Записите на човек на обществено място без негово знание могат да се използват като доказателства по съдебни дела, постанови Европейският съд по човешките права (ЕСПЧ) в Страсбург. Според ЕСПЧ използването на подобни кадри не е незаконно и не нарушава правото на личен живот на заснетите лица. Обосновката на съда е, че предназначението на записите е да служат като доказателства, а не да бъдат разпространявани публично.

Решението бе взето по делото на Хосе Луис де Ла Флор Кабрера - испански гражданин, който живее в Севиля. През 1997 г. лек автомобил блъска Кабрера, докато той кара колело. Испанецът повдига обвинение срещу шофьора на колата и застрахователната си компания, твърдейки, че страда от посттравматична невроза и е неспособен да управлява каквото и да е моторно превозно средство след инцидента. Застрахователната компания обаче наема частна детективска агенция, която заснема Кабрера, докато той кара мотоциклет. Съдът в Севиля приема доказателството за лъжливия иск на испанеца и отхвърля претенциите му. Кабрера обжалва решението с мотива, че заснемането му без негово съгласие е нарушение на правото му на личен живот и неприкосновеност по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. ЕСПЧ постановява обаче, че в случая правото на личен живот на испанеца не е нарушено, тъй като извършеното му заснемане не е систематично, а е извършено с цел да служи като доказателство пред съда за лъжливите му твърдения. Освен това заснетите кадри не са предназначени за публично разпространение, а архивирането им като доказателства по делото гарантира, че те няма да бъдат разпространени и занапред така, че да нарушат правото на Кабрера на неприкосновеност. Съдът отбелязва също, че те са събрани от частна детективска агенция, която е лицензирана спрямо испанското законодателство и това също не може да е причина за отхвърляне на доказателствата. Нещо повече - те действително доказват неправомерността на твърденията на Кабрера и заснемането им е напълно оправдано в случая. В случая става въпрос за обществения интерес, който диктува, че съдилищата трябва да имат достъп до всякакви данни, които могат да спомогнат за решаването на дадено дело.