми се задълбочават и на практика цялата еврозона е заплашена от дефлация.



Европа преследва силна валута за сметка на слаба икономика



Има и още една причина, поради която доларът засега не може да бъде заменен - статутът на САЩ на суперсила. На икономическо ниво САЩ безапелационно са на първо място; икономиката им е над два пъти по-голяма от тази на най-близкия им конкурент. САЩ остават и единствената военна суперсила в света, като имат военноморски сили, контролиращи световните търговски маршрути, и поддържат военни бази в 130 държави. Икономическият и военният възход на други държави, особено на Китай, в дългосрочен план може да доведе до постепенно западане на долара като глобална резервна валута. Това обаче няма да стане, докато САЩ са глобална военна и икономическа суперсила. Старите навици трудно умират, а светът, включително и Китай, все още сериозно инвестира в долари. Китай притежава американски ценни книжа на стойност около 1 трилион долара и държи поне 2 трилиона долара налични.

Рикардс смята, че държави като Китай ще бъдат щастливи да изгубят доларите си, ако това означава край на господството на американския долар като водеща резервна валута. Според него



"финансовата война е войната на бъдещето"



и "войните на бъдещето ще се водят на по-широк фронт, като се включат акции, облигации, валути, стоки и деривати". Той смята, че съществува опасност китайски и руски хедж фондове едновременно да се отърват от доларите и от американските ценни книжа, за да предизвикат финансова криза в САЩ.

Да, доларът постепенно ще губи статута си на водеща световна резервна валута. Всяко господство има край. Ще е преувеличено обаче да се твърди, че крахът наближава, както и че той ще бъде в резултат на политиката, водена от Федералния резерв. Докато се бори с безработицата и дефлацията, Федералният резерв дава на САЩ повече възможности да се възползва от предимствата на долара като световна резервна валута, а сред тях са евтиният внос, лесният достъп до природни ресурси и енергийни източници. САЩ трябва да се подготвят за потенциалния край на американската хегемония, като изградят национална инфраструктура, инвестират в наука, технология и образование. Опитите да се въведе строга фискална дисциплина, като се върне златният стандарт, както настоява Рикардс, ще направи обратното и ще сложи край на американската хегемония много по-скоро.