:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,510,095
Активни 94
Страници 14,438
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

България не е само шопска салата, ракия и фолклор

С черногледство не може да се постигне нищо, смята създателят на проекта Like.Bulgaria Николай Тонков
снимка: Виктор Чучков-син
Николай Тонков
Николай Тонков е роден през 1969 г. в София. През 1997 г. създава студиото за графичен дизайн Formschlag, базирано в София и Берлин. През 2013 г. пуска в интернет алтернативния национален бранд Like.Bulgaria, който цели да представи страната ни във възможно най-добра светлина - пред свои и чужденци. Идеите му могат да се видят на http://www.like-bulgaria.com и facebook.com/like.bulgaria.now, а все по-често и извън интернет - визиите от проекта бяха показани на изложби в София (Sofia Design Week), Велико Търново (Международно изложение "Културен туризъм"), Благоевград, Пловдив и др.





- Как се роди идеята за графичен образ на България? Обикновено посочваш като "вдъхновение" онова ужасно туристическо лого, което се появи през февруари 2013 г. след скъпа обществена поръчка. И после?

- Проектът наистина започна оттам. В социалните мрежи се изля страшно много негативизъм срещу логото, а нямаше по-добри алтернативи, които да се предложат на хората. Една сутрин просто ей така, на шега, реших да постна моето предложение по темата, пък да видим какво ще стане. Започнах само с логото - кръгчето със специфично изписване Bulgaria, нямаше го още дори допълнението like. Ефектът беше лавинообразен, логото се разпространи неочаквано бързо. Доразвих го с още няколко визии, които също се харесаха и масово се споделяха. Тогава стана ясно, че в идеята има хляб. И понеже имахме толкова много лайкове на постовете си, съвсем спонтанно, от like на like, се роди цялото име - Like.Bulgaria. Впоследствие си направихме собствена "Фейсбук" страница. Сега в нея имаме над 30 000 почитатели, като много от тях са българи, живеещи извън границите ни. Получаваме положителни отзиви от български общности в Нова Зеландия, в Канада; от много млади българчета, които учат някъде в чужбина. И в никакъв случай феновете ни не са само сънародници, има и много чужденци - от Германия, Дания, от други страни.

- Понеже надписите са изцяло на английски, очевидно кампанията е насочена главно към чужденците.

- Да, тя е насочена към тях. Този език е единственият начин да се рекламираме навън като дестинация. Ако е на български, просто няма да проработи - всички сме наясно с това.

- Всеки път казваш "ние", като говориш за проекта. Кои участват в него?

- Е, основните идеи идват от мен, но сме екип от няколко души, всеки от които се грижи за различен вид дейности, свързани с развитието на проекта. А и работата се увеличава и става все по-невъзможно да се свърши от един човек. Работим с няколко добри български фотографи - Симон Варсано, Артин Шахбазян. Доста снимки ни се дават безвъзмездно от наши фенове, които са полупрофесионални или хоби фотографи. Има и такива, които сме си купили специално от имидж банки. Всичко е закупено с наши средства.

- Как финансирате проекта?

- В момента подготвяме онлайн магазин, в който ще предлагаме рекламни материали на Like.Bulgaria - тениски, значки, шапки, стикери и всичко възможно. Досега сме продавали няколко пъти на щанд, когато сме имали изложба или друго събитие - последно на наградите на "БГ радио" в Благоевград, с които бяхме партньори.

- И все пак каква е твоята полза от това, да бъдеш рекламен посланик на България?

- Засега не търся полза. Може би най-вярната формулировка би била, че този сайт е една инвестиция във времето. Тя е дългосрочна и може би някой ден ще се изплати. Вярно, ангажимент е почти всеки ден да измисляш и да публикуваш нещо ново. Но нали знаеш, че нищо не пада от небето - за всичко трябва да се полагат усилия. Най-важното, което целим, е, когато чужденец види борд с гледка от България, да си каже - да, ето това е мястото, което бих желал да посетя!

А и за мен вече работата по Like.Bulgaria е толкова интересна, че си създадох навик сутрин да отделям време за това. Търсейки например в "Уикипедия" личности или забележителности от страната ни, съм попадал на факти, които никога дори не съм чувал.

- Започна ли самият ти да харесваш повече България, докато работиш над проекта?

- Да! Точно това ти казвах - че започна всичко страшно много да ме интересува, да ме поглъща. Заминал съм за Германия преди почти 25 години и не съм имал кой знае каква възможност да обикалям България, да я опозная. Вярно, много от нещата съм учил в училище, но в сегашната възраст ми е интересно да ги видя от друга гледна точка. Покрай проекта преоткривам чудни кътчета, както и герои от историята - като Кольо Фичето, например. Този човек е бил абсолютен гигант за времето си.

- Как изглежда България в очите на чужденците, сред които живееш вече над 20 години?

- Мога да кажа как изглежда в очите най-вече на немците. Сред хората от бившата ГДР страната ни е добре позната, мнозина имат хубави спомени от нея. Относно бившия западен германец - има още доста работа, за да им се представим като атрактивна дестинация. Западногерманците цял живот са имали възможност да пътуват навсякъде, където си искат, може би България никога не е била за тях една от важните посоки. И затова е много важно чрез рекламата, с която се представяме навън, да предизвикаме интереса им по нов, красив и най-вече адекватен за XXI век начин - както всъщност и ние се опитваме с нашите послания. Искаме да покажем, че България не е само шопска салата, ракия и фолклорна музика. Поне да ги заинтригуваме някак - а пък който иска, да дойде и да види сам.

- Хуморът е сред силните страни на Like.Bulgaria. Свикнали сме историята и постиженията ни да се представят като нещо прекалено сериозно, дори патетично...

- Винаги търсим да има нотка виц. Мъчим се да намерим нови начини, а не да вървим по стандартни, утъпкани пътища, по които много хора и фирми вече са минали. Хуморът е нещо, което може да те накара да се позамислиш и да гледаш по-оптимистично на нещата около себе си.

- Предполагам, много хора в България биха опонирали, че е лесно да се гледа оптимистично от 2000 км.

- Що се отнася до мен, моята работа и местожителство е и тук, и там; не съм от типа емигранти, които заминават и не се обръщат назад. Постоянно пътувам между София и Берлин и връзката ми с България е доста "топла".

Много хора си мислят - което е жалко, - че като са в чужбина, всичко ще е розово и чудесно, което просто не е така. Очевидно е, че западният свят има своите предимства - всичко е много по-ясно, по-уредено; но в крайна сметка качеството на живота ни зависи от това как ние сами ще си подредим работите. Ако не си просперирал тук, спокойно можеш да не просперираш и там. Всичко е толкова относително; особено пък в днешно време, когато светът е глобален, а разстоянията - лесно преодолими. Зависи само от нас как ще си подредим пъзела, за да ни е хубав животът. С черногледство не може да се постигне нищо. Според мен хората у нас имат нужда от повече позитивизъм и вяра в това, което правят.

- Търсили ли са контакт с вас заинтересованите от подобна кампания на държавно ниво - например Министерството на икономиката, в чийто ресор попада туризмът?

- Конкретно от министерството никой не е проявил интерес. Но постепенно изграждаме мрежа от контакти. Преди месец гостувахме във Велико Търново на Международното изложение "Културен туризъм", където бяхме наградени и се запознахме с немалко представители на общините, включително от София. Всички те желаеха да работят с нас. Което е доказателство, че започваме нова фаза, малко или много на национално ниво. Лично кметът на Велико Търново откри нашата изложба, сред гостите имаше посланици на различни държави... А дали някой ще ни звънне от министерството, това нито мога да ви го кажа, нито да предвидя. Начинът, по който проектът се развива, към момента е за нас абсолютно задоволителен. Не съм сигурен, че ще е по-добре държавата да го купи като бранд... и да го съсипе.
4
3141
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
23 Май 2014 22:19
С черногледство не може да се постигне нищо. Според мен хората у нас имат нужда от повече позитивизъм и вяра в това, което правят.

По принцип може и да е така, но всичко е в дозировката. За българина позитивизма е с фатални последствия.
Българина е патологично позитивно безразсъден:
Например:
Що да си слагам колан в колата? Нищо лошо няма да се случи.
Или. Дай да правим демокрация. Няма какво да се обърка.
Затова за Българина само негативизъм и оглеждане за опасности.
23 Май 2014 23:21
nikolay_rs
23 Май 2014 22:19

Aбсолютно. Особено опасен за Ганьо е един специфичен тип еуфоричен позитивизъм, състояние, от което обикновено го изкарват ледени (или направо л.....ни душове).
24 Май 2014 18:19
И ‌какво общо има неслагането на колана с позитивизма? Това е по-скоро чист пордотлък, както казваше баба ми.
Българинът е негативист, "Я не сакам да мене да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле" е класически израз на тази народопсихология на негативизма.
Неспособност да се зарадваш и да признаеш чуждия успех, търсенето на всяка цена на негативен оттенък във всичко. Българинът винаги лесно може да формулира какво не е хубаво, но трудно може да предложи как то да стане хубаво. Това е валидно за почти всички аспекти. Неслучайно протестите и през зимата на миналата година, и тези от лятото на 2013, не родиха нищо и не промениха нищо- защото нямаше ясното около това какво точно искат да се промени в България. Имаше яснота само какво не харесват.
25 Май 2014 18:12
***
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД