"В нашето предприятие започнаха съкращения. Отдавна се говори, че работата е намаляла и очаквахме уволненията да започнат още в края на октомври. Сега към средата на ноември на няколко души връчиха заповеди за уволнение поради съкращение и намален обем работа, но с дата на уволнението 1 ноември. Заповедите се връчват на 11 ноември, но записаната дата на уволнението е 1 ноември. Молим за коментар. Законно ли е и как да постъпим?"

Питат група работници от Кюстендил



Като цяло въпросът е уреден в чл.335 Кодекса на труда (КТ) в който дословно е записано следното: "Трудовият договор се прекратява:

1. при прекратяване с предизвестие с изтичането на срока на предизвестието;

2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;

3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора."

Цитираните текстове уреждат момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Впрочем така е озаглавен и чл.335 КТ - форма и момент на прекратяване на трудовия договор.

Не е необходимо да правим подробен коментар. Последната точка (т.3) урежда всички случаи на прекратяване, при които предизвестие не се дължи - например прекратяване поради изтекъл срок на договора, поради завръщане на замествания титуляр, по взаимно съгласие и други. Разбира се, при посочените основания е редно заповедта да бъде изготвена и връчена към съответния момент, т.е. към момента на настъпване на основанието. Подобно е положението и при най-тежкото дисциплинарното наказание "уволнение", при което самото наказание действа прекратително спрямо трудовото правоотношение. Съгласно чл.195, ал.3 КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника/служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

Първите две точки пък уреждат случаите на прекратяване с предизвестие. Без значение е дали то е отправено от работодателя или от работника/служителя.

В писмото си читателите не уточняват дали преди да ги уволнят им е било връчено предизвестие или не. В случая това обстоятелство е без значение. Ако предизвестие е било връчено и е отработено до неговия край, договорът следваше да се прекрати с изтичането на срока на предизвестието. Ако предизвестие е било връчено, но работодателят е прекратил договора преди изтичането на срока му, то тогава моментът на прекратяването фактически ще съвпадне с момента на връчването на заповедта. Ако пък предизвестие въобще не е давано, а направо е връчена заповедта за прекратяването, договорът ще се счита за прекратен от момента на връчване на заповедта. И при трите хипотези не може да настъпи прекратяване на договора с обратна дата.

Видно е, че при уреждането на момента на прекратяване на трудовия договор законодателят е отчел обстоятелството, че е недопустимо прекратяване с обратна сила. И това е така, защото другото решение би довело до несигурност в отношението, дори до абсурди. В описания случай например ще възникне въпросът следва ли работодателят да заплати за реално отработеното време до 11 ноември, когато е връчил заповедта, или ще плати само до 1 ноември? Очевидно е, че второто предположение е абсурдно. Правоотношението е съществувало и е реализирано напълно не до 1, а до 11 ноември. Ето защо следва да бъде прекратено от този момент. От него работодателят ясно е заявил воля за прекратяване при условията, които законът изисква, а те в случая са описани в чл.328 КТ - за прекратяване с предизвестие.

Ако въпреки изискванията на закона подобни заповеди бъдат връчени, то те могат да бъдат оспорени по съдебен ред. Трябва да се заведе иск, чрез който да се настоява съдът да отмени заповедта като незаконосъобразна и да възстанови работника/служителя на заеманата от него длъжност. С исковата молба може да се претендира и обезщетение за времето, през което работникът/служителят е останал без работа (чл.225, КТ). С оглед бързо решаване на въпроса може да се направи искане за бързо производство. Можете да се обърнете и към работодателя, тъй като законът му дава възможността сам да отмени издадената от него заповед и да възстанови уволнения на работа.