Един циничен оксиморон шества в българското здравеопазване от години и никой не се наема да спре употребата му. Става дума за "лимитите в болниците" - фразеология, достойна за спортната министърка. На прост език това ще рече, че лечебните заведения имат ограничения. Тоест парите им не стигат за всички болни. И това правителство, и предишното са на мнение, че пациентите не трябва да се глезят много-много. Не може всеки, който се разболее, независимо че си плаща редовно осигуровките, да разчита, че лекарите ще седят и само него ще чакат, за да го лекуват. Точно обратното - болниците имат точно заковани бюджети и няма да получат и лев за изхарчените отгоре пари. Техен си проблем, каза правителството на Орешарски в края на април и с постановление им върза ръцете. Ама тълпели се болни - много важно! Ще чакат. Или пък да ходят и да се лекуват за собствена сметка.



Ако нямат пари, съжаляваме - който оцелее



Ето това е, грубо казано, ситуацията в момента. За нея няма как да не се говори грубо, след като тези, които държат парите на гражданите, си позволяват брутално да ги харчат за абсурдни безсмислици, често граничещи с престъпление, а да им отказват финансиране за нещо, което никой не може да предвиди - колко души, кога и от какво ще се разболеят. И само да не ни пробутват как се източвала здравната каса - къде са осъдените, ако това е така. Да не се оправдават и със здравно неосигурените, след като никакви мерки не бяха взети, за да намалее броят им.

В този контекст би било много интересно министрите, които безотговорно приеха онова постановление, да отговорят на въпроса те по план ли боледуват. Кои сезони са си избрали и евтини или скъпи са им болестите? До какви финансови граници на лечението си позволяват да се разпростират? Ако се окаже, че са попаднали на някоя много скъпа клинична пътека, биха ли се лишили от нея, та да има за по-неплатежоспособните данъкоплатци в тая безумна здравна криза, в която се въртим от години.

300 млн. лв. не достигат на здравната каса, за да ги даде на болниците тази година. Те всъщност имат нужда от 500 млн. лв. Засега са толкова. Може ли някой да прогнозира колко души ще се разболеят от рак през следващите 5 месеца? Колко ще получат инфаркт и инсулт? Колко ще хванат менингит, туберкулоза, диабет, пневмония? На кои ще им откажат бъбреците, ще си счупят таза или черепа? Явно в правителството има врачка, щом е успяло да закове лимита на бъдещите болни. Сега остава и



да им раздаде номерца, та да се разболяват всеки по реда си



Ако не се актуализира бюджетът на касата, експерти прогнозират, че след септември лечебните заведения ще трябва драстично да ограничат дейността си. Какво конкретно означава това? Например имате тежкоболно дете, но не го приемат в болница, защото лимитите действат и няма за всички. Или пък трябва да бъдете прегледан на скенер, но ще трябва да го платите от джоба си - за справка цените варират от 80 до 3000 лв. в зависимост от изследването. Очевидно само свръхспешните случаи (тук спортната министърка трябва да помогне с дефиницията) ще имат шанс да получат лечение. Стига да има консумативи, доставчиците да не са спрели тока и водата заради неплатени сметки, а лекарите, сестрите и санитарите да са си взели заплатите и да са мотивирани да работят.

Впрочем, без да е дошъл септември, заради системното недофинансиране областните болници в страната вече обявиха, че са във финансов колапс и може и да фалират. Не че ще спрат да работят, но всичко ще съществува на минимума - всеки ще си носи всичко за престой в лечебно заведение като през 90-те години, а от отделенията ще изчезне и единственото обезболяващо в момента - аналгинът.

"Лекували сме около 40% от хоспитализираните пациенти, а сме получили 20% от бюджета на НЗОК за болнична помощ. Клиничните пътеки са недофинансирани 100% в педиатрия, неонатология, инфекциозните болести, каквито няма в частните лечебници. На наш гръб са и неосигурените пациенти. Надлимитната дейност се изплаща с два месеца закъснение" - думите са на председателя на сдружението на областните болници д-р Иван Светулков, който е директор на болницата в Търговище. Това описание доказва, че



Апокалипсисът всъщност е дълъг процес,



а не ударно краткотрайно бедствие и ние вече сме поели по неговата спирала. Натам се е запътила и старозагорската държавна болница - дълговете й са 21 млн. лв. и кредитори блокираха сметките й. Преди седмица на болните спряха да дават храна, за да се пестят пари за лекарства и консумативи. Наложи се Червеният кръст да дарява пакети с хранителни продукти.

На този тягостен фон здравното министерство вика "Няма страшно!", ама не дава пари. "Парите за здраве ще стигнат за цялата година и болниците ще си ги получат. Колегите да работят спокойно", твърди министър Таня Андреева. Оптимизмът й идвал от миналата година - и тогава нямало пари, ама болниците се справили някак си, а правителството на Орешарски извадило отнякъде пари. Само дето не дава конкретика колко хора умряха, колко получиха хронични болести и колко се инвалидизираха заради неполучено навреме лечение. Защото такава статистика не се води.

Андреева пропуска факта, че правителството си отива след 20-ина дни, затова



на принципа "след нас и потоп" не го е грижа кой ще е жив



след това и кой умрял. Точно този принцип превръща живота ни в ад, а държавата ни - в най-нещастното място на света. Всяка смислена промяна (думата реформа вече звучи цинично) e обречена на неуспех заради тъпи политически сметки. Затова 14 години вече никой не смее да довърши започналата трансформация в здравеопазването. Затова имаме каса монополист, липсват здравни пакети, профилактиката е замръзнала под нулата, ранната диагностика си е чист късмет, а тежките болести се хващат късно, доболничната помощ е абсолютно безсмислена, но гълта немалко пари, а всички разчитат при проблем да получат адекватно лечение в болницата.

Ако всичко беше точно обратното, правителството наистина щеше да може относително точно да прогнозира броя на пациентите и цените на дейностите за една година. Но не е. Затова всички, дето се стягат да ни управляват идните месеци и години, трябва да са наясно, че или ще трябва сериозно да се хванат на работа по въпроса за здравето на нацията, или да приготвят много, ама много пари.