Посред прочутия град Джайпур, на малко площадче, където туристическите автобуси разтоварват безброй търсачи на впечатления, един търговец бе подредил живописна количка със зеленчуци и плодове. Живописна всъщност не бе стоката му, защото в краища, където изкуствените торове не са популярни, земните дарове не са така едри, лъскави и въобще "представителни". Затова пък самата количка бе прясно изрисувана, предимно с образи на герои от необятното индийско кино. Живописен с бялата си чалма и огромните си мустаци бе и самият търговец, на когото би подобавала крива сабя в ръката, вместо пластмасовата пръскачка, с която квасеше марулите. Докато приятелят ми обясняваше, че точно тази водица, искряща върху подредения зеленчук, го прави опасен за нас, защото вероятно гъмжи от амеби и всякакви азиатски гадости, по една от уличките, които лъчеобразно се втичаха в площада, се зададоха няколко крави. Това бяха от онези безцелно шарещи добичета, за които се говори, че понякога прекосяват целия субконтинент, необезпокоявани нито от човека, нито от зверовете. Разказваха ми после, че отделни екземпляри са засичани в отдалечени на хиляди километри щати и селища. Друг е въпросът как са засичани, щом в много от тези щати неприкосновеността им забранявала както белязването и маркирането, така и ветеринарната помощ. Такива крави срещахме навсякъде, понякога ги чакахме да освободят пътя и в задръстването клаксони натискаха само зле ориентираните чужденци. Местните чинно очакваха животните да се изтеглят.



Приближаването на кравите предизвика раздвижване на площада,



юначният зарзаватчия се засуети, взе пръчка и очерта широк кръг около количката и подредените пред нея касетки със стока. Тази магия не помогна, когато едно от животните се отдели от другите и се насочи право към сергията. Беше стар, доста окаян екземпляр, с протрита и с рани като кел кожа, единият рог и част от опашката липсваха. Мина през наивно прокараната окръжност и започна да тършува из зарзавата. Събори каквото можа на земята, затъпка върху него, изрядко захапваше по нещо, задъвкваше и се отказваше. Беше свободно животно, разполагаше с цялото време на Азия, нямаше задължения и не бързаше за никъде. Щеше да се занимава с разрушителната си операция, докато нещо друго привлече вниманието му. Странно - останалите три от компанията въобще не обърнаха внимание на плячката. Щураха се из площадчето, отъркваха се о туристите и автобусите, очевидно преситени или просто безразлични. Хората се събираха като на представление, съседният търговец почти светкавично разпродаде бутилките с вода и безалкохолно, удари кьоравото.

Вероятно съзнавайки, че го наблюдават,



собственикът на злополучната сергия мрачно съзерцаваше погрома



Всяка намеса или дори нетърпение, всеки опит да отдалечи кравата от стоката, да я натири или подмами настрани, можеше да му донесе неприятности. Пази боже, да почне да я ругае или да кълне, да вика, да ръкомаха и да я плаши. Между зяпачите със сигурност имаше бдителни граждани, които после щяха да му поискат сметка. Най-малкото - щеше да загуби поминъка си в този град. Зад войнствения му вид очевидно се криеше яко самообладание или напротив, примирение и то щеше да му трябва дълго, защото кравата очевидно не смяташе да приключва. И ние също не дочакахме финала, тръгнахме да се борим с програмата си из знаменитите дворци, обсерватории и хареми на Джайпур.

По икиндия се върнахме при автомобила си. Кравата бе легнала пред количката, ниското слънце светеше в излъскания й рог. Отсреща, около паметничето на загиналите в Първата световна война сипаи, се бяха разположили останалите три. Преживяха или дремеха - не се разбираше. Индиецът с мустаците клечеше в сянката на новичък автобус с кутийка кока-кола в ръка. Беше се овладял, изглеждаше да е осмислил произтеклото. Сега чакаше агресорът да се изтегли, за да си прибере опустошената сергия. Оставихме ги да се гледат в очите...



През този истеричен политически сезон,



покрай избори, протести и трансгранични вихрушки, на мегдана на българския политически живот, на групи или поотделно, нахлуха точно такива нагли и самодоволни свещени крави. Да си покажат рогата, колкото са им останали, или поне пластичните операции. Ако има подредена сергия - да я бутнат, да я изтърбушат. Защото повечето от тях с това са запомнени от миналото - с каквото са бастисали, задигнали или изтъргували. Повечето са свързани със знакови провали на прехода, с потулени афери, с посрамени идеи, с разкрити, но ненаказани престъпни връзки и зависимости. Представят се за експерти и за стожери на ценности, които съвсем неотдавна са омърсили. Глаголят за принципи, които са загърбили от първия ден на кариерата си. Разясняват правила, които са потъпкали при бездарното си пребиваване във властта. Удобно облакътени пред камерите, те преживят оскъдните остатъци от безплодния си опит и се напрягат да се впишат в политическата... трапеза. Можеш да ги видиш в листи, в блокове, в съвети и в някакви граждански общества, в тайнствени формации за усвояване на чуждестранни пари, в клакьорски хорчета около яслата на властта или на някоя заможна опозиция. Обществото не приема гласното произнасяне на истината за тях, демокрацията не позволява пропъждането им за нуждите на националната хигиена. Така те могат да съсипят всяко ново, различно и неотложно дело в страната. Мислех, че струпването им напоследък е заради изборите - имаше много безотчетен фураж и любопитна публика. Но изборите минаха, а те не се разотиват.



Те са се конституирали като свещени крави.



И кога са се о-све-тили тези крави? Когато сме оставили неосветени техните дела, грехове, заговори и гафове? Когато сме махнали с ръка, защото падналият не го бият (съдят)? Или когато сладострастно сме се съгласили, че всичките са маскари? Или когато безпомощно сме си спомнили, че въшката, като се напие с кръв, веднага се качва на челото? И сме изпаднали в мъдро отчаяние, че те ще ни пресрещат навсякъде по стъгдите на днешния и на утрешния български живот, както оригиналните свещени крави в Индия пресрещат индиеца и чужденеца. Може би. Само че на тукашните млякото им е отровно...