Люба Кулезич, НТВ: Бившият шеф на ВМА ген. Стоян Тонев и бившият министър на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски приеха поканата ми да сложат диагноза на един от най-застрашените пациенти в държавата - здравеопазването ви казвам, че е този пациент. Но сега си мисля, че цялата държава е пациент, обитаван от пациенти. Има ли рецепта да се изправим на крака, така че да не се превърнем в нация от пациенти? Здравейте. Вие идвате, така да се каже, тук е нажежено, тук гори и пламти от начина, по който в момента водим диалог помежду си. (Минути по-рано в студиото се е разиграла битка, неподлежаща на преразказ - "министърката на културата в сянка" на Бареков - проф. М. Кортенска, срещу Христо Мутафчиев и Вежди Рашидов. Една от цветистите реплики: ти по тоя начин не министерство, ами една тоалетна не можеш да управляваш - за 50 ст.!)

Стоян Тонев: Когато изчаквахме и си говорихме с проф. Гайдарски, и решихме, че ние не сме поканени за интервю, а ако се сбият по-сериозно, да окажем първа помощ. (...)

ЛК: Не мислите ли, че става дума за критерии (в здравеопазването), за обективната и разумна употреба на критерии, които да се прилагат почтено?

СТ: Думата е правила.

Радослав Гайдарски: Критерии или правила. Лошото е, че в нашата страна всеки, който дойдe на власт, си измисля правила или критерии и тези критерии от година на година стават... на все по-ниско ниво отиват. Вижте и парламента. Ако ние имахме добри критерии за избор на депутати, на народно представителство... И тъй като аз съм депутат от Великото народно събрание, бил съм и след това депутат, и сега наблюдавам, и мога да ви кажа категорично: от ВНС досега критериите за избор на народни представители са все по-лоши и по-лоши. В смисъл, че този, който оглавява една партия, не иска да има умни хора около него, защото те ще му дават акъл, ще му се бъркат в работата, в политиката.

ЛК: Послушни.

СТ: Ще бъдат независими - това е много лошо.

РГ: Искат да имат групичка около него, която като вдигне червения молив - да гласуваме червено, вдига зеления молив отпред, който стои - гласуваме зелено. Ясна е работата...

ЛК: Това означава ли обаче, същото нещо - липсата на права, липсата на критерии, които вие свързвате с липсата на правила и критерии, по които се подбира нашата политическа класа, да се отразяват много тежко на една от най-ключовите области в нашия живот - здравеопазването?

СТ: Аз се изкушавам да цитирам Марк Твен, който казва, че когато има диктатура - на нас ни забраняват да говорим, а когато имаме демокрация - само си говорим. (Много съмнителен цитат - б.р.) (...)

ЛК: Въпросът за това, ген. Тонев и г-н професоре Гайдарски, защо се знае къде куцат определени системи или звена в системата, и се поддържа това куцукане? От некомпетентност, от мързел?

СТ: Малко да разширим вашия въпрос по следния начин: много обичаме да решаваме въпросите на парче. Отделихме доболничната помощ от болничната. Сега в момента, което каза и проф. Гайдарски, реши се, че Бързата помощ - тя е доболнична помощ, и то наистина е така, и я отделиха самостоятелно. Тя е една важна, но не най-важната част от Спешната помощ в страната. Т.е. това, което дори и при проф. Гайдарски, когато беше министър няколко месеца, това проработи, за съжаление пак спря, това е т.нар. "райониране" или децентрализиране на Спешната помощ.



РГ: Или това, което е модерно да се казва диверсификация.

ЛК: Диверсификация като при доставките с газ.

РГ: Горе-долу, за да стане по-ясно.

(От това по-ясно - здраве му кажи. "После".)