Прокуратурата започна изненадваща проверка на службите как използват и съхраняват специални разузнавателни средства (СРС). Държавното обвинение влезе в ДАНС, агенцията за подслушване ДАТО и военното разузнаване. Осем военни магистрати са проверявали как са били използвани СРС-тата там. "Щом прокуратурата се е намесила по този драстичен начин, очевидно има разследване или най-малкото проверка", коментираха пред "Сега" запознати с дейността и на прокуратурата, и на службите. От обвинението увериха, че проверки вече са били извършени в ДАНС и агенцията за подслушване ДАТО и проблеми не били открити.

Досега прокурори не са влизали във военното разузнаване. По времето на управлението на ГЕРБ беше направена финансова проверка. Тогава военният министър Аню Ангелов заяви, че са открити нарушения, които не са свързани с подслушването. Санкции обаче нямаше. От Министерството на отбраната потвърдиха за проверката, но военният министър Ангел Найденов отказа коментар.

Според Закона за отбраната военното разузнаване събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация в интерес на националната сигурност и отбраната на страната. Способите за събиране на информацията не са конкретизирани, но в свои изказвания шефът на службата Веселин Иванов е заявявал, че СРС-та се използват само при крайна необходимост. Службата е проверявана от специалната подкомисия в предишния парламент. Инспекцията обаче е била планирана, т.е. очаквана във военното разузнаване. Тогава е проверено основно как се води документацията за СРС-тата. По закон "Военна информация" и "Военна полиция" към министъра на отбраната са сред службите, които имат право да искат СРС-та и да използват данните, събрани с тях. И двете военни спецслужби обаче нямат публични доклади дори за броя на исканията си и колко от СРС-тата са им влезли в употреба. По правило те трябва да работят само извън страната, което години наред поставя под въпрос използването на СРС-та от тях в България.

Влизането на прокуратурата в службата повдигна много въпроси, които вчера не намериха отговор. Един от тях е дали не се готвят рокади във военното разузнаване. Сегашното ръководство беше назначено по времето на ГЕРБ и може да се очаква, че министър Найденов ще иска да работи със свой екип. След идването си в министерството Ангел Найденов смени ръководителите на всички ключови структури. В края на миналата година той обяви, че сегашното ръководство на военното разузнаване "не е вечно". Все пак даде да се разбере, че засега няма намерение да сменя шефа на службата.

Реално прокуратурата може по всяко време да извършва проверки, но досега не го е правила. Според Закона за специалните разузнавателни средства рутинните проверки се извършват от новосъздаденото Национално бюро за контрол. Именно на него е вменена отговорността за наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на СРС-та. Другата структура, която прави подобни проверки, е парламентарната спецкомисия за контрол на службите. Буди недоумение и обяснението за проверката на агенцията за подслушване, тъй като тя наскоро започна да функционира.

Обикновено след всеки СРС скандал се лансират куп идеи за промени в законите, които да пресекат възможността за злоупотребите с подслушване, но всичко остава на фаза "пожелания". Така се случи и след мегаскандала от миналото лято с автомобилите за подслушване, заради който е подсъдим бившият вътрешен министър Цветан Цветанов. Неведнъж България е осъждана и в Страсбург за безконтролното и безразборно подслушване.

Най-масовата проверка на СРС-та беше по времето на главния прокурор Никола Филчев. Тогава бяха изнесени данни, че от близо 11 000 СРС-та годишно едва 10% влизат в съда като доказателства, а само въз основа на 2% се постановяват осъдителни присъди.