Българската народна банка (БНБ) поиска в Наказателния кодекс (НК) да се въведат тежки наказания за всеки, който разпространява заблуждаваща или невярна информация за банки или такава, която може да доведе до всяване на паника сред населението. БНБ предлага санкцията да е от две до пет години затвор, а при причиняване на значителни вреди или получаване на значителни неправомерни доходи - от пет до 10 години и глоба от 5 хил. до 10 хил. лв. Текстът беше светкавично внесен в деловодството на парламента от Йордан Цонев.

Идеята предизвика доста критики в юридическите среди, тъй като самата БНБ има правомощие да глобява за създаване на паника сред вложителите, но не го упражни. Според Закона за кредитните институции глобата за физически лица е от 2000 до 5000 лв., а за юридически - от 10 000 до 30 000 лв. Ако информацията се разпространява чрез медии, санкциите са още по-високи.

По-голямото притеснение са обтекаемите формулировки, които позволяват най-различни тълкувания кога и каква информация води до всяване на паника. Според адвокат Михаил Екимджиев има известна логика да се иска такъв текст, но той може да се превърне в "драконовска мярка и цензура срещу всеки опит да бъдат критикувани банките". Правозащитникът смята, че ако такъв текст все пак бъде приет, трябва да се търси деликатният баланс между правото на информация и сигурността на банките. "Важното е да се отсее това, което реално може да доведе до негативни последици, без да се ограничава свободата на словото", каза Явор Нотев, адвокат и депутат от "Атака". Съдии коментираха, че би било добре първо БНБ да използва наличните възможности, а след това да предлага нови наказания.

Изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев разпространи декларация, в която призова управителя на БНБ Иван Искров да разследва кой и кога е теглил пари от атакуваните банки, да провери кой е правил плащанията и да предостави информацията на прокуратурата. "Къде е Комисията за финансов надзор, къде е СЕМ, който не осъществи специализиран мониторинг за изказванията на политиците? Трябва да бъде сложен край на тази анонимност и да се знае кой е дал нареждането за тегленето на парите и да се търси отговорност", заяви той пред БНР.

Срещу двама политици вече има подадени сигнали в прокуратурата. Бившият военен министър Николай Цонев сезира прокуратурата заради изказванията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Подобен има и срещу Антон Кутев от БСП от сдружение "Природа за хората".

От прокуратурата не отговориха дали работят по сигналите, но съобщиха, че са повдигнати обвинения срещу Кирил Джабаров и Роберт Димитров от фирмата "Глобал Маркетс", които според разследващите са разпратили към стотици фирми и граждани "бюлетин" с твърдения, че освен поставената под надзор Корпоративна търговска банка и атакуваната вече Първа инвестиционна проблеми имат още няколко банки. Двамата обаче са обвинени по текст от НК, по който обикновено биват подвеждани тези, които правят фалшиви обаждания на тел. 112. За това престъпление наказанието е до 2 г. затвор. Джабаров и Димитров са освободени срещу 3 хил. лв. гаранция, на свобода са и останалите шестима, които ДАНС арестува през уикенда заради банковата атака.

"Държавата още от самото начало трябваше да пресече коментарите. Неумишлено проспа този момент заради незнание и лошо управление", коментира пред Нова телевизия експертът по национална сигурност Николай Радулов. Той заяви още, че службите имат специални структури, които се занимават с банкова сигурност, и е трябвало да имат предварителна информация.

ДАНС е изпратила писмо до изпълнителните директори на банки, в което настоява на банковите служители да бъде забранено да коментират ситуацията с клиентите, съобщи "Капитал".



КОИ СА "ГЛОБАЛ МАРКЕТС"

"Глобал Маркетс" ООД получава лиценз за инвестиционен посредник през 2008 г. Неин създател е чехът Павел Кочалка. "Глобал Маркетс" ООД предлага търговия с акции и облигации на американските пазари, инвестиционни консултации, инвестиционни анализи и други, пише на сайта на компанията. Тя бързо се прочува с агресивен "телемаркетинг" - служителите досадно настойчиво увещавали потенциалните инвеститори да вложат 50 000 долара в атрактивни акции срещу високи печалби. Всъщност към днешна дата компанията не бива да се нарича инвестиционен посредник, тъй като е без лиценз. Тя сама е поискала да върне лиценза си в КФН в края на март. Въпреки това е продължила да работи у нас - вероятно по силата на т. нар. единен паспорт - ако има лиценз за друга държава от ЕС, пак може да предлага услугите си в България. На 29 май КФН изрично нареди на "Глобал Маркетс" да не сключва нови договори, защото има значителен риск за клиентите. Оказа се, че само през 2010-2012 г. българският регулатор е съставил общо 118 акта на посредника, който има и нарушения в Полша и Словакия.