Има една поговорка "Не ме слушай какво говоря, гледай какво върша". Като гледаме какви неща стават у нас, сиреч какви ги вършим, май по-добре е да наблегнем на говоренето или поне е по-приятно. Да се заслушаме в народните мъдрости:

"Ти го кръщаваш, то те пърди." Що за мъдрост е това?! Очевидно, изстрадана. Но някак си е... По-добре да караме нататък.

"Не в важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле." Така. Нататък.

"Няма ненаказано добро." Я още по-нататък.

"Чрез нахалство към прогрес." Да продължаваме ли нататък? Няма как, трябва, но е нужен подход, нужна е систематика.

Какво е в началото? Словото. "Лъжи ме да те лъжа, да си минава времето". Звучи ли ви познато? Лъжа след лъжа и времето минава, докато се обърнеш и минали 20 години, 45 години, 1300 години...

Нещо не по-малко важно - отношенията жени - мъже. "Когато се роди женско, и стрехите плачат." "Жената е най-скъпата покъщнина." "Жената не казва сал което не знай." "Жената си крие злината като котка ноктите." "Което дяволът не може, вика жената да го направи."

При такива народни умотворения човек се пита как така изгарянето на вещици на клада не е измислено по нашите земи?! Може би, защото тук е измислена мъдростта "Който бие, обича".

А може би, защото все пак жените имат някои качества и народният гений не може да ги отрече - "Мъжка мръвка на женско не тежи". Това най-вероятно се казва със засукване на козиняв мустак.

Сега за труда, основна нашенска добродетел - "Балък лозе копа, юнак вино пие." "По-добре на колене пред бара, отколкото прав пред струга."

Да се чуди човек как се намира някой да работи?! Може би причината е в парите? Да видим как стоят нещата по тази тема - "Аз може да съм дребен, ама като си седна на портфейла и ставам по-висок от всички". "Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари" (Тази трябва да е над вратата на парламента!) "Ако сме братя, кесиите ни не са сестри."

Това, за братята, как да е, който е чел българските класици, знае как братя се колят с брадви за спорна джанка, но как да си обясним отношението към децата, синтезирано в умотворението "Ако ти са лоши децата, не им трябва имот, ако ли са добри - защо им е"?

Всичките тези народни умотворения са разбираеми, очевидно са рожби на всекидневието. Рожби на какво обаче са следващите народни умотворения:

"Ако вървиш след бръмбар, ще стигнеш до лайно." Може би един ден нашенец тръгнал след бръмбар (защо?!), стигнал, където стигнал и след това споделил опит (вероятно горчив) с други нашенци, които пък харесали поуката толкова много (разбираемо), че започнали да предават умотворението от уста на уста и така чак до наши дни.

"Умий си краката, че ще мине царят." Тук нещата са по-ясни - някога си минал царят през някакво село, а на един нашенец, не щеш ли, краката неумити, та царят попитал защо така и селото станало за резил, който тръгнал от уста на уста и така до днес.

"Ако би имала баба мустаци, не би прела шестаци." Най-разумната версия е, че в едно село живяла една баба, дето имала мустаци, викали й дядо, та тази мустаката баба никога в мустакатия си живот не е прела шестаци, което останалите завистливи баби и впечатлени дядовци предали на следващите поколения.

И все пак в българина има нещо, не точно оптимизъм, не точно позитивност, по-скоро обратното, но някак инак обратно, дано да е станало ясно за какво иде реч, а ето и илюстриращата поговорка - "ти ми дай на мене пържоли и червено вино, пък ме чекай да умрем от холестерол и високо кръвно!" Дори и само заради тази мъдрост си заслужава да си българин!