Дясната Европейска народна партия (ЕНП) ще спечели най-много от европейските избори у нас. ГЕРБ остава първа политическа сила с около 29-30% от гласовете и ще има 6-има евродепутати. Изненадващо за второто място спорят БСП и ДПС. БСП (19.5%) се колебае между 5 и 4 мандата в ЕП заради разсейване на гласове към АБВ и "Българската левица", съюзник на гръцката "Сириза". ДПС максимално се доближава до БСП и ще спечели 3 или 4 мандата. "България без цензура" ще има 2-ма депутати, а Реформаторският блок до последно ще се бори за 1. Ниска избирателна активност (33-34%), масиран ромски вот и множество нарушения белязаха изборния ден. Българите обаче се оказаха много активни при преференциалния вот - около 40% от гласувалите са се възползвали от тази възможност.

Според прогнозните резултати за евровота към 20 ч. вчера ЕНП ще се сдобие с общо 7 евродепутати от България (ГЕРБ+РБ) срещу 4-5 за Партията на европейските социалисти (БСП). Либералите традиционно ще приютят 3-4 от ДПС, а Николай Бареков и вторият в листата Ангел Джамбазки ще бъдат независими.

Резултатите се разминават с предизборните данни на социолозите, които даваха съвсем малка преднина на ГЕРБ пред БСП, докато маржът се оказа цели 9%. Социолозите прогнозираха и че при ниска избирателна активност ще спечели БСП, а при висока - ГЕРБ. Резултатите показаха, че БСП ерозира от две страни. Демографският разрез на вота показва, че червените губят съществено влияние сред най-младите на възраст между 18-30 години. Едновременно с това партията губи категорично традиционния селски вот, изместена от ДПС. По данни на "Алфа рисърч" 40% от вота в селата е за ДПС и само 20% - за БСП. Сходни са и данните на "Галъп", които показват, че 36% от селския вот са отишли за ДПС срещу 19.7% за БСП.

"Това е колапс за БСП", коментира социологът от "Галъп" Първан Симеонов. Според прогнозните данни на агенцията БСП рискува да остане с 4 места в ЕП срещу 6 за ГЕРБ. Всичко зависи от разпределението на единия от 17-те мандата по принципа на най-големия остатък. Голямата изненада според социолозите е, че значителна част от по принцип дисциплинираните леви избиратели този път изобщо не са отишли до урните.

Подкрепата за коалицията около Николай Бареков нараства правопропорционално на отдалечаване от столицата, сочат данните на "Алфа рисърч" и "Галъп". В София формированието около Николай Бареков печели едва 5%, докато в малките населени места процентът скача на 12. Същата тенденция се забелязва и при ДПС. Реформаторите традиционно отбелязват силно присъствие в София и големите градове.

Сбъднаха се прогнозите за неутрализиране на националистическия вот заради конкуренцията между двете основни партии - "Атака" и НФСБ. АБВ също не успя да прескочи бариерата за ЕП.

Избирателната активност се очертава доста по-ниска от тази на предишните европейски избори, когато до урните отидоха над 2.5 млн. души, или 37.5% от всички, имащи право на глас.

Партийните централи бяха много предпазливи в коментарите заради неокончателните данни. "Няма никакви сигнали, че България е дясна. При парламентарен вот сега конфигурацията в Народното събрание би била същата, само че "Атака" щеше да бъде заменена от ББЦ", коментира пред БНТ Татяна Буруджиева (БСП). Всички леви депутати отказаха да коментират въпроса дали Сергей Станишев трябва да подаде оставка като лидер на БСП заради загубата на изборите.

"Псевдопремиерът и псевдопредседателят на НС трябва незабавно да освободят местата, които откраднаха. На втори вот хората показаха, че ГЕРБ е първа политическа сила. Оставка и предсрочни избори", отсече лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Миналата година ГЕРБ и Реформаторският блок подкрепиха искането на протестиращите за извънредни парламентарни избори. Тогава БСП и ДПС призоваваха да се изчака и да се види какво ще стане на евроизборите. "Резултатите от евровота ще покажат дали има необходимост от смяна на властта", коментира тогава председателят на парламента Михаил Миков. Предварителните данни от екзитполовете показват, че има паритет между десния блок на ГЕРБ и реформаторите и левия на БСП и ДПС. По време на предизборната кампания пък лидерът на ДПС Лютви Местан обяви, че след вота ще има промени в правителството и управленската програма. Резултатите значително ще увеличат тежестта на ДПС при преговорите за промени. "Ние сме коректен коалиционен партньор. Заявихме, че ще уважим вота на българските граждани - той е суверен. Днес потвърждавам своята позиция. Ние признаваме изборния резултат. След като видя окончателните данни ще направя оценка. Тя ще бъде достатъчно коректна. Една политическа реалност е, когато имаме трима евродепутати, съвсем друга е, ако те са четирима", каза вчера Местан.

Много висок процент на хората, възползвали се от преференцията, регистрираха социолозите вчера. Според "Галъп" и "Екзакта" близо 40% от гласоподавателите са зачеркнали предпочитан кандидат в листата, което е двойно повече, отколкото на миналите европейски избори, когато само 16% гласуваха и мажоритарно. Тепърва ще стане ясно дали тази активност ще доведе до размествания в листите. Най-голяма е интригата при Реформаторския блок, където привържениците на ДСБ масово гласуваха за втория в листата - Светослав Малинов. Прагът за преференциите е 5%.

Вотът се отличи с високата мобилизация на ромските общности във всички по-големи градове, което породи съмнения за купуване на гласове. В ЦИК постъпиха стотици сигнали за подобни секции във Видин, Стара Загора, Бургас, Кюстендил, Пловдив и др. За сметка на това активността зад граница бе съвсем слаба. Партиите се обвиниха взаимно в купуване на ромски гласове.

Рекордният брой наблюдатели, регистрирани за тези избори - над 50 250 от 36 организации, също предизвика объркване в изборните секции. Много от тях бяха без одобрените от ЦИК обозначения. Телевизионни репортажи показаха как наблюдателите са "задължени" от определени партии да гласуват за тях, за да си получат заплащането, което варира от 30 до 50 лв.



---------- ПОМИРЕНИЕ----

Премиерът Пламен Орешарски обеща още след избора да покани всички евродепутати, без значение от техните политически нагласи, за да обсъдят как по-ефективно да работят за интересите на българските граждани. "Според мен, разбира се, интересът на българските граждани е по-бърз икономически растеж и по-добро благосъстояние на всички. В този контекст е много важно да имаме единни позиции и да позабравим стари практики взаимно да се клеветим", каза премиерът.



-----

БАСТИОНИТЕ НА ДПС ГЛАСУВАХА НАЙ-ДИСЦИПЛИНИРАНО

Електоратът на ДПС показа за пореден път изключителната си дисциплинираност. Това е основният извод, който се наложи по отношение на избирателната активност в цялата страна. Към 17 часа в област Кърджали гласуваха над 37%, в Смолян - 33%, в Разград - 32%, в Търговище и Шумен по 30%. Това бе добра активност на фона на общата, която към този час бе 27.4 на сто. Гласоподавателите от смесените райони вдигнаха процента на ДПС при крайното подреждане на листите.

Централната избирателна комисия и социологическите агенции съобщаваха през деня, че активността е в стойности, близки до европейския вот през 2009 г. Тогава в крайна сметка бюлетина пуснаха 37.5% и според наблюдатели е възможно сега активността в проценти да бъде подобна след крайното преброяване. Твърде е вероятно обаче реалните гласове да се окажат по-малко, тъй като общо избирателите през 2009 г. бяха 6.6 млн., а през 2014 г. са 6.3 млн. Социолозите прогнозираха, че границата от 2 млн. гласоподаватели ще бъде премината в 19 ч., но така или иначе като цяло активността бе слаба.

Както и на други вотове, се забелязаха две "ударни вълни" в рамките на деня - сутринта и в късния следобед. За някои квартали на Варна имаше сигнали, че именно в първите часове от изборния ден се извозват избиратели за организирано гласуване. Като цяло обаче активността в най-големия морски град остана ниска и се очакваше това да бъде избирателният район с най-слаб електорален интерес - около 25%. Подобно бе положението в Русе, пасивност проявиха също избирателите в областите Плевен, Ямбол и Сливен. Над средна активност бе регистрирана в Хасково, Стара Загора и Ловеч.



-----ЛЮБОПИТНО

Пасивността във Варненска област не се отнасяше за община Аврен, където поради смяна на имената на улици съществуваше опасност избирателите да бъдат затруднени. Пред урните там обаче се явиха около 50%.