Американската Агенция за национална сигурност (АНС) е подслушвала телефоните на едва 248 души през 2013 г., въпреки че е събирала данни за милиони американци, пише в. "Гардиън", цитирайки доклада за прозрачността на силите за сигурност, поръчан от президента Барак Обама миналата година. Това е първият документ, който разкрива статистики за масовото следене на гражданите от властите, след като бившият сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън изнесе доказателства за шпионажа в медиите през миналия май.

АНС е изпратила 178 заявки към специалния съд, регламентиращ дейността на силите за сигурност, в рамките на 2013 г. Именно разрешенията на съда са позволили масовото подслушване на граждани, разкрито от Сноудън. АНС и президентът Обама бяха под натиска на широката общественост да разкрият мащаба на събирането на метаданни от телефонни разговори на американци. В доклада на АНС става ясно, че хиляди подобни записи могат да бъдат събрани само с едно разрешение на съда.

Статистиката е ограничена, но показва, че с едно решение от 2013 г. Агенцията е събрала данните за международните разговори на 89 128 "обекта", без да има нужда от индивидуални заповеди за всеки от тях. В термините на разузнаването "обекти" могат да бъдат както индивиди, така и групи и организации. Всеки от тях се регистрира в статистиката само по веднъж, въпреки че АНС може да събира данни от много места и инструменти, през които "обектът" общува.

АНС обаче не разкри колко пъти през миналата година е използвала събраните данни на гражданите, нито колко американци са засегнати от проследяването. Единственото, което става ясно, е, че от Федералното бюро за разследвания (ФБР) са направили 38 832 искания за информация в рамките на годината. Според доклада ФБР не е задължено да прави статистика за това колко индивиди или организации се съдържат във всяко искане за информация. През юни 2013 г. президентът Обама нареди на силите за сигурност да разсекретят и направят публична възможно най-много информация за програмите за шпионаж на американското правителство, след като в. "Гардиън" и в. "Вашингтон пост" публикуваха документи, изнесени от Едуард Сноудън, които показваха мащаба на безпрецедентното събиране на информация за граждани.