|
За да се илюстрира тази характерна черта на жълтите, е достатъчно да се посочи примерът с Петър Стоянов. След като няколко месеца НДСВ-началниците ту декларираха, че ще имат собствен кандидат за президент, ту се разкъндърдисваха, предизборната кампания почти свърши. Накрая в последния момент Симеон информира своите, че е решил да даде рамо на Стоянов и въпреки раздразнението на голяма част от депутатите отиде на крака на "Дондуков" 2 - да съобщи радостната вест. Всички знаят какво излезе накрая.
В случая, обаче, от значение е не толкова резултатът, колкото фактът, че жълтите подцениха един важен вот. И не отчетоха значимостта на обстоятелството да имат президент, спечелил с тяхната твърда подкрепа. (Друг въпрос е, че в случая дори Стоянов да беше спечелил, техният принос щеше да е много съмнителен, като се има пред вид кога и как го подкрепиха). Абсолютно анормално е да не си мръднеш овреме пръста, за да извлечеш дивидент от подобно политическо събитие. За какво иначе си политическа формация?
Очевидно обаче
НДСВ не си е взело поука
от този назидателен пример. Защото се е пуснало в същото русло и с местните избори.
Вотът чука на вратата, де що има партия се мобилизира, само НДСВ от месеци все отлага темата. Най-забележителното е, че отлага не номинации или конкретни решения, а подхващането на въпроса въобще. Последно се реши, че разсъжденията тепърва ще отпочнат в средата на месеца. А за партия с хала на жълтите, това е меко казано неразбираемо.
Каква е ситуацията?
НДСВ има само 4 000 членове, барабар с хилядата учредители. Няма никакви нови мераклии да влизат в редиците й. А програмата максимум, която оргсекретарят Веселин Близнаков обяви, е да се номинират 4 000 кандидат-кметове. Направо си звучи като виц, нали?
Недоволството от управлението расте, а според социологическите проучвания хората олевяват. Депутатите от една листа пък задължително се хващат за косите, когато стане въпрос за номинации, така че ще е драматично на тях да им възложат да търсят претенденти. Ендесевейци обаче нямат идея откъде да подхванат въпроса. Валентин Церовски, който преди два месеца се залови да готви някаква стратегия, вече
вдигна ръце от тази апатия и просто се отказа
да се мъчи. И с право. Нали после ще трябва той да отнесе калая за задаващия се провал?
Жълтите дори не знаят кои ще са им стратегическите партньори. Че със СДС и БСП заварка няма да стане, е кристално ясно отсега. Сигурно е също, че няма да могат да изкярят нищо и от Доган. Защото там, където има влияние, ДПС ще се яви само. А където няма, Доган и да дава рамо, и да не дава - ползата за НДСВ ще е никаква. Остават им "Оборище" и Партията на българските жени, които никак недолюбват. Но и да ги припознаят, ползата като гласове няма да е кой знае каква. Така че поне към този момент, жълтите се оказват сами. Да им се чудиш на акъла защо са така незаинтересовани при подобно плачевно положение?
Защото ако с Петър Стоянов минаха между капките и не усетиха горчивия вкус на загубата (понеже още им сладнеше от победата на парламентарния вот) на местните избори това туткане ще им излезе през носа. Ако така продължават, след есента на следваща година те ще се окажат още по-големи самотници, отколкото са в момента.
Очевидно жълтите не съумяват да разберат, че една политика не може и не бива да се провежда цялостно и успешно само от върха. Нямаш ли свои хора по места, които да те подкрепят и да споделят вижданията ти, рано или късно се сурваш стремително надолу. Учудващо е, че през лятото зам.-шефът на НДСВ Пламен Панайотов се ожали от буксуването на реформите, щото администрацията от средния ешалон ги бойкотирала. А сега си е заровил главата в пясъка и сякаш никакви избори не предстоят.
Как си представя той, че може да се променят нещата? Като разпореди на областните да изчистят всички неблагонадеждни и си спечели масово негодувание срещу жълтата метла? Нали най-нормалният начин жълтите да провеждат политиката си в регионите е като спечелят изборите? Защо тогава ходят като яли отровни гъби и нищо не правят по въпроса?
Ендесевейци биха били
политически самоубийци, ако още разчитат на носталгията по царя,
дето вече се изпари през комина. Очевидно дори и на тях им просветна, че тая песен е изпята. Затова излиза, че те просто нямат политическо мислене.
Това, което досега НДСВ направиха по въпроса с местния вот, е да раздадат въпросници на депутатите, в които ги питат какво става из регионите им и да заръчат на координаторите да се ослушват за подходящи кандидати. Сетила се Мара! Нима депутатите или координаторите могат да им кажат нещо по-различно от това, което всички виждат? А и откъде координаторите да им намерят печеливши претенденти, след като хората не искат да ходят при тях?
Най-нормалното нещо, щом не могат сами да се справят, е да потърсят професионална помощ. Ами да си вземат професионални политолози или социолози и да ги слушат какво им говорят. Или Панайотов още вярва в илюзията, която развиваше пред координаторите през август, че няма отлив от НДСВ и че хората, подкрепили ги на парламентарните избори, още стоят зад тях? Ако го вярва, жалко за него.
Теоретично има и още един вариант за туткането на НДСВ. Да се приеме, че те нарочно се правят на заспали, за да не им разбират предварително стратегиите и кандидатите и така да объркат конците на опонентите си. Но подобно твърдение можеше да хване дикиш, ако ставаше дума за нормална партия с нормален партиен живот. А нито НДСВ е типична политическа формация, нито пък води някакъв същински партиен живот, като се изключат заседанията на началниците на "Врабча" 23.
Та при тях
кадровата драма е направо отчайваща
За какво криене на кандидати може да става дума? Такива те просто не могат да намерят.
Жълтите шефове бъркат, че не вземат акъл от Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски. Защото точно в тази ситуация с познанията и опита си двамата може да са им много полезни. Не случайно те повдигнаха въпроса за местните избори още преди месеци. Друг въпрос е, че Кошлуков си го направи по неговия си начин - несинхронизирано реши да номинира Бойко Борисов за кмет на София и раздразни началниците. Но факт е, че дискусията по въпроса и избистрянето на стратегията трябваше да започне още тогава. А какво последва? Двама други жълти депутати решиха да обърнат всичко на шега и да номинират от своя страна самия Кошлуков. Което само показва колко несериозно подхождат към толкова съществен въпрос и извиква съмнението дали изобщо си дават сметка за какво иде реч.
Има и един малко по-страничен въпрос, който обаче може да изиграе лоша шега на жълтите. Засега те не дават сериозни индикации, че мислят да се явяват на изборите с Тошо Пейков и Весела Драганова. Ако направят глупостта и тях да натирят, съвсем ще го закъсат. Не толкова откъм гласове, които биха могли да получат, а от към пари, които могат да загубят. Защото решат ли да вървят на избори без двамата мандатоносители, няма да видят и стотинка от държавната субсидия. И това ще е съвсем законно, защото Пейков и Драганова няма как да отчетат пред Сметната палата, че са дали пари на една извънпарламентарна сила да си прави кампанията.
Такова е положението при жълтите. Туткане до дупка. Лошото е, че ако продължават така, може и съвсем да пропаднат в дупката на местните избори. И Кошлуков да се окаже прав, че "НДСВ е мъртво родена партия".