1. В пясъците на класическата филология



Моята специалност - класическа филология, се занимава с античността. За да можем да четем античната литература, най-напред е необходимо да разполагаме със самите текстове. Те са запазени в стари ръкописи, понякога на десет века. За да ги разчетем, трябва да знаем езика, на който са написани, и да владеем науките за ръкописите - палеография, папирология и кодикология. Понякога имаме много ръкописи на един текст. Друг път разполагаме само с един ръкопис - такъв е случаят с комедиите на Менандър, открити върху папируси, съхранени в пясъка на пустинята или използвани за опаковка на мумии. Текстът на трактата на Цицерон "За държавата" също е запазен случайно, върху палимпсест - пергамент, на който първо е преписано съчинението на Цицерон, впоследствие текстът е изстърган, за да може основата да се използва повторно за друг текст. Днес е възможно да възстановим първоначалния текст в подобни случаи.

За разбирането на античните текстове е нужно да познаваме античната история и култура, а с това са свързани не само науките история и история на културата, а и археология и етнология, география и топография, както и ред "помощни" дисциплини. Епиграфиката се занимава с писмените паметници върху камък, нумизматиката - с монетите, прозопографията - със сведенията за отделни личности. Необходими са познания за правото, изкуството, театъра, музиката и т. н. Разбира се, изучаването на античните езици и литератури не е възможно без общи познания по езикознание и история и теория на литературата, без знания за античната метрика и реторика.

С други думи, класическият филолог трябва да познава голям набор от дисциплини. Не са малко нашите съвременници, които поставят под въпрос ползата от полагането на такива усилия. В резултат по цял свят намаляват класическите гимназии с изучаване на античните езици и литератури, които преди сто години са били преобладаващи.



2. За Индиана Джоунс и ползата от класическото образование



В "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" героят попада в пещера, чийто под е покрит с плочи с букви. За да премине, Индиана прескача от плоча на плоча, изписвайки латинската форма на името на Бога "Iehovah", но допуска малка грешка, която едва не му струва живота - започва с "J", а по времето на създаването на надписа този звук се е означавал с буквата "I". Разбира се, бащата на Индиана Джоунс, игран от Шон Конъри, забелязва веднага грешката.

Този забавен епизод е синтезирана илюстрация на ползата от познаването на класическите езици: то не само може да спаси живота ни в напрегнати ситуации, но и да ни научи на езикови феномени, характерни и за собствените ни език и писменост. И в български език "й" се използва за означаване на полугласен звук (апроксимант). Разбира се, в българския ситуацията е по-сложна, защото ние разполагаме с 4 знака за означаване на подобни феномени. Затова езиковата култура е важна за българите, голяма част от които при писане заместват "здравейте" с абсурдния и алогичен израз "здравей те" (търсенето на този неправилен израз в "Гугъл" дава около 50 000 резултата).

Старогръцкият и латинският език са индоевропейски. Запознаването с индоевропейските езици само по себе си е полезно, но в случая с класическите езици ползата е още по-голяма. След разпадането на Римската империя местните версии на латинския език еволюират в съвременните романски езици. Затова е очевидна ползата от изучаването на латински за разбирането на френски, италиански, испански, португалски и румънски. Тази полза е налице обаче и при останалите съвременни индоевропейски езици, защото при английския например 60% от лексиката произхожда от латинския - директно или през френския.



3. Да ближеш захар през стъкло



Класическите езици влияят на съвременните не само генеалогично. Не по-малко силно е тяхното културно влияние. Не само че терминологията на всички науки без класически знания е просто набор от непонятни думи, това културно влияние се вижда още по-ярко в духовните идеи, преминали от древногръцката и римската култура, философия и право в съвременната култура.

Знанието на класическите езици позволява да четем античните автори в оригинал. Преводите и преразказите са като да ближеш захар през стъкло. Те често звучат като преразказа на Уди Алън на "Лебедово езеро": "Злият магьосник пристига непоканен, но обещава да не яде много".

Очевидна е пряката полза от владеенето на класическите езици за специалности като теология, философия, културология, политология, право и, разбира се, история, археология, езикознание, класическа филология и изобщо всички филологии.

Класическите езици са полезни обаче и при специалности, с които връзката не е толкова очевидна, като музикология, медицина, природни науки и математика - всички класици на тези науки като Нютон, Гаус и Ойлер са писали на латински. Традицията дисертациите да се пишат на латински език, за да бъдат общоразбираеми за изследователите по цял свят, се запазва толкова дълго, че латиноезични дисертации - дори в инженерните науки, се пишат допреди 80 години.

Може да се възрази, че не е нужно да полагаме толкова усилия, за да научим латински до степен да прочетем трите тома на "Principia mathematica" на Нютон в оригинал, защото основните постижения на природните науки са достъпни на всички съвременни езици. Това, разбира се, не е така. Не можем да оспорим или приемем резултатите на предшествениците си, четейки обобщения и преразкази. Трябва да проследим процеса на достигането до тези резултати и на извеждането им. Айнщайн започва популярното изложение на своята теория на относителността с един опит, извършен поколения по-рано от Галилей.

За да обобщя, класическото образование е най-добрата основа за обучението в най-широк смисъл, обучението в liberal arts, а и самата концепция за artes liberales произлиза от класическата традиция. Гръцкият термин за същото - "енциклопедично" образование, ни показва, че това образование дава широкия хоризонт, от който тясно специализирното образование ни лишава. Тясно специализираното образование е привидно прагматично, но именно то е откъснато от практиката, защото завършилите го нямат широтата на мисълта, за да създадат интердисциплинарни области като биохимията или физикохимията, които дават най-приложимите в практиката резултати.



4. Хуманисти



Младият човек, отраснал с основните идеи на западната култура и прекарал години в занимания с текстовете на авторите, които първи ги повдигат, притежава нещо повече от полезни знания и високи умения. Той е развил общата способност да се ориентира в живота, защото е получил част от мъдростта на миналото. Той вижда големите въпроси не като набор от проблеми с неясен произход, а като резултат от хилядолетно развитие, което познава. За разлика от колегите си в университета и в работата си, той е подготвен не за някакъв тип ситуации, а за всяка ситуация, защото не само се е учил, а се е и оформял като човек.

Хуманитарното образование е хуманното образование - в двата смисъла: на най-подходящо за човека, за homo sapiens, и на хуманно в морален смисъл. Няма образователна институция, която да дава образование, свързано в по-голяма степен с европейските ни корени, от една класическа гимназия.

Дълъг е списъкът на успелите в науката, изкуството, медиите, бизнеса и политиката възпитаници на класическата филология и на хуманитарните гимназии. Според една класация на стоте най-влиятелни личности в човешката история сред първите десет влизат Гутенберг, Нютон, Мартин Лутер, Дарвин, Шекспир, Колумб, Маркс, Айнщайн, Коперник и Галилей. Сред тях има откривател, теолог, поет, пътешественик, философ и петима изследователи, има хора с различно вероизповедание и произход. Това, което ги обединява, е класическото им образование.

Това е образованието, формирало историци като Теодор Момзен и Едуард Гибън, филолози като Сосюр и Гадамер, философи като Киркегор, Маркс и Хайдегер (Джордж Бъркли и Фридрих Ницше дори са били професори по класическа филология), писатели като Оскар Уайлд, П. Г. Удхауз, К. Честъртън, К. С. Люис, Дж. Р. Р. Толкин, Дж. К. Роулинг. Като студент четях книгите по антична история и култура на проф. Елизабет Шарлот Хенрих и бях удивен да науча, че това е същата Лизелоте Велскопф-Хенрих, написала поредицата "Синовете на Великата мечка", която бях чел като дете.

Бащата на Тед Търнър "пребледнял и бил почти ужасен", когато синът му избрал да следва класическа филология, но сигурно се е успокоил, когато Търнър достигнал с локалната си телевизия цялата страна, като първи я излъчил по сателит, и впоследствие създал CNN. Класическо образование имат изпълнители като Крис Мартин от "Колдплей" и Дайдо (името, което носи от дете, е това на Дидона - митичната царица на Картаген).

Многобройни са политиците и обществениците с класическо образование - бащите основатели на САЩ Линкълн и Лорънс Арабски, в по-ново време Чърчил (негова е фразата "Аз бих накарал всички да учат английски, а после бих дал на най-умните да учат латински като чест и гръцки за удоволствие").



5. Готова ли е Гърция за ЕС?



И така, гръцки и латински е произходът на термините, които използваме, антични са идеите, върху които се гради нашата култура. Цялата европейска философия според Уайтхед представлява само бележки под линия към философията на Платон. Без гръцките митове европейската литература е немислима, а гръцката трагедия и нейната теория оставят завинаги следи върху литературните фабули и литературната теория на Европа. В продължение на повече от две хилядолетия реториката използва разделението, похватите и фигурите на Демостен и Изократ, преосмислени от реториката на елинизма и великия Цицерон. Науките за обществото, културата и политиката, дори архитектурата и скулптурата се развиват на основата на античните образци. Но Древна Гърция влияе на европейската култура не само с постиженията си, а и с историята си, защото без победата над Персия Европа нямаше да е същата.

След това идва Рим. Въпреки прецедента с огромната държава на Александър римската империя първа дава на Европа единна цивилизация и език, а за един немалък период - и единна валута. Много от мечтите на днешните обединители на Европа са опит за възстановяване на едно вече съществувало единство. Това единство на език, култура и право оставя отпечатъка си през цялото Средновековие до ново време.

При приемането на Гърция за член на ЕС мнозина са възразявали, че страната не е готова, особено в икономическо отношение. Жискар д'Естен се застъпил в полза на приемането на Гърция с аргумента, че става дума за родината на Платон. Преамбюлът към проекта за конституция на Европейския съюз започва с мото за това "какво е демокрацията", което е заето от прочутата реч, вложена в устата на Перикъл от Тукидид в неговата "История на Пелопонеската война".

Никой не може да разбере днешния свят без познаване на западната цивилизация, а най-добрият начин да я разберем е да опознаем корените й. "Да не знаеш какво се е случило преди раждането ти, означава винаги да останеш дете. Защото какво е животът на човека, ако не е свързан с живота на предишните поколения чрез историческата памет?" Тези думи на Цицерон в произведението му "Оратор" са напълно актуални. Вместо да стават все по-излишни, познанията в областта на древните езици и култури стават все по-нужни. Значителна част от идеите на античните мислители за човека, обществото и природата са не само интересни и провокиращи, но и актуални и днес.